Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 61

Отлагането е по добрия вариант. На мен последните ми хормони не ми харесаха,но нарочно не питах. Прогестерона в неделя беше вече 3.

Цвети, наистина предвид хиперстимулацията, по-добре да се изчака да починат яйчниците.
А за бройката - не го мисли, едничко е достатъчно да си те хареса.

И аз съм съгласна с Риджина за осиновяването. Адмирирам хора, които осиновяват дечица и им дават добър шанс в живота. Но някак си друго си е детенцето да си е твое  , ако има шанс, разбира се.

Аз благодаря за информацията относно храната и напитките. Днес имах време да поровя в интернет и намерих три научи изследвания по темата които искам да споделя с вас.

1. Резултатите на първото (Дания,3959 IVF & ICSI стимулации) показват че пет и повече кафета на ден намаляват шанса за успех с 50%.
2. Второта (Масачузец 147 жени) показва, че консумацията на много мазнини (наситена мастна киселина) вреди на развитието на яйцеклетката и след това на ембриона.
3. Третата (Холандия, 199 двойки) показва че зравословния начин на живот (без цигари, малко алкохол, зравословна храна и движение) увеличават шанса с 65%.
Обобщавам: нищо ново - здравословен начин на живот!

За _Жана_ и за Сveti също имаше една важна информация: наи-добрите резултати са при слагане на оплодената яйцеклетка(собствена или донорска) през нестимулациран цикъл. Така че главата горе, момичета!

И сега малко по-критично ще го дам, статистиките могат да дадат направление или посока, но не дават гаранция за успех. Сякаш най-трудното на цялата процедура е да направиш шпагата между реализъм и оптимизъм.

cherenlebed стискам палци всичките да са наред.
Shushaa дано да са много и качествени.

Здравейте момиченца, надявам се всичко да ви върви по план и да се случат нещата, които вие точно искате и когато искате. Така започвам подред на нещата, които прочетох написани от вас днес и после какво разбрах днес на втория си консулт.
1. По повод осиновяване преди години си казвах, че бих осиновила отколкото да правя ин витро, но сега когато това ми се уби в главата като краен вариант, естествено ще опитам до три опита ин витро, ако е рекъл Господ ще стане, а вярвам, че ще стане още от първия път. И аз искам да усетя детето си вътре в мен как се развива, как рита, как негодува и т.н., защото после любовта към това същество е несъизмерима с нищо друго толкова свято и силно.
2. По повод хиперстимулацията днес разбрах проблемите при нея какви са. Ако настъпи такава, то самите яйчници се раздуват и стават едва ли не като кокоши яйца с такава големина и не могат да се приберат да се свият. Надут корем и болезнен. Вероятността за карценоми при хиперстимулацията била голяма и препоръчително е след раждането да се направи операция и да се премахнат яйчниците, за да може жената да е пълноценна майка и да си отгледа детето, а не да се бори в последствие с рак.
3. Всяка една жена се ражда с определен брой яйцеклетки, като се изчерпат тези яйцеклетки настъпва менопаузата тъй като вече няма овулация, няма и менструален цикъл. По повод на това ин витрото изсмуква по изкуствен начин N на брой яйцеклетки и така менопаузата би настъпила с N брой месеци по рано.
4. Въпросната докторка каза, че препоръчва до 3 опита ин витро, поради прекомерно тъпкане на лекарства, хормони, стимулации и т.н. Другите вече идват прекалено вредни за жената.
5. Оказа се, че преди 11 години на предната ми лапароскопия от левия ми яйчник е одрязана една част поради съмнения още тогава за ендометриоза (наречена тогава шоколадова киста) и някакви полипи (не запомних точно наименованието), което всъщност сега води до занижен яйчников резерв при мен.
6. Имам стеноза под високо налягане са тръбите, като левия ми яйчник на голям процент зле, а десния е муден (т.е. няма почти никаква подвижност, за да изтика въпросната оплодена яйцеклетка в матката). Не препоръчва да махам тръбите.
7. Много добри мнения за КИРМ Света Елисавета Плевен и за др. Бързашки. Като по инвитро процедурите работел някакъв др. Иванов (ако се сещам правилно за фамилията), а доц. Конова имунолог прекрасен специалист.
8. Като цяло препоръката е ин витро опити и наблягане на едни изследвания ако правилно се сещам нещо имуно....... (извинете ме много информация и малко ми е блокирал мозъка).

Извинявам се за дългия пост, споделям всичко за което се сещам веднага с вас, тъй като мисля, че ако има нещо което не знаете от това, то трябва да го имате в предвид. Лично за мен някой неща са стресиращи, но ако трябва да бъда точна и да си изкажа мнението - то доверявам се на тази жена на 100% и пак на толкова ѝ вярвам. Ще се придържам към нейните препоръки. Каза, че вече инвитро процедурите са се превърнали в рутинни манипулации. Лично за мен е въпроса дали всички лекари обръщат достатъчно внимание на всяка определена жена и според нейното състояние ѝ назначават стимулации за да ѝ бъдат полезни тя да стане майка, или някой доктори гледат просто как да докарат повече средства в клиниката си от повече ин витро процедури (това е мое мнение, не на тази докторка). Момичета януари месец ще се видим на стартовата лента. 

Много ценна информация,Лиди.

Искам да попитам момичетата,които са имали неуспешен опит зад гърба си,кога ви дойде цикълът?
Аз вече съм 19 ден след трансфер,6 без лекарства,но още няма нищо.Имах някакво кървене още от преди това и изхвърлях странни неща,но не беше като цикъл и не ме боля корем,за разлика от друг път.
Вече взех да се притеснявам дали изобщо ще ми дойде.Никакви признаци нямам.

Точно 10 дни след спиране на лекарствата ми дойде цикъл. Знам, че до 10-14 дни е нормално, не се притеснявай. Може и да е по-обилен след прогестероновия препарат.

Stefi,,

Аз нямах никаква имплантация, нула ЧГХ, така че ми дойде цикъл нормално.
При теб с биохимична може да е различно- питай лекаря си.

Нулина,

Не знаех , че се препоръчва премахване на яйчниците  .

Майче, аз дето нищо не знаех, сега имам чувството, че знам повече от колкото трябва мила. Да това ми обясниха при хиперстимулация какво ставало с яйчниците, лоша работа 

На мен пък ми се вижда прекалено и крайно това с махането на яйчниците.

Четох тук във форума за момиче,на което заради неправилно проведена стимулация му отстраняват яйчника,с много тежки последици дори за живота и.
Момичето след това упя забременее нормално и да роди детето си.
Но имаше проблеми със съответните"специалисти"от клиниката и заведе дело срещу тях.

При хиперстимулация може да се случи. Ама превантивно да ги махам как ли пък не!

Но уви, не постигна нищо с това дело, а Щерев имат нужда някой да им покаже, че не са толкова велики колкото се мислят.
Но нищо, да й е живо и здраво детенцето

Става въпрос за 2-3 месеца на стимулация и то ако е много силна.
Лично аз бих ги прежалила тези месеци ако това е цената да имам дете. Животът не свършва с настъпването на менопаузата

Здравейте, имам питане, свързано със случай на моя позната. Тя е на 36 години и има сериозен проблем с яйцеклетките, тъй като са "кухи". Тя вече има две деца от инвитро. Първото се получи при трети или четвърти опит, а второто стана при пети или шести...смятайте! Честно казано не знам поради каква причина е решила отново да се подлага, при положение, че лекарите дори са й казали, че, ако прави още, рискът за рак на яйчниците, е огромен...
Както и да е, докторът й е казал, че ще й направи абсолютно последен опит. Бих искала да ви питам, според вас шансът не е ли минимален, при положение, че има две деца от такъв голям брой опити? Т.е. струва ли се да прави подобно нещо и такъв риск? Аз въобще не съм запозната, но се притесних, а не искам да изказвам мнение или да давам акъл, без да се допитам до по-запознати от мен.

изобщо не е твоя работа на какво ще се подлага, със сигурност си знае рисковете  

Стефи, след биохимичната ми дойде след 3-4 дни. Предишните пъти по различно време 7-8 дни. Споко, ще дойде
Относно броя на опитите, броите стимулации за пункция или трансфери? Покрай трансфера също се приемат доста лекарства и ако с една пункция  след това сте направили N брой трансфери, дали тези трансфери също са риск за здравето ни?
Според мен всяко нещо трябва да си има мярка и ако действително има риск за здравето на бъдещата майка, лекарите са длъжни да преценят този риск и да ни предупредят, когато вече  минаваме границата на безопасност. От там нататък всеки си преценя дали да поеме този риск.
Доколкото знам лекарствата, които приемаме са в сравнително малки количества и за кратък период от време, което не би трябвало да представлява заплаха за здравето ни и все пак кой може да гарантира това...