НОЕМВРИЙЧЕ гладно няма, мама хапва си за двама! - Тема 7

Helios 13 в какво се изразява френската система на възпитание, защото ако е за по- строго възпитание и аз ще й стана фен. Виждала съм френско семейство в кафенето до нас, децата стояха мирно на столчетата си, българчетата наоколо тичаха и крещяха

Да, Alja, французите държат на възпитанието и са по-строги. Децата не са без воля или право на избор, но им се поставят определени граници. И така стават по-спокойни, не са невротични, умеят да изчакват и да отлагат удоволствието. Да, навън са послушни, по кафенета, летища и т.н. Можеш да видиш самичка майка с 3-4 деца по улиците, която не е луднала като повечето наши майки с едно детенце. Но на площадките си тичат и играят като обикновени деца. 

Благодаря на всички за съветити хубав и усмихнат ден!

Helios ще потърся превод на книгата, дали на български, дали на английски.
Още от сега се вглеждам мои приятелки, как са възпитали децата си и къде слагат границите, интересна е темата...

Честито на мнимите ноемврийки, те са си чисти октомврийчета.
И аз съм с хрема и гърлобол,много неприятно,не смея нищо да пия, само морска вода, детски капки и лукчета.Инфлуцита без рецепта ли е?
Чантата за болницата е готова, дрешките подредени,количката ще я взимам по-късно, имам столче за кола, за сега няма да ми трябва количка.

Lunno momi4e, и лимони с мед можеш да хапваш освен нещата, които взимаш!
Alja, книгата не е превеждана на български. Има я на английски, френски, португалски. Може би и на други езици...

Лунно момиче, и аз съм с две ръце за лимончетата с мед, може и динджифил да им добавиш. Иначе Инфлуцид е без рецепта. Чувала съм и много мами да взимат прополки за гърлото, аз лично не съм ползвала. Бързо оздравяване.

Благодаря ви момичета, ще мине и това От джинджифила ми се гади малко, но лимончета ще си изцедя.

Здравейте на всички след 4 месечна липса от моя страна.
Прочетох, че си имаме вече 6 бебенца - нека са много здрави и послушни! 
Аз съм в 37г.с. и вече започнах с прането. Торбата за болницата е готова, чакаме само бебчо
Остана ми да накупя дреболийки разни... Козметиката ми отново е Джонсън. Каката беше с такава и съм си и фен
Лошото е, че след двуседмично кашляне сега съм на антибиотик, но няма начин. 
Вие как сте, момичета?

Да си призная честно неь бях чела за различните системи на обучение и вчера се пообразовах малко в тази насока. И да си призная честно харесва ми френската система.  Аз съм на мнение, че между децата и родителите връзката трябва да е малко по вертикала (в правото това са отношения на влас и подчинение - образно казано) , а не по хоризонтала (равноправни, приятелски). Защото човек не се възпитава от приятелите си, а от тези, които възприема като авторитети.
Децата, които не знаят думата "не" за мен са деца, които ще научат някой  истини в живота по трудния начин, защото в живота не всичко е разрешено, не всеки те харесва, не всякъде можеш да отидеш. Дори това не мога да го нарека разглезване, просто си е неправилно възпитение. Шведите и техния модел на възпитение на детето, който плъзна в цял свят като усмихнат паразит сега предизвиква ужас във всички.
Френския модел ми харесва и мисля да го прилагам, може би в леко смекчен вариант. Честно да ви кажа се страхувам да не съм прекалено мека и благоразположена и да не успявам да научава детето на някой полезни неща. Толкова дълго е чакано това дете, че ме е страх да не му позволя да ми се качи на главата.

За съжаление на знам френски и се чудя къде да намеря превод на някой от книгите, свързани с възпитанието.

Преди няколко дни една психиатърка (случайно се запознали при негови колеги)  говорила на мъжа ми, че при родители над 35 години, като нас, бил много подходящ методът на Монтесори. Почетох и за него. Не мога да кажа, че знам всичко за него, но ми се струва частично неприложим в съвременната епоха. За да си играят децата само с естествено направени играчки, автоматично ги остава назад от връстниците им, които играят с таблети и компютри. И тук идва, разбира се, въпроса с достъпа на детето до таблети и т.н. устройства. От каква възраст, колко продължително и т.н.  Мисля, че трябва доста да се обмисли този въпрос, защото аз вярвам мъм златната среда, а не в крайностите.

---------------------------------------
Сега да споделя и друго. Бях на тонове вчера за първи път, в 34 седмица и 4 дни съм. Тоновете са отлични  Акушерката обаче ни обесни, как нашите действия се отразяват на бебето. Много мила и подробна беше. Записа продължи около 30 минути. Обясни подробно за кофеина. Когато се приемат продукти, които съдържат кофиен, то трябва да е бавно. Защото ако за нас едно кафе е нищо, то за бебето е конска доза и неговото кръвно и пулс хвръква до небето.
В понеделник бях при Михова, а във сряда при Сигридов на доплер (то вече не го наричат фетална морфология в тези седмици). Сигурно ми е 5-6 подред, но ми е много приятно да си виждам бебчето и да разбера колко тежи и всичко дали е наред. Като цяло всичко е супер с нея - тежи 2500 и е главично (не че за мен има значение с това задължително секцио). Кръвоток, пулс, плацента много добре.
Това, което искам да споделя е какво ми каза Сигридов за доносването на бебетата. Каза, че бебето е така устроено, че докато му е добре иска да седи в матката, когато нещо не му е добре и съответно има риск за развитието и живота му, то иска да излезе. Природа. За да накараме бебето да иска да стои в нас максимално дълго, което всъщност е и най-добре за него трябва да му даваме това, което му трябва. А на него основно му трябва протеин (белтък), витамин Б12, желязо, Омега 3. Особено в нашия срок на бременност. Каза ми, че показателите както на бебето, така и моите са добри, но няма да навреди ако се приемат желязо, бият се Б12, (което в този срок на бременността е добре да са в горната граница на реферантните стойности) и се приемат протеини. Омега 3, аз пия, макар и не всеки ден, понякога пропускам, но са много важни за правилното развитие на мозъчната дейност на бебето.
Та в заключение искам да кажа, че започнах отново Сорбифер (желязо), от утре до раждането ще бия 1000 мг. Б12, продължавам с приема на протеин (веднъж на ден, най-много 2), ще хапвам извара и ще продължа да пия бирена мая  (богата на Б комплекс витамини и най-вече на Б12) и Омега 3. Реално през цялата бременност не съм пила почти нищо. Имам предвид пренетални витамини, магнезий ( около месец съм пила юни) и други подобни. Искам и ми е важно бебешитка да остане в мен максимално дълго и ще направя каквото трябва.
Витамин Б12, както и витамините от Б групата са абсолютно безвредни, не се натрупват в организма и ненужното количество се изхвърля с урината.

Магнолия, много полезен пост!  На същото мнение съм за възпитанието.  И мерси, че ме подсещаш да включа по-сериозно омега 3, и вит б12, въпреки че моят е на подезични хапчета, дано усвоявам все пак нещо

Много ми хареса публикуваното от Магнолия! Още повече, че напълно се идентифицирам със споделените от нея виждания за възпитанието  
За Монтесори, има много аспекти, които харесвам, но както пише Магнолия, не всичко е практически приложимо в съвремието ни. По-склонна съм да приема ползата му за ранното детство, но в момента, в който започне социализирането с тръгването на ясли и градини, е неизбежно "разминаване" с връстниците. Там вече надделява желанието да се интегрираш, да бъдеш част от групата. Наистина, има вече много центрове Монтесори, ама специално на нас не са ни много по джоба, хахах! Така че, дето вика Магнолия, златната среда си му е майката!

Вярно, вече сме все по-близко до срещата с бебенцата, много е важно да успеем да ги задържим оптимално дълго "на топличко"! Пък в крайна сметка, като дойде моментът, ще се посрещаме!  

Тук днес е мрачен ден, в Рим, сутринта се пробва да превали, но сега просто е сиво и ветровито и, честно казано, малко е тъжничко   Аз след около час се отправям да поработя - ще видим още колко ще ми се занимава с трамбоване на улиците, че нещо взе да ми понатежава коремът в повече... Другата седмица ще чуя и докторката, след като видим бебошаната  

Приятен и спокоен завършек на седмицата ви пожелавам! Може да не сме много пишещите във форума, ама нека продължаваме да обменяме информация и мнения - на мен лично ми е много приятно и полезно!  

И аз днес се видях с беба. Влизам в 35 седмица с едно хубаво голямо 3 килограмово бебе! Шегувахме се с док, че ако я оставим до термин, с това темпо на развитие ще трябва да я записвам направо на ясла  
Относно възпитанието, то мен ме интересува от мноооого време, и наблюдавам различни системи, подходи, практики и единственото, което разбрах е, че на теория е едно, на практика сэвсеееем друго. И аз бях фен на французите, и години наред си бях избрала "военен режим" както аз си го нарекох. По принцип още съм фен на по - строгото възпитание без крайности, но...на пэрво място искам беба да е здрава, пък ще се възпитаваме взаимно. Приятелка също бе избрала този подход, до момента, в който дъщеричката и не отключи епилепсия, а гърчовете бяха предизвиквани от по - емоционални моменти. И така от военен режим, набэрзо смени системата и сега щерка и я върти на малкия си пръст, а от строгостта и устоите на мама няма и следа, защото тя всяка сутрин трепери да не намери гърчеща сердъщеря си, защото предната вечер и е направила забележка... Та системи много, теории още повече, но практиката, момичета е съвсем друго нещо. Особено в свят, в който от малки децата развиват множество психични състояния, които впоследствие отключват различни заболявания.
Моите любими деца (а аз се виждам с мнооого деца)  са децата на двойка от едно селце близо до Пловдив. Родителите не са много образовани, не са и кой знае колко интелигентни, не разполагат с особено много финансови възможности, идея си нямат кой е Монтесори, и каква е френската система, но са много мили, дружелюбни и са адски сплотени. Е децата им са уникални - скромни, но отстояват мнението си докрай, трудолюбиви, но и достатъчно хитри, помагат на родителите си непрекэснато, знаят цената на парите и искат сами да заслужат подаръците си, но пък са и достатъчно умни за да предвидят какво им е нужно и дали си струва усилието. Не знаят какво е завист, злоба, не им е забранявано, но сами са научили допустимите граници. На възраст от 8 и 10 години, те вече са обиколили половината свят благодарение на талантите си да рисуват, танцуват, пеят, спортуват и учат, а и благодарение на авантюризма на родителите си. Направо ми събират очите тея хайвани! А кажете ми сега - коя школа е това, защото искам и аз така да възпитам дечицата си!
П. П. Има една много интересна тема, която отдавна следя "Грешките, които допуснах при отглеждането на децата си". Прочетете я, там са отпаднали мноооого системи, а и е интересно да видиш подходи във възпитанието и резултата им при доста порастнали вече деца. 

Ех, Шоши, то школи много, ама е ясно, че практиката друго вика   За себе си съм на мнение, че е хубаво човек да е информиран, ама изборът на подходи си е до дете и ситуации. То като се изпадне в крайност, какъвто и метод да сме подхванали - голям праз!  

И аз се възхищавам на такива постижения във възпитанието, като примера със семейството, за което си писала! Ама ха де, как става?

Браво, бе, жена, голям бебок си имаш!  

Да, Алегрия, образовам се, оглеждам се, уча и най - накрая такива примери от истинския живот ме разбэркват разбиранията ми из основи,  и ме карат да хвърля многото си дипломи (една, от които дори е педагогическа) на боклука. Все по - често стигам до този извод. Дори ако се обърна към собственото си битие...доволна съм от това, което моите родители са постигнали с мен, а същевременно откривам, че са допуснали толкова много грешки, които аз искам да избегна. Абе голям парадокс и главоблъсканица.