Unknown Lady, стеченията на обстоятелства в личния живот могат да те направят щастлив или нещастен във всяка точка на планетата. Човек инстинктивно харесва места/градове/държави където е бил щастлив. Това обаче е пречупване през призмата на личното щастие. То може да се е дължало на любов, кариера или приятелство. Тук идва реч за друго - при сходни условия как стоят здравеопазващата, образователната или съдебната система в дадената страна и как са те тук.
За всички е ясно, че ние адекватно правораздаване нямаме. Някой циганин за открадната кокошка може да лежи в панделата, а други, окрали европейски пари по разни програми, се разхождат на свобода.
Образованието. Какво е то в момента - търговска дейност. Университети бълват ежегодно зле подготвени кадри. Бълват ги, защото и приемат всеки, който си плати. Кръгът се завърта. Изгледи за оправяне - не се виждат. Но образованието има и финансово измерение през очите на обикновения човек. Неща от рода на колко ще ми струва да уча в университет? Колко пари годишно, кредит ще тегля ли, колко голям, за колко време горе-долу ще го изплатя? И респективно същите въпроси да си зададеш ако си в Швеция, Финландия, Германия, Франция, Англия, или САЩ. Доколкото на мен ми е известно първите от изброените страни имат все още достъпно образование. За САЩ обаче дали? Unknown Lady, ти си живяла там - кажи.
Здравеопазването - хайде моля да е при равни условия. Сега лекарите ни се струват мърлячи, постоянно искащи пари под масата. Такива са. Но нека пак при съпоставими обстоятелства да видим кое колко струва. А не да сравняваме авиоинженер в столицата на Канада и шивачка в привинциален градец в България. (Или обратно програмист в България с работник озеленяване в Канада). Кон с кокошка... е, не, не става. Идеята е да се говори за съпоставими неща.
Обикновено в такива разговори приказката изглежда горе-долу така: слагаш гипс картон в Торонто и с това живееш прилично там. Втурваш се да обясняваш на българите колко им е зле живота. При конкакт наживо с някой съученик или роднина ползваш даже гримаса на съжаление и съчувствено оглеждаш събеседника. И това докато чакаш жената да излезе от зъболекраския кабинет отсреща. Щото "... използваме времето докато сме тук на почивка, да си сложи една коронка. Че там е много скъпо". Ааааа, така значи. Ами сложете си я там, какво значи много скъпо? Нали всичко "там" е по-добре или аз нещо грешно разбрах?
Затова казах морално право да пишеш имаш когато си оправяш усмивката там където си. Не право по форумните правила или закоконателството на страната. Не се правете на ощипани.
Този форум не е като да не познава нафукани австрийки, австралийки, канадки, на които целокупно форумът завижда, че те са там, пък ние тук (разбирай в пъклото). Едната дори в прав текст ни заливаше с напоителни обобщения в смисъл на "Завиждате ми". Прощавайте ама неприлично е някак.