Темата, която се засяга, е доста интересна, макар и да е малко off topic от въпроса защо се завърнахте от чужбина. Моето мнение е, че смесените класове също не са добра опция, като това са моите аргументи:
1. по-големите ученици има вероятност да изостанат. По-малките със сигурност напредват, но това е в ущърб именно на по-големите.
2.поставянето на различни изисквания към една група, която следва по някакви критерии да има елемент на компактност, не е в полза на групата:
- разликите в изискванията може да повлияе разединяващо на групата, да се формира йерархичност между самите членове на тази мини общност. А реално йерархията следва да е учител- ученици. Групата трябва да е обединена от общите изисквания, от еднаквите критерии за постигане на успех, които институцията поставя.
- по този начин членовете на групата ще усвоят като социален опит различни възприятия за това какво да интерпретират като успех или неуспех, слаби страни, силни страни и под., именно заради различните изисквания. Това може да размие и усещането за обективност в оценката на усилията и личните постижения. Поставя се въпросът доколко оценките са справедливи, след като няма единни критерии и изисквания.
- от горната точка вероятността да не се формира способност за критично мислене е доста голяма
- учениците няма да се научат да поставят себе си в конкуретна среда, тъй като средата няма да е конкурентна - а в реалния живот винаги има конкуренция.
- има опасност учениците да не усвоят умения за губене и печелене, а в реалния живот те също са необходими.
Допълвам, че аз съм напълно "за" да има възможност по-големите ученици да помагат на по-малките, но това единствено като някаква извънкласна форма или клуб към училището, нещо, което да се прави на доброволни начала, по-скоро за да се възпита усещането за принадлежност към училището. Но това за мен не трябва да е основна форма на обучение.