Завърнали се от чужбина

  • 66 807
  • 615
# 420
+1
Именно същото нещо си мислех и аз, но не ми се разписваше кога една статистика е представителна, как трябва да е направена и т.н. детайли, но Джуди го направи, отделно и това за субективната истина и търсенето на потвърждение на собственото мнение.

Ни най-малко не бих се осланяла на мнението на хора, които не знаят средни статистически данни за страната, в която живеят. Не ме интересува също какво е постигнал нечий роднина, приятел, познат. Аз може да постигна по-малко, а може и повече. Каква е моята връзка с него? Та ние двамата сме статистически несвързани събития в пространството.
Виж целия пост
# 421
Разбирам доводите ти, Judy. Но все таки не мога изцяло да ги приема. Теоретично звучат малко (за мен поне). Ако хората в процес на вземане на някакво решение разчитаха предимно на официални статистики, нямаше да има теми като тази. Нямаше изобщо да има много други теми във форумите.
Виж целия пост
# 422
То и официалната статистика не всички разчитат адекватно. Ето, примерно, беше дадена статистика и графика за средните нива на платените отпуски в Щатите по-горе. Уж за да се опровергае твърдението за 10 дни платен отпуск при 18 години стаж.  Не знам колко хора въобще обърнаха внимание на статистиката всъщност. Но на нейна база няма как да се направят подобни заключения.  Бяха дадени доста примери в темата и за платен отпуск в Щатите над тези средни нива. И ако приемем, че са реални и че има доста хора с платен отпуск доста над средните нива, как точно се получават тези средни стойност, я познайте?! 
Виж целия пост
# 423
Много хора разчитат на "живи" истории за нечий успех или неуспех и въз основа на тях вземат решения. Не твърдя, че това е правилно, а че голяма част от хората постъпват така. И точно по тази причина мармотите, завиващи шоколади в писанията на разни уонабита нанасят сериозни вреди на лековерните.
Виж целия пост
# 424
Разбирам доводите ти, Judy. Но все таки не мога изцяло да ги приема. Теоретично звучат малко (за мен поне). Ако хората в процес на вземане на някакво решение разчитаха предимно на официални статистики, нямаше да има теми като тази. Нямаше изобщо да има много други теми във форумите.


Статистиката е доста практическа наука. Едно примерче не дава основания за каквито и да било изводи. Пет - също.
За всеки случай бих предпочела да се базирам върху 1000, вместо върху 1 или пет. А че винаги може да съществува отклонение - може. Но поне имаме някаква база за обективни изводи. Ако искаме да правим такива такива, разбира се.
Ако просто ще е лаф и приказки /не че е лошо, но отделните история са си само едни истории и нищо повече/ - това е съвсем друго нещо.

То и официалната статистика не всички разчитат адекватно. Ето, примерно, беше дадена статистика и графика за средните нива на платените отпуски в Щатите по-горе. Уж за да се опровергае твърдението за 10 дни платен отпуск при 18 години стаж.  Не знам колко хора въобще обърнаха внимание на статистиката всъщност. Но на нейна база няма как да се направят подобни заключения.  Бяха дадени доста примери в темата и за платен отпуск в Щатите над тези средни нива. И ако приемем, че са реални и че има доста хора с платен отпуск доста над средните нива, как точно се получават тези средни стойност, я познайте?! 
Никой не е оспорил твърдение, че има хора, дето карат дори без отпуски. Въпросът е средният стандарт какъв е. А той на базата пет души, работили без почивка, няма как да се установи.
Виж целия пост
# 425
Лошото е, че хората запомнят избирателно или откровено омаловажават това, което не ги устройва или което изисква повече усилия. Казват си - "аз съм по-печен и на мен това няма да ми се случи". И почти всеки нов емигрант си мисли, че открива топлата вода и като цъфне в чужбина ще зашемети всички с акъл и оправност. За съжаление много често такива индивиди се надценяват и не поемат конкретната информация, която любезни стари емигранти споделят напълно безплатно и добронамерено. И после се започва "ох, ама защо не ми се получава.."
Статистиката може горе-долу да те ориентира за някои тенденции - примерно да учиш търсена специлност с високо заплащане, но само дотам. По-добре е и да познаваш някой, който учи въпросното нещо - информацията, която той ще даде е в пъти по-ценна, защото е с практическа насоченост. Макар и субективно пречупена.
Виж целия пост
# 426
То си има хора за всичко. Някои вярват силно на статистики, други търсят да чуят споделен опит. Защото статистиките... единият яде свинско, другият - зеле, но средностатистически двамата ядат свинско със зеле. Шега е разбира се (вече трябва явно да се уточнява и това), но насоката е, че често статистиките обслужват какви ли не интереси.

Като казвам да почерпиш сведение от чуждия опит нямам предвид да си среднист и да питаш минния инженер, заминал във Финландия примерно, като как са нещата. Хората не са малоумни. За толкоз се сещат да питат подобни на тях като образование, първоначални средства за заминаване, брой членове на семейството и пр. Защото и за сам човек сигурно не е същото като за семейство.
Виж целия пост
# 427
За всеки случай статистиката, обхващата много по-голям брой случаи, има в пъти повече изгледи за достоверност от няколко лични примера.
Иначе нищо не става - ти имаш едни примери, аз - други, Пепа - трети, Алекс - четвърти. И става едно голямо нищо.
Виж целия пост
# 428
Никой не е оспорил твърдение, че има хора, дето карат дори без отпуски. Въпросът е средният стандарт какъв е. А той на базата пет души, работили без почивка, няма как да се установи.

Напротив. Имаше хора в темата, които твърдяха точно подобни неща; че не било вярно някой си с еди си какъв стаж, да имал еди си колко дни отпуск. И статистиката беше извадена, точно за да го “докаже” уж.  Не четеш темата внимателно, Джуди.
Виж целия пост
# 429
Така е донякъде, Judy, казах ти още одеве. Но статистиките често имат за цел да внушат едно или друго. Аз например много се дивя на статистиките как нямало хора, които да работят на черноморието ни. Да, няма. Но не защото народът е изчезнал или е станал дяволски алчен. Просто с годините заплащането стана твърде неадекватно.
Впрочем, Judy, уточнявам нещата, защото в няколко теми сме спорили по различни въпроси и последното, в което искам да се замеся е, че тенденциозно съм контра на някой. Просто наистина много хора не вярват на официални информации.
Виж целия пост
# 430
И когато петима души ти споделят пет различни версии, понеже личният опит е нещо строго субективно и не ти решава точно твоя личен въпрос, на кое ще се осланяш?
Лично за мен липсата на обективна информация - дадена от официални органи и статистика, не би ме накарала никога да се вържа на лично споделени основно емоционални истории. А пък споделени из нета - съвсем. Където всеки е анонимен и може да лъже и маже или най-малкото да преувеличава яко или да неглижира определени факти.
И, което е по-важното в случая и бе упоменато многократно - това, което се е стекло като обстоятелства при един, изобщо не може да е основа за изводи. Това е антилогично. .
Цитирам само част, но се присъединявам към цялото мнение!
Добре написано и обосновано.
Щеше ми се да пиша по-детайлно на предните страници, но да си призная нямах време, а май и желание. Неколкократно се опитах да обясня, че историята на братовчедката, било то и първа, нищо не означава, освен просто една житейска съдба.
Една-две-пет истории не са индикация и в никакъв случай не могат да бъдат представителна извадка за каквото и да било.
Виж целия пост
# 431
Никой не е оспорил твърдение, че има хора, дето карат дори без отпуски. Въпросът е средният стандарт какъв е. А той на базата пет души, работили без почивка, няма как да се установи.

Напротив. Имаше хора в темата, които твърдяха точно подобни неща; че не било вярно някой си с еди си какъв стаж, да имал еди си колко дни отпуск. И статистиката беше извадена, точно за да го “докаже” уж.  Не четеш темата внимателно, Джуди.

Къде това? Цитирай, до го видя.
Ако някой го твърди, определено не е прав, естествено.
Средната норма не гарантира прилагането й при всички, при липса на общ закон. Повече от ясно е.
Виж целия пост
# 432
Три години живот във Великобритания съвсем не е кратък срок. Още първите шест месеца виждаш как се движат нещата и можеш да прецениш дали ще се справиш или просто ще издържиш за определен период от време. Животът(специално в Лондон)  няма нищо общо с живота в София. Конкуренцията е огромна и за една позиция се борят хора ,в пъти повече, отколкото за аналогичната позиция в София. Но в това си има и съответния чар, разбира се, защото,ако получиш мястото, можеш да се гордееш със себе си. За мен, животът в чужбина има смисъл само, ако ще вървиш напред в кариерно отношение. В противен случай, не бих посъветвала никого да се откъсва от средата с която е свикнал и най-вероятно обича в родината си.
Виж целия пост
# 433
От моята перспектива темата за сверяване на часовника е напълно излишна. За какво му е на някого информация кой къде се чувства по-добре? Трябва ли да има общо мнение по въпроса? Всеки си има глава и сърце - да избере кое е неговоро място, без да се сравнява с други.

Аз лично заминах спонтанно и случайно, чисто приключенчески - много млада и въобще не бях наясно с никакви статистики, нито дори се замислих какво ме чака и дали искам да живея в чужбина. Ами - хареса ми още на десетия ден. Помня как вървях по улиците, гледах покривите, архитектурата, тротоаите и мостовете и си казах - намерих си мястото! Сякаш в предишен живот бях живяла там. Много ярко си спомням този момент.Познавам доста хора, живеещи на същото място, мразейки го - не ги разбирам. Не разбирам защо човек живее някъде, където всичко му е криво. Ами един живот имаш - избери къде да го живееш.

Аз се имам за късметлийка с две родини (родина не е точната дума, място, с което се чувстваш свързан). За където и да стягам куфара, където и да пристигна, се чувствам "дошла си у дома". И най-вече - имам възможност да прекарвам достатъчно време и в едната и в другата страна на този етап. И където и да съм, ми е яко, щастлива съм, имам обичани хора, любими места, любими неща, дом.

Мисля, че ако трябва да избера само едното място, ще ми се отвори голяма рана в душата и винаги, винаги ще ми липсва.
Виж целия пост
# 434
И точно по тази причина мармотите, завиващи шоколади в писанията на разни уонабита нанасят сериозни вреди на лековерните.

A защо си мислиш,че хората точно на мармотите се връзват?
Напротив,точно за историите тип "така започна всичко" вярвам почти на 100%,защото хората се гордеят с мизериите,които са изтърпяли,със започването от нула,за да стигнат там,където са,горди са с това,че са били загубени на чуждото място,но са се намерили.
Аз специално предпочитам персонални истории от първа ръка пред голи статистики на някаква си там група хора.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия