Erkan Petekkaya&Ayça Varlıer&Hatice Şendil&Özcan Deniz~Проекти,тв партньори~160

Тръгнахме за Ивайловград на 02.09 след обяд/13,00 часа/ и пътувахме много спокойно...на Шипка нямаше никой..... пристигнахме към 18 ч. в селото на майка ми, което е на 20 км. от Ивайловград и на входа на селото гранични полицаи ни предупредиха, че не можем да продължим към града, защото има пожар в землището на с.Хухла, което е над язовира.....Слава богу на другия ден всичко беше наред....пожара локализиран и продължихме към Ивайловград....на 4.09 сутринта рано минахме през граничния пункт на с.Славеево и отидохме на плаж в Микри/Гърция/, което селище е на около 20 км след Александрополис...водата в морето е толкова чиста, че виждаш камъчетата в морето.....на плажа има шезлонги и чадъри за които не плащаш, но трябва да си поръчаш от заведението на плажа кафе или безалкохолно.... така с едно фрапе/ гръцко кафе, което представлява нес кафе разбито с шейкър и след това две големи бучки лед/ можеш цял ден да стоиш на плажа....има витрина със прясна риба в лед, която могат да ти изпекат на жар ако искаш
така премина първия ден....плаж слънце и море.....по пътя е пълно с маслинови гори и ниви с памук.....но хора не видяхме да работят гърците са си мързеливички....
моя милост и майка в Агия Параскеви-Гърция на път за плажа

.....вече мога да започна да свалям 10 кг отгоре които качих тази година   нали се наядох на корем с баклава в Турция.... но за това ще разкажа по късно.....

Съжалявам за мъника!Децата са така,или е настинал или вирус!Тях най-лесно ги хваща! Дано бързо се оправи!

На 5.09 сутринта рано тръгнахме за Одрин....искам да ви кажа, че до Ивайловград двете граници с Турция и Гърция се "събират" и през пункта на Славеево можеш да отидеш както в Гърция така и Турция....просто си избираш пътя....
на път за Одрин минахме през едно гръцко серо Ризия.....много чисто , с бели къщи и по пътя с много параклиси в които да запалиш свещи....
вижте сами....

просто красота и чистота навсякъде....няма хартийка или фас.....


и така стигнахме на границата с Турция.....беше много спокойно....имаше войник с автомат но той си охраняваше някаква сграда , преминаването през пункта става  бързо....питат те за "сефте" ли пътуваш и това е....
В Одрин се влиза по много красиви мостове, улиците в старата част са калдаръмени....уличките....някой от тях са тесни двама човека да се разминат....с много различни магазинчета.....покрити пазари в които има от всичко....от прежда, джезвета, кожи, до булчински рокли и традиционни облекла за обичая "къна"....Пешеходната зона на Одрин е много красива
 
 през магазин е златарски ....очите ми останаха ...на врата стоят и те канят да влезеш....имаше от колието на Елиф и това на Нериман....но моя човек ми купи друго.....каза, че не обича да копира...
има и много джамии....ето една... Селим джамия....

има много паркинги на които за 10 лири за 8 часа оставяш колата и спокойно разглеждаш града....има много заведения за хранене, магазини за баклави,локум....всякакви сладкиши....купих си 1 кг баклава....жената ме пита ...от коя....аз казвам..."разбира се от всичките"....а толумбичките им са по препечени и сладки като за световно....

видяхме много млади хора облечени светски, но имаше и с кърпи и манта с дълъг ръкав.....свят шарен....
на връщане минахме пак през гръцки села

можеш да пазаруваш с турски лири, ако не ти стигнат парите приемат и български пари, евро и даже долари.....важното е търговията да върви.... за разлика от гърците и се разбираш без проблеми....всеки втори говори български....
това е....прекарах си чудесно....дано ви е било интересно и на вас от разказаното

благодаря за разказа. Аз не съм напускала пределите на България и за мен беше интересно! Още повече, че баба ми е родена край Одрин - Булгаркьой. Сега това село на картата е в Гърция.

радвам се, че съм успяла да предам емоцията, която изживях в Гърция и Турция....за съжаление ММ не може да ползва отпуска и трябваше да се вместим в четирите почивни дни....
Лу, родителите на калеко ми /съпруг на сестра на майка ми/ са  бежанци от Беломорска Тракия, които се заселват в Ивайловград и родната им къща още съществува в Гърция и имат останали роднини....

радвам се че сте си изкарали чудесно. Моята свекърва е също от Беломорска Тракия, но нищо не е останало от там. Всичко им е взето - къщи, ниви и т.н. Писа разни молби за връщане, но нищо не се получи...
И ние си изкарахме чудесно в Пловдив - разкошен град, много ми харесва. Счупената част от зъба го извадих днес, но това не ми попречи да се радвам на децата. Не исках да рискувам и да ходя при случаен стоматолог. Въпреки всичко - благодаря ви , момичета,  за съпричастността ви към моята болежка!