И ето Август дойде, мама вече носи бебче на ръце!

Това, че някой се чувства лично засегнат, не е целта на лекциите ми. Всеки сам преценява коя теза да подкрепи и затова тя трябва да бъде изложена и обоснована. По мое мнение спирането на кърмата с хапче е неприемливо,НО естествено, че си е ваш избор. Дотатъчно глупости се пишат и други ги четат и се объркват, че да мълча. Колкото до секциото, това вече често зависи от лекарския екип, но няма да коментирам отново този въпрос.
За ваксините и аз съм с противоречиви чувства, както споменах тук е много различно, хепатитната е от 3 месец комбинирана, и за да я предпазим няма да пътуваме преди да разрешим въпроса с БЦЖ.

Провеждай лекциите си сама тогава, пред няма аудитория!

 

Според Алистра аз също трябва да съм втора категория майка. И то защото след 6 часа мъчения се оказа, че таза ми е прекалено тесен, а бебето прекалено голямо и се наложи секцио. Защото бебето отказа да суче от мен и 20 дни съм спяла над помпата за да имам кърма, но тя спря и се наложи да давам АМ. Това, че някоя майка кърми, не означава, че тя е супер майка и трябва да раздава проповеди надлъж и нашир. И щом е толкова неестествено да се дава вода на бозайници, то и памперсите са неестествени. Още не съм видяла бозайник с такъв. Значи да не слагаме на децата си?

Спорът влиза в сферата на глупостите, няма място за засягане, всяка взима сама своите решения, тук сме да обменяме опит, нали? Аз се извинявам ако съм засегнала някой с мнението ми, не съм искала .

За тридерма, това е кортикостероид, подходящ ли е за бебета?

За захранването си мисля, някъде към 5-6 месец, не знам кога е добре? Ако успея да кърмя до тогава ОК, но ако не успея ще се за храним и по-рано.

Ами аз не знам какво е кортикодтероид. Гентамицин съдържа лекарството. На нас педиатърката ни го изписа специално за тия ранички от подсичане. Най-добре попитай твоята лекарка да ви изпише нещо.

Така е, спорът до голяма степен се превърна в монолог и обсъждане на всеизвестни истини. Съжалявам, но фактите са си факти, колкото и да се обиждате. Но се налага да се извиня за начина на поднасянето им. Нямам време да социализирам много извън работата ми, която ми налага винаги да се старая да съм права и да се аргументирам защо. Това не е извинение, но до голяма степен обяснява арогантното ми на моменти поведение. Постингите ми не са насочени към вас, а към всички четящи. Да, обожавам нравоучителстването и лекциите, дори и пред неодобряваща аудитория или такава, която не коментира по същество. Ако беше разговор между непознати в градинката пред блока, нямаше да си правя труда да публикувам линкове на неизвестни световни организации като WHO. Но когато някой пита и се чуди дали да прави това или онова - е, държа да изкажа какво аз считам за правилно - малко или много - без да целя да засягам практикуващите нещо друго. Никога не съм си позволявала да критикувам майки, които наистина са преминали през мъчения. Надя, бях написала "планирано" цезарово, а не такова по медицински причини. Не мога дори да си представя колко ти е било тежко. А именно защото толкова майки преминават през ада, за да кърмят, намирам за неприемливо да си я спреш ей така. Да, това е мое мнение и си заставам зад него като правителствен чиновник по време на кампания за кърмене /защо ли не съм виждала много такива/. Но дали кърмата е по-добра или АМ мисля, че е реторичен въпрос. И всеки си носи собствената отговорност за избора си. Връщайки се на планираното секцио. Моят дълбоко уважаван и признат за много добър АГ ме убеждаваше, че за мен няма друг избор, очите ми нямало да го понесат /въпреки че не той се сети за самия офталмологичен преглед, но да не задълбаваме в подробности/. Оказа се, че не е така. Но аз никога нямаше да мога /вероятно/ да осъществя желанието си да родя естествено ако не бях толкова привилигерована да получа компетентна офталмологична консултация и лечение, да сменя болницата, да имам цяла родилна зала само за мен + моя акушерка + ММ + после цял екип и пак изглежда съм била разглезена, връщайки се назад не е като да съм била решителна в стил Анджелина Джоли. Архаично звучи, но допреди 50 години или по-малко, а в някои държави и все още, жените си раждат четвърто и пето дете и извън болницата и никой не го счита за никакво геройство. Докъде изобщо сме стигнали да приемаме нещо съвсем естествено биологично за кой знае какво. Описала съм раждането си, защото много нераждали жени се плашат, а то е съвсем преодолимо - вярно е, че хормоните ти помагат. Геройство е да минеш години ин витро, а не като мен да имаш съвсем нормално протичаща бременност и здраво бебе. Ако самият лекарски екип е против теб, няма как да успееш. Ако точно в този момент ти обясняват как има опасност за бебето или как не може да излезе, вместо да се мъчат да ти помагат, е, няма как да стане. Много истории на мои приятелки са такива. Или предизвикано раждане не по нейно желание защото било "на термин", пък то бебето недоносено накрая. И за съжаление в БГ по мои наблюдения има перманентна практика жените да бъдат буквално принуждавани да раждат със секцио. Статистиката го показва. Отново на болезнения въпрос за личния избор да се кърми или не. Както Надя е написала, често не е личен избор въобще. И аз отново се чувствам привилигерована засега да успявам - но съм имала възможността, времето, средствата и т.н. да го организирам. Между другото, в животинския свят, ако сложно устроен бозайник се извади от групата, в която живее, и се остави сам самичка, не успява да накърми малкото си - оказва се, че това е сложно умение, за което помагат по-старшите и възрастните женски. При мен няма нищо за хвалене - аз съм получила много помощ и просто се опитвам да я предам. Изказвам се ласкаво какви хубави условия има в чужбина, но там майките не са по-умни, просто получават много, наистина много. В Норвегия държавата е инвестирала милиони в съзнателна политика в областта на кърменето и е постигнала 96% кърмещи жени. В БГ този процент е по-малко от 50%. 80-те години майка ми е искала да кърми, но акушерката й е казала като й са пълни гърдите, да се цеди с ръка, и си е тръгнала. Никой нищо не й е показал, нито я е предупредил. Е, тя не е успяла, развила е мастит, унищожили са бюста й, не е кърмила. Виновна ли е била? Не. Можела ли е акушерката да отдели няколко минути да й покаже? Вероятно. Защо в другите държави акушерките ходят по домовете и наистина помагат? Реторичен въпрос. Стана много дълъг постинг, от който вероятно пак ще има обидени, но не ми харесва да бъда неправилно тълкувана. И накрая да завърша - аз съм се посветила изцяло на грижи за бебето си /първото ми бебе/, защото имам тази възможност. Много от вас вероятно имат и домакински задължения, и други деца, и съпруг, който чака внимание и въпреки това успяват даже и да пишат тук. Аз съм много далеч от тези постижения. Разбира се, че често няма как да бъдем перфектни, няма първа и втора категория майки и извън тези теми, на които съм съгласна, че ще трябва да се сложи край, сигурно има много други неща, които да се предадат и да се научат, да се обмени опит - аз съм толкова благодарна, че този форум го има и толкова нощи съм го чела - няма всезнаещи и всеможещи.

По темата за памперсите  Тук веднага след раждането минахме ортопедичен преглед, който установи, че по време на бременността бебето е стояло в поза, от която не си отваря добре крачетата. Било много често срещан проблем, който по-рано не е третиран, тъй като всички са използвали пелени...Но от ерата на памперсите се налагало лечение. И лечението беше три седмици да я увивам в пелени по стария маниер, за да й стоят правилно отворени крачетата  Добре, че акушерката ми се сети да ми даде reusable nappies, които вършеха същата работа, че ми беше омръзнало да я увивам тип сумо. Миналата седмица минахме рутинния ортопедичен преглед и се констатира, че вече е ОК. Следващият ни е в началото на трети месец. Та невинаги памперсите са най-доброто  Иначе майка ми, горката, която не е имала допир с бебета от 30 години, ми разказа как с удивление е гледала колко много дрешки за 1-2 месец съм накупила, т.к. мислела, че трябва да е увита в пелени /т.е. дрешки не й трябват  /.
И за къпането. Аз се чувствам зле, че не й мия дупето често и все ползвам гадните кърпи, килограми съм изхабила от тях. Взех си онзи ден памучни тампони за бебе и все се каня и аз да започна нормално.

Момичета,смятам че спора кърмене, АМ, вода, за, против и пр. е излишен. Независимо кой как е избрал да си гледа детето все има какво да сподели, така че да помогне на други в подобна ситуация или поне да сподели какво го притеснява. Не смятам и че някой се опитва да засегне друг по отношение на изборите които е напрявил и обстоятелствата, които са го провокирали. Всеки изказва мнението и разбиранията си свободно и не може да ангажира друг с тях.

Относно оригването-и моят много рядко успявам да го оригна. Консултанта по кърмене ми обясни, че няма смисъл да го държа повече от 5мин, ако успее - чудесно, както и ако е заспал (което при него е мн често) да не го мъча. От прочетени статии останах с впечатление, че когато бебето се храни по-бавно (а не лакомо да се нахвърля на млякото) поема повече въздух и тогава се оригва. Предполагам, че просто бебетата ни не поемат много въздух и затова не успяваме да ги оригнем.

Алистра, няколко мами те помолиха да спреш с тирадите. Напиши си реч и я изнеси пред друга аудитория. Или Издай книга. Последно ти отговарям и спирам да се занимавам- аз преминах през ада инвитро, преминах и през ада "последствия" след инвитро, сега преминавам и през друго изпитание- това по твоите представи ме прави по заслужила от другите мами ли? Да, избрах секцио, аз сама настоявах, защото еволюцията ни предлага поне възможност за избор. Никога не съм си представяла, че ще се напъвам да раждам , в моите представи това е абсолютен кошмар. Да, избрах да не кърмя, дори не пробвах, защото малко грубо звучи,,но предпочитам да правя секс, отколкото да се цедя и да кърмя по цяла нощ. Отново възможност за избор. И хич не ме е срам да си го кажа! Дори напротив, обяснявам смело, защото има много други жени като мен, но от такива като теб се чувстват непълноценни , дори ги е срам, че ги наричат лоши майки!
Отделно работя, е, не съм правителствен чиновник, не участвам в кампании.

Моето дете е хиляди пъти изстрадано, всеки ден благодаря на Господ , че ми го изпрати, така че по- добре не лепи етикети и не поучавай!

ЯННА, аз мажех само с дефламол, със судокрем започнах след като мина подсичането.

Хубаво   Благодаря ти, че сподели защо си го избрала и се радвам, че си успяла с инвитрото. Мен ме хвана страх десет минути преди контракцията, с която тя излезе на бял свят и беше някакси късно да спра. След това ми беше чак смешно какво съм си мислила. Книги има, но само някои са издадени и на бг, а както ми обясни преводачката, за dvd-то нямало пари. Малка държава. Ако много те дразни мнението ми и държиш да го приемаш все лично, чувствай се свободна да го игнорираш или направо да не го четеш. В развития свят като UK само 1 от 200 жени кърми на третия месец, защото освен много модерно АМ е и прекалено удобно, а и трябва да се работи, да се живее както преди и пр., цели книги има как да не се оставяме на бебето, има и професори с разяснения как точно да се оставя да плаче. Да не изброявам и другите недостатъци на кърменето. Май ние сме по-непълноценни  
Шегата настрана, ММ е по-обсебен от дъщеря си и от мен, почти чувствам вина ако ми плаче в ръцете, за него трябва да съм един вид фея от приказките и с едно докосване да храня и приспивам, освен това винаги щастлива, защото й предавам негативни чувства...да не продължавам.
Не се уригват винаги, а ако спят - мисия невъзможна. Но пък моята се уригва и сама ако я забравя  
Днес празнувахме първия месец, все по-будна е през деня и спи през нощта. Де да беше на АМ, но аз имам кърма през нощта. Досега не съм я будила (нали е на поискване), но май ще започна. През деня ако се разсея после докато я накърмя... но всеки ден нещо ново - установих, че може и да суче, и да спи, а веднъж заспах и аз. Липсват ми малко дните на сън и редовно хапване без драми и капризи (започна да протестира вече), но като ми се усмихне и пак съм готова да я успокоявам. Мога да напиша книга за пози при болки и т.н.
Проработи ли увиването по Карп? Тя е толкова подвижна, страх ме е да я повия. Онзи ден силно неодобрение на слинга, чудя се кога пак да опитам и как да подходя дипломатично?

Mega77, постът ти е все едно аз съм писала своята история! 

На листовката на дефламола пише, че трябва да се маже два пъти на ден, затова и ефектът идва бавно според мен. Ще продължа да го мажа пък дано се оправи по- бързо. Иначе вчера го оставих половин час по голо дупе и май това най- помага. На 27-ми бяхме на проф. преглед при Ортопед. Д-р Алексиев се казва, препоръча ни го док. Прегледа го за проблеми с таза и ставите на крачетата, използва ехограф. Каза, че всичко е ОК и можем да го изправяме на крачета да стъпва. 40лв ни струва прегледа, не се поема от касата. 

Тъжно, че ортопедичните прегледи не се поемат. Тук детето има здравна книжка със задължителни прегледи, мерки, показатели, тестове, календар на ваксини и зъбна картина. Ортопедичните само първата година са четири.
Аз влизам, защото съм потресена от мнението на един педиатър.
Бебето няма никакви ваксини. Баща ми е преносител на хепатит Б. Знаете какво представлява. В БГ ваксина се слага още след раждането. Тук 3-6-9 месец последна трета доза и едва тогава има имунитет. Аз също нямам ваксина, т.к. по онова време учех в София и после всичко се забрави. Сега с ужас се сетих и го помолих (защо ли) да попита неговия ЛК, която е детски педиатър и е била и моята от малко дете, какво бихме могли да направим. И какво му е казала тя...че няма проблем бебето да си пътува, той да дойде при нас, само не трябвало да ЦЕЛУВА бебето!!!! 95% смъртност и зараза и с микроскопична, невидима капчица кръв, слюнка, невидим инкубационен и предаване чрез кърмата, а тя, неговата ЛК, го праща да живее с нас и да споделя и обща тоалетна (има и други заболявания и кърви няма да описвам как)!!! Вече бях проверила цялата налична информация, педиатърката на бебето още не знае, но вече ми беше казала да не пътуваме без ваксини (тя, милата, от съображения, че потенциално имало туберкулоза и хепатит в БГ). Сега той ме обвинява в безсърдечие. Но мога ли да допусна контакт с преносител на смъртоносна за бебето ми болест, аз също нямам имунитет? Да го държа в скафандър и да дезифенкцирам всичко? Та толкова за педиатърката и ваксините. Не се доверявайте сляпо на лекарите. Навремето на МД им се размина дело, доста ги заплашвах, моят АГ не успя да ме инкасира както искаше и после ми създаде куп проблеми - нямах време за него ; и цялата небрежност може да е фатална. Но докторите са добри в ПР или не ги интересува като са единствени в курортно градче и са пребогати /в нашия случай/. Може да изглежда, че преувеличавам, но съм си патила достатъчно, че да рискувам, и то здравето на бебето.

За да не забравяме за какво сме се събрали преди всичко имам един въпрос.  Мам,  споделете как минава един ваш ден с бебетата,  защото нещо ми е трудно да ортанизирам моя. Вечер почти не спи от напъване и ръмжене.  Сутринта правим гимнастика,  тоалет,  слагам я да си цока,  заспива на гърда,  после не орига, ръмжи по цял ден и не спира, вече не мога да се ориентирам кога е гладна,  кога плаче от колики. Уж на поискване,  а на всеки рев и й мятам по една цица,  тя естествено не отказва. Притеснявам се,  защото видимо доста наедрява и не знам до колко е нормално.  Не й е добре,  то се вижда.  спи по 30 мин.сутрин и горе долу толкова след обед.  Чудя се с какви капки да пробвам.  До сега еспумизана добре й действаше, но на моменти е много тежко. 

Според мен пробвай разходки, повиване, да спи върху тебе (моята така веднъж откара 4 часа и накрая я будих, а уж колики имаше). Белият шум не я впечатлява, да й пея действа някой път. С тея колики на мен ми се разказа играта през деня, защото откакто е по-голяма и по-осъзната тя решава кога да суче. Преди винаги сучеше. Радвай се на този период. Няма как да наддаде прекалено с кърма. Те растат като спят. С кърмене на поискване не се планира...Моята спи много през нощта, с лекарства не експериментирам, чай за колики го пия аз, другите мами имат повече опит.