Борбата с рака - духовното оцеляване и физическото преодоляване - 43

  • 157 500
  • 802
# 780
Как се справяте с близките? Вече нищо не смея да споделя - винаги свръхреакция от тяхна страна, накрая мен изкарват, че се ядосвам за глупости. Всички ми изглеждат като бомби със закъснител. Аз съм много оптимистична и спокойна през повечето време, но на моменти имам нужда са споделя. Чисто егоистично ми се иска да имам това право, много ме натоварва постоянно да се цензурирам  Sad Изпокарахме се с близък тази вечер.
Виж целия пост
# 781
Аз нямам много близки, но като цяло срещам разбиране. Обаче стремим се детето максимално да го опазим. Вече е на 10 г. и започна да разбира от какво съм болна. Много се натъжава, ако ме чуе да повръщам и този път така се подсигурих със зофран, деган, че удържах фронта и ми се размина май.
Виж целия пост
# 782
При мен, само леля ми и вуйчо ми реагират подкрепящо на ситуацията. Всички останали... сякаш съм била болна от грип, изяла съм една пилешка супа, и съм се оправила...

В четвъртък ми предстои реконструкция, а половината от близките ми (с изключение на по-горе изброените) изобщо не знаят кога ме приемат, кога ще ме изписват. Брат ми ми звъни вчера - ама кога влизаш, кога ще те оперират... Общо взето, и с неебателни (простете френския) близки не си е работа. Зная кой ще е до мен във всяка ситуация, така че не ме притеснява.

Детето не знае от какво съм се лекувала, но знае че се лекувам - и няма как иначе, виждаше ме без коса, и с перука. Още е сравнително малка, но предполагам, че до година-две вече ще трябва да обяснявам. Няма лошо, де, тези неща са нормални.

Отвориха ми се очите след диагнозата, та поне нещо положително извадих.
Виж целия пост
# 783

За престоя не знам, най-добре с него да се уточниш, пращам ти тел. на лични.
[/quote]
Благодаря ти  bouquet Прочетох поста ти, след личното съобщение  Hug
Виж целия пост
# 784
Сарказъм, до година-две всичко ще е останало в миналото. Детето е малко, ще е забравило и няма да е нужно да обясняваш нищо.
Виж целия пост
# 785
Малко, малко, на девет ще стане - всичко разбира. Златни ти уста, иначе.  Hug
Виж целия пост
# 786
Аз пък разказах всичко на детето си, не ми се рискуваше да разбере от някой съученик от какво съм болна (ако вземат да разпитват родителите си защо съм без коса), а тя знае, че майка ми е починала от рак, когато бях малка. Предпочетох да й обясня, че има и видове рак, които се лекуват успешно и че съм болна от такъв, но няма да е лесно. На 9 беше, сега е на 10. Децата могат да приемат доста неща, ако им се обясни спокойно, тях неизвестността и непознатото повече ги плаши. Прие го спокойно, дори внимаваше да не ме разболее от някой вирус по време на химията.
Изобщо всички - и близки, и приятели, и колеги, и шеф ужасно много ме подкрепяха. Честно - направо си завидях за хората около мен, не съм осъзнавала колко свестни хора имам наоколо. С лошото понякога идва и доброто!
Виж целия пост
# 787
Честно - направо си завидях за хората около мен, не съм осъзнавала колко свестни хора имам наоколо. С лошото понякога идва и доброто!

Точно така е!
Виж целия пост
# 788
Момичета надхвърлихме 50 страници Simple Smile нямах много време напоследък, но до ден два ще се опитам да открия нова тема, простете за забавянето  Heart Eyes
Виж целия пост
# 789
Момичета, като гледам дечицата са ни на едни години почти.
Преди години, когато започнах борбата големият ми син беше на 10/ а малкия на 2/.  Той някак си беше по-мъдър за възрастта си и много съпричастен. Бях му обяснила, че се лекувам, но мама вече е здрава.
Сега 8 години по-късно, ми беше много трудно да обяснявам на малкия, защо съм без коса, защо като се върне от училище понякога мама е в леглото след поредната химия. Беше ме срам, че не съм способна в такива моменти да му помагам с домашните. Но и двамата са много интуитивни и не се наложи да провеждам сериозен разговор с подробности. Реших да не ги натоварвам.  Подкрепата от близките, съпруга ми и колеги, приятели..наистина е безценна в такива моменти.
Виж целия пост
# 790
Благодаря, че споделихте, разстрои ме караницата снощи. Надявам се да се поуспокоят, когато мине повече време, сега всички са много притеснени и изнервени, ходят като призраци, а покрай мен проявяват някакъв свръх ентусиазъм. На моменти ми идва в повече.
Моето дете е на пет, обяснихме без подробности, чака да оздравее раната на мама и много помага Heart
Виж целия пост
# 791
Здравейте, момичета! Дано Господ да ви даде дълъг и щастлив живот!

Имам въпрос: На вас как ви поставиха диагнозата?

Питам, защото ми предстои да взема решение как да се лекувам, а получавам разнопосочна информация. Накратко. Напипах си доста голямо уплътнение на гърдата и отидох на мамолог. Според нея е мастопатия, но ме насочи за консултация с онколог. Онкологът ми каза, че най-вероятно е точно това, но ме посъветва да се оперирам, защото е доста голямо. Като чух за операция, отидох за второ мнение при препоръчан лекар. Той ме попари с думите, че е злокачествено, а хич не е мастопатия.  Нямаше как да не потърся и още едно мнение. Третият лекар, също онколог, смята, че по-вероятно е да е мастопатия, но ми препоръча да се направи биопсия. Досега са ме преглеждали само с палпация и на УЗИ.
Виж целия пост
# 792
Мамография, не е ли правена? Ултразвук и палпация не стига и само от преглед визуален не може да се каже дали е сто процента злокачествено.
 Така че - мамография, и там ако има нещо съмнително ЯМР  най-точно показва дали има нещо.
 Мойто скромно мнение. Hug
Виж целия пост
# 793
Директно прави ЯМР. Не си губи повече времето да обикаляш по лекари само за мнение.
Виж целия пост
# 794
Сега не ми е правена мамография. На предишната, от преди 5 месеца, нямаше нищо. Нали затова ходя на прегледи - за да ме насочат към някакво изследване, ако се налага! Кой трябва да ме прати на ЯМР?

Да добавя, че насоките за операция са конкретни, а не общи. С инструкции какво направление да взема и какво да приготвя преди постъпване за операция. Дори имам и дата! Но едно е да ми правят биопсия, друго - да режат мастопатичен участък, а трето - тумор.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия