Отношения деца братовчеди на една възраст

  • 7 074
  • 48
# 30
Когато отидем на гости той не дава абсолютно нищо до което тя се докосне, ако тя започе да играе с нещо той идва и започва да го дърпа и съответно замахва да я удари. Невъзможно е да стоят заедно и 15мин.Обяснението на сестра ми е само едно "учи се от сестра си" защото тя също е такава. Ако той тръгне да и вземе нещо тя веднага замахва. Ако сестра ми му направи забележка той тръгва да удря и нея. Разбира се, че не го бием най-малко пък аз, но му правя забележка тръгва и мен да удря.
Виж целия пост
# 31
Шамари яде ако и след, като му се е казало не спира

Яде ли шамари или не яде.

Нормално е като отидете на гости да не си дава нещата. Имате два начина - или ги учете, че трябва да споделят, или просто всяко дете си носи играчките и си играе със своите. Обаче не става да ги оставите сами да се справят с този проблем и после по-силното физически да отнася боя. На тази възраст трябва да сте плътно до тях и да ги научите как се споделя и как да изчакват малко, докато другото дете се наиграе. Естествено това няма да стане без плач и сърдене от страна на децата. Тук е ролята на родителя - да е безкомпромисен към своето дете, когато е негов ред да чака.

Много зависи какви отношения искате да имат тези деца - да се научат да споделят и да играят заедно или да се научат да надделяват един над друг.

Това го казвам от личен опит. Имаме съседско дете, което е с 4 месеца по-малко от дъщеря ми. С майката сме много близки и всеки ден сме заедно. Децата ни растат заедно, ходят на една и съща детска градина, в една група са, ходим си по гостита постоянно. Научихме ги тези деца, че трябва да се изчакват, че трябва да споделят /особено храна/, ако искат чужда играчка, то трябва да бъдат готови да дадат своята. Търпение, разум и много обяснения. И в никакъв случай делене на емоционално ниво на децата.
Виж целия пост
# 32
Той не само, че не си дава неговите, но взима и нейните, моят е научена тя си дава всичко
Виж целия пост
# 33
Той не само, че не си дава неговите, но взима и нейните, моят е научена тя си дава всичко

Ок, ти какво искаш да се случва докато две двегодишни деца си играят? Питам те, защото не мога да те разбера. Ясно, не е гот да ти бият детето. На никого не му е хубаво. Обаче какво си готова да направиш? Да спреш да я събираш с братовчеда или да ги научите да играят заедно? Защото ако не искаш да помогнеш, просто спри да събираш дъщеря си с него.
Виж целия пост
# 34
Той не само, че не си дава неговите, но взима и нейните, моят е научена тя си дава всичко
Виж, децата се държат нормално за възрастта си. Вместо да се оплкаваш и да търсиш проблем, последвай съветите да научиш децата да играят по между си, да имат занимания заедно, да привличаш вниманието им. Сестра ти е по-неглиже, защото има опит и знае, че това е период. Положи усилие да занимаваш децата общо, не просто да вървиш след тях и да отбелязваш ударите върху детето ти.
Виж целия пост
# 35
Цитат на: Шмати l

[/quote
Положи усилие да занимаваш децата общо, не просто да вървиш след тях и да отбелязваш ударите върху детето ти.
Това е най-правилния подход и според мен.Например купи две еднакви играчки на двамата или им дайте малки предмети като топки/топчета или капачки,които да хвърлят или слагат в удобен съд като кофичка например.Кажете им че трябва заедно да го напълнят и ще получат награда.Идеята е да правят нещо заедно и след това заедно да си хапнат наградата.
Виж целия пост
# 36
За мен точно защото сестра ти е неглиже е такава ситуацията.Тя е човека,който да каже НЕ и да предприеме нещо.Да му хване ръката преди да удари,или да го отдърпе.Децата вярно минават през много периоди,но да седна и да гледам как детето ми удря постоянно друго дете не е ОК и бих реагирала.Щом и сестра му е такава не смятам,че е просто период.Момченцето се учи от сестра си и за него това не е нещо лошо,а нормално поведение.Ако в къщи не се коригират тези му действия каквото и да правиш трудно ще се получат нещата.

Но ако вложиш въображение и търпение може да се промени в твое присъствие.Първоначално можете да играете двамата,а детето ти да играе с друг.Идеята ми е да станете вие двамата по-близки,защото според мен се изнервяш от него.Децата искат внимание и разбиране.
Виж целия пост
# 37
Помолете сестра си да прочете книгата "Най-щастливото дете" на д-р Харви Карп. Там има много ценни съвети как да НЕ бием децата си.  Peace
Виж целия пост
# 38
Шамари яде ако и след, като му се е казало не спира

Яде ли шамари или не яде.

Нормално е като отидете на гости да не си дава нещата. Имате два начина - или ги учете, че трябва да споделят, или просто всяко дете си носи играчките и си играе със своите. Обаче не става да ги оставите сами да се справят с този проблем и после по-силното физически да отнася боя. На тази възраст трябва да сте плътно до тях и да ги научите как се споделя и как да изчакват малко, докато другото дете се наиграе. Естествено това няма да стане без плач и сърдене от страна на децата. Тук е ролята на родителя - да е безкомпромисен към своето дете, когато е негов ред да чака.

Много зависи какви отношения искате да имат тези деца - да се научат да споделят и да играят заедно или да се научат да надделяват един над друг.

Това го казвам от личен опит. Имаме съседско дете, което е с 4 месеца по-малко от дъщеря ми. С майката сме много близки и всеки ден сме заедно. Децата ни растат заедно, ходят на една и съща детска градина, в една група са, ходим си по гостита постоянно. Научихме ги тези деца, че трябва да се изчакват, че трябва да споделят /особено храна/, ако искат чужда играчка, то трябва да бъдат готови да дадат своята. Търпение, разум и много обяснения. И в никакъв случай делене на емоционално ниво на децата.

 Peace Браво на вас и на съседката ви. Благородно ви завиждам Simple Smile
Виж целия пост
# 39
Цветина20, не че искам да се хваля, но наистина сме постигнали голям напредък с децата. В началото на първа група ги мислеха за близнаци, защото са с едни и същи фамилии. Ходят сутрин заедно, вечер винаги ги взимаме заедно. Ето днес вали, съседката няма да може да излезе с бебето, децата от сутринта си знаят, че аз ще ги прибера и двамата.

Дали аз ги гледам или тя, за децата няма разлика, защото ние не ги делим. Сигурно е имало моменти, когато на нея й е било неприятно да правя забележка на нейното дете, така както и на мен. Обаче сме виждали грешките в собствените си деца и за общото благо сме се съгласявали с чуждата намеса. Понякога има по-голям ефект от това, мама да ти направи забележка. Общо взето сме на принципа каквото е за моето, такова е и за другото /не мога да го нарека чуждо, защото и то е почти толкова мое, колкото и дъщеря ми/.

Карали са се у дома за играчка на дъщеря ми. Масово се среща реакция - играчката е на Х, като не иска да я дава, значи не иска. Аз пък не мога така. Моето ще си играе, а другото ще реве ли? Не става така. Просто играчката се прибира. С течение на времето сами се научиха да ми носят проблемните играчки и да ми казват да ги прибирам. Сега, когато са на 5 могат спокойно да си ги споделят, да се редуват и да няма драми. От време на време им писва да са постоянно заедно, ама добре, че са летните почивки, та да се поразделят за малко.
Виж целия пост
# 40

Карали са се у дома за играчка на дъщеря ми. Масово се среща реакция - играчката е на Х, като не иска да я дава, значи не иска. Аз пък не мога така. Моето ще си играе, а другото ще реве ли? Не става така.
Не става когато децата са много близки както във вашият случай. Но когато са в парка, някак не ми се вижда нормално да измъкна играчката от ръцете на моето дете за да я дам на друго, защото реве, и да оставя моето ревящо. Уча, че играчките се споделят, но има и моменти в които не иска да го прави, както и такива в които другите не искат да споделят с него. В такива ситуации обяснявам и драмите са все по малко. 
Виж целия пост
# 41
Така е, съгласна съм. Аз говоря за отношения, близки като тези на авторката. Техните деца са често заедно. Затова я попитах какво иска да постигне - дали разбирателство или просто да научи дъщеря си да надделее.
Защото моята на площадката не я карам на сила да си дава играчките, особено на непознати деца. Уча я, обаче, че с приятел се споделя. Като иска да играе с куклата на Х, трябва да е готова да сподели своята с нея.
Виж целия пост
# 42
Като иска да играе с куклата на Х, трябва да е готова да сподели своята с нея.
И аз възпитавам така - искаш ли да вземеш чужда вещ, трябва да предложиш своя в замяна. Това мисля, че трябва да приложии авторката с детето на сестра си. Не е непоправимо случващото се, децата са малки и има шанс да бъдат *ремонтирани*, но се изисква търпение, много обяснения и висене на главите им и .... никакви шамари. С каката също трябва да се работи.
Виж целия пост
# 43
 I.Hr, така е. За съжаление много родители са на принципа - деца са, да се оправят сами. Което аз хич не одобрявам в някои моменти, особено когато са по-малки и наистина не знаят как да постъпят. Не могат да се справят с чувствата и емоциите, въобще си личи, че им трябва чужда помощ.

Ако сестрата не разрешава да бъде "ремонтирано" нейното дете, то авторката ще си има проблеми и за в бъдеще.
Виж целия пост
# 44
Аз имам подобен проблем. При нас обаче дечицата са по големички. Дъщеря ми е на 5г а племенника ми януари ще стане на 4. Живеем заедно ( общ двор )
Малкия постоянно я бие , хапе до кръв, дере я през очите , хвърля камъни, използва псувни и т.н. Брат ми и снаха ми нищо не му казват дори да са свидетели. Дъщеря ми идва и ми се оплаква и аз и казвам да не играе с него щом я бие , но тя пак отива. Когато стана свидетел на нещо подобно му дърпам ухото и му казвам да се прибира щом не знае как да играе и получавам псувня или убида от сорта на тъпачко ти ли ще ми казваш , ти не си ми майка. Колкото и да ги ограничавам да не играят това не е период той просто си е такъв , защото не получава нужното възпитание. Накрая казах на моята и тя да го бие и сега се бият и двамата ужасно. Поне моята не използва тези грозни думи , които той употребява. Имам и по малко детенце на 1г и много ме е страх да не ошамари и нея , защото тогава вече и брат ми и снахата ще ги направя на 2ст.
Проблема идва от родителите , а не от самото дете. Добре е да не му се вика или кара на детенцето което посяга , а да му се обясни сериозно , че така не се прави. Аз го пробвах , но той ме плюе и обижда и ми се смее насреща. Там трябва да се намесят родителите му , но те седят отстрани и гледат все едно са на кино.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия