Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 248 411
  • 3 490
# 2 850
Ли Лу, тук още няма явно разделение на хората от различни среди по квартали, тръгнало е разслоението, но още всичко е много смесено. За щастие не сме крепостни и можем да ходим на работа и училище в други части на града, София не е толкова голям град, че пътуването да е драма, дори да трябва да пропътуваш от единия до другия край. В класа и на малкия, и на големия има по едно-две деца, които даже не живеят в София, а пътуват всеки ден.
Ето, не е драма да не влезе а АЕГ, но не допускаш възможност да не влезе нито във френската, нито в руската, както казах, нашите деца са родени с предимство и на тях най-доброто просто им се полага, не се мисли за други възможности.
Виж целия пост
# 2 851
Когато аз съм кандидатствала в АЕГ преди 30+ години, нямаше общо класиране - резултатите важаха само за съответната гимназия, поне официално. Неофициално - можех с моя резултат да се запиша във ФЕГ, обаче баща ми направи грешката да иска мнението ми аз категорично отказах. Патка на куб... Mr. Green

Виж целия пост
# 2 852
Еми така си е, просто като се натрупат 2-3 привилегийки и усилия, трябва наистина да се постараеш, за да паднеш на по-долно ниво.

В Пловдив е същото, има общо 4 желани училища, другите са посредствени, така че конкуренцията за топ 4, а особено за топ 2, не отстъпва на софийската.
Виж целия пост
# 2 853
Ако в Пловдив с петица можеш да влезеш с добро училище, в София изобщо не можеш. Тестът е направен зле, получава се така, че много деца има еднакви оценки до третия знак след десетичната точка, затова говорим за хилядни, не защото сме идиотки и си юркаме децата за максимални постижения. Не е правилно разпределението на резултатите да е такова и говори за много лош тест, но това е положението и в тази ситуация им се налага да се състезават. Напълно е възможно последният класирал се да е с 5,899, а ти с 5,898 да останеш под чертата. Разбира се, на децата не им мелим колко са важни стотните, но си знаем, че са.
Да не говорим, че някои деца искат да учат в конкретно училище и борбата е за него, не биха се кефили на френската ако искат СМГ. Моят син например изобщо не иска да попада във френската, руската и испанската гимназия, целият им клас иска точно определено училище и всички се готвят за там.
Виж целия пост
# 2 854
И аз смятам, че средата е най/важното, което едно дете получава от едно предпочитано у/ще. Има огромно значение дали съучениците ти се стремят към шестици или към най/близкото кафе. Не, че едно будно дете няма да успее, но в конкурентна среда шансовете му са много по/добри.
Проблемът е, че много от тези съученици, когато училището стане елитно, влизат по втория начин.
Виж целия пост
# 2 855
Това пък с конкурентната среда е супер токсично. Не те дърпат напред, само те невротизират.
Виж целия пост
# 2 856
Напротив - дърпат те напред и това е личен опит. След началната степен синът ми отиде в клас, където всички са отличници. Съвсем различно е - вместо да му се подиграват, че има шестица и да го наричат читанка, както се случваше в кварталното училище, и да изкарва нарочно тройки, за да се впише в групичката на "готините", се срамува да изкара 4, защото ще го гледат като глупак, престижното е да имаш хубави оценки, да си с написани домашни и да ходиш подготвен, който не се вписва в този профил, го избягват. Отделно, че такива деца са много по-спокойни и възпитани, няма сбивания, няма джобене, честно си казвам, че си пускам детето на училище без никакви притеснения, че може да бъде тормозено, просто защото децата, с които е заобиколен, не са такива.
Виж целия пост
# 2 857
Отделно, че такива деца са много по-спокойни и възпитани, няма сбивания, няма джобене, честно си казвам, че си пускам детето на училище без никакви притеснения, че може да бъде тормозено, просто защото децата, с които е заобиколен, не са такива.
Всъщност ето това е най-подходящата среда за един ученик.
Виж целия пост
# 2 858
За мен перфектното е да се научиш да изкарваш добри бележки без много зор. Била съм в клас на отличници в гимназията, което не пречеше на епизодични бягства и ходене по заведения, и то по соцвреме. Което не пречи голямата част да завършат с около 5.50. Аз с моите 5,9... не прокопсах повече от тях.
Имала съм колежки в УНСС- читанки, отличнички на класа и т.н., дошли направо от у-ще, които на 20 години чакаха принца на бял кон, докато аз бях изкарала 2 години на работа в НДК - много "образователни" и поучителни години. Ами за мен тези хора не бяха точно пример за подражание.
Виж целия пост
# 2 859
За мен перфектното е да се научиш да изкарваш добри бележки без много зор. Била съм в клас на отличници в гимназията, което не пречеше на епизодични бягства и ходене по заведения, и то по соцвреме. Което не пречи голямата част да завършат с около 5.50. Аз с моите 5,9... не прокопсах повече от тях.
Това нещо си е съвсем нормално за гимназистите. Ние бягахме от час, за да играем карти като ни стегне шапката в училище.
Виж целия пост
# 2 860
За мен перфектното е да се научиш да изкарваш добри бележки без много зор. Била съм в клас на отличници в гимназията, което не пречеше на епизодични бягства и ходене по заведения, и то по соцвреме. Което не пречи голямата част да завършат с около 5.50. Аз с моите 5,9... не прокопсах повече от тях.
Това нещо си е съвсем нормално за гимназистите. Ние бягахме от час, за да играем карти като ни стегне шапката в училище.
Е, нормалното за едни е неприемливо за други.
Виж целия пост
# 2 861
Хаха, и ние. В училище се научих да играя бридж  Joy
Бяхме елитна гимназия Simple Smile
Виж целия пост
# 2 862
За мен перфектното е да се научиш да изкарваш добри бележки без много зор. Била съм в клас на отличници в гимназията, което не пречеше на епизодични бягства и ходене по заведения, и то по соцвреме. Което не пречи голямата част да завършат с около 5.50. Аз с моите 5,9... не прокопсах повече от тях.
Това нещо си е съвсем нормално за гимназистите. Ние бягахме от час, за да играем карти като ни стегне шапката в училище.
Е, нормалното за едни е неприемливо за други.
Неприемливо е за родителите. Даже учителите ни си затваряха очите, защото не прекалявахме с бягането от час и нямаха проблеми с поведението ни или показваните от нас знания.
Виж целия пост
# 2 863
Език се учи най-леко несъзнателно. В съответната езикова среда. Това се случва най-добре в най-ранна възраст. Какво се случва с  дете когато мама и тати отидат да берат ягоди в Англия. Докато те общуват с езика на тялото с местния бос, детето вече си играе с децата на боса и ако стоят достатъчно дълго там, детето ще проговори езика без проблем, докато майка му и баща му още ще го сричат. Това разбира се, не може да се случи в нашите детски градини, но все пак е едно малко плюсче. Пак казвам, несъзнателното свикване с чуждата реч. Удоволствието, че можеш да наречеш червената ябълка от картинката по друг начин, който звучи особено и интересно... Съвсем друго е, когато седнеш да учиш език със знанието, че учиш език, с волевото запаметяване на думи, с опита да схванеш логиката на чуждия словоред, с напрежението да чуеш отделните думи в едно изречение, защото слуха ти не е привикнал за такива звуци. Не че не го научаваш, но се лее пот и доста време отива. И срама, да не звучиш като "кен лий". Децата го нямат този срам. Повтарят колкото и както са чули и неусетно започват да чуват правилно. И в по-зряла възраст нямат проблем да отговорят на елементарен въпрос. Език в ранна детска възраст в най-най-лошия случай, ако не е от никаква полза (макар аз да съм убедена, че полза винаги има), то не е и във вреда. Защото, както казах, децата се забавляват.
Виж целия пост
# 2 864
Хубаво е обаче паралелно с потапянето в средата да се учи и граматика и правопис, за което трябва да си седнеш на д-то и да пишеш. Иначе става както говорят циганите на български.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия