Деца – чудовища и толерантните им родители

  • 232 302
  • 3 490
# 30
Ох'Аман, не забравяй, че доста съвременни жени като част от пакета "успешни и удивителни" залитат и по йога, оттам по прераждане и души. Съответно има всякакви витаещи души, които се инкарнират чрез техните йога-утроби. Та нормално е това да благодарят, че детето ги е избрало, тоест душата му.
Виж целия пост
# 31
Скрит текст:
Като си погледна Фейсбука и общо взето интернета, то са едни педагогики, едни Монтесорита. И си мисля, че всички деца вече са някакви супер-занимавани и малки гении. Изведнъж се оказва, че в първи клас е нормално да не могат да четат, да смятат и да познават монетите. Тоест в 21 век, при наличие на всякаква литература и ресурси, в крайна сметка резултатите от супер-загриженото родителстване май клонят към нулата. Или просто всъщност никой не се занимава, изключая една малка и амбициозна прослойка майки, които са и активни в социалните мрежи. Обикновено бившите маниакални кърмачки, които търсят нови полета за изява.
Те не са по-различни от теб, но на тема "деца".  Laughing
През почивните дни гледах как деца играят с бащите си в басейна, плискат се и т.н. Ами, честно казано, им завидях - защото аз още обичам да си играя, но ММ никога не е бил по тази част, а сега пък съвсем и синът ни ще е лишен от това преживяване.
Та думата ми е, че тези деца май приемат родителите си по-скоро като приятели.
Но в същата връзка - подразних се, че децата на тази група почиващи си окупираха една част от басейна за скачане, без родителите поне веднъж малко да ги спрат да не скачат по главите на хората, особено по-големите на години и тегло.
Виж целия пост
# 32
Аз пък едно се чудя.

Като си погледна Фейсбука и общо взето интернета, то са едни педагогики, едни Монтесорита. И си мисля, че всички деца вече са някакви супер-занимавани и малки гении. Изведнъж се оказва, че в първи клас е нормално да не могат да четат, да смятат и да познават монетите. Тоест в 21 век, при наличие на всякаква литература и ресурси, в крайна сметка резултатите от супер-загриженото родителстване май клонят към нулата. Или просто всъщност никой не се занимава, изключая една малка и амбициозна прослойка майки, които са и активни в социалните мрежи. Обикновено бившите маниакални кърмачки, които търсят нови полета за изява.

Има нещо такова. Пикът е в 7 клас. Тогава пада голямото надцакване. Laughing
Виж целия пост
# 33
Да бе, и на толкоз напъване и уроци- накрая на тестовете пълни мекици.
Виж целия пост
# 34
Преди много години майка ми сядаше в пясъчника с внука си ( синът ми ) и строяха заедно кули и замъци. Мъжът ми *играе* с дъщеря ни в басейна, имам познат който играе с всички деца в парка, много е забавен и децата го обичат. Това не е приятелство, а обръщане на внимание на децата - поне според мен.
Виж целия пост
# 35
Аз не си играя с децата, а често ги игнорирам. Нарочно. Така учат и осъзнават някои неща.
Виж целия пост
# 36
Ще споделя един опит от училище.

Веднъж в час на класния е дошла психоложката на училището и много учтиво разяснила на децата, че ако родителите им ги тормозят вкъщи могат да се обадят на едикойси номер и да се оплачат. След което им раздала листчета с въпросния номер, като им казала да ги скрият добре и да ги използват при нужда.
И така - една седмица по-късно сядаме да учим със сина ми, който нещо не беше на кеф. Започна да се тръшка, че не иска да учи и след като му се скарах ми извади въпросното листче с телефона и ми заяви в прав текст, че цитирам: "Знаеш ли, че ако продължаваш да ме тормозиш ще звънна на този номер и ще видиш ти!" Направо не се побирах в кожата си в този момент. Ума ми не можеше да побере защо, след като им обясняват за разни телефони, на които да звънят при тормоз не взеха да им обяснят какво точно се нарича домашен тормоз и какво ще им се случи на децата, след като звъннат на този номер. Е, аз отделих достатъчно много време, за да обясна тези неща на сина ми и той повече на си позволи и да ми вее листа под носа, но се питам какво ще стане, ако някое дете /не съм застрахована, че няма да се случи и на мен/ го направи някой ден.
Та се питам, как да му плясна един шамар зад врата примерно, когато ми скъсва нервите, след като им се говорят такива неща в училище и после ще ме влачат по какви ли не институции, само защото съм си позволила да се опитам да възпитам детето си.
Иначе съм много далеч от приятелските отношения с децата. Те ще си имат достатъчно много приятели в живота - сега имат нужда от родители, които да се грижат за тях и да ги възпитават. Но как да стане, когато все повече навлиза модерното възпитание и приятелските отношения с децата  Rolling Eyes
Виж целия пост
# 37
Американският модел - родителите се страхуват децата им да не го направят и затова го дават по-ларж. Чувала съм го от позната, която отиде да живее там, не зная доколко може да се обобщава за държава с население 300 милиона.
От друга страна - донякъде е оправдано, защото един родител все пак има много повече възможности да злоупотребява с дете, без да бъда разкрит. Но си има и деца-психарчета, имаше един филм с Маколи Кълкин - Перфектният син
Виж целия пост
# 38
Аз не си играя с децата, а често ги игнорирам. Нарочно. Така учат и осъзнават някои неща.
Например, че не са важни, ли?  Rolling Eyes
Можеш спокойно да откажеш да си играеш с тях, но да ги игнорираш... Защо, ако не е тайна?
 
Виж целия пост
# 39
Аз не си играя с децата, а често ги игнорирам. Нарочно. Така учат и осъзнават някои неща.
Например, че не са важни, ли?  Rolling Eyes
Можеш спокойно да откажеш да си играеш с тях, но да ги игнорираш... Защо, ако не е тайна?
 

Разбира се, че не им игнорирам необходимостите. Обаче при разходка, при игра съвсем съзнателно и преднамерено се правя, че не чувам, гледам на другата страна или правя нещо свое. Дори изисква повече съзнание и мисъл. Целта е да се научат, че и другите имат граници и не може да откликват веднага, а понякога и въобще може да не откликват.

Когато видят, че друг няма да им помогне, си помагат сами, измислят сами игри.

Също така не смятам, че децата ми са център на живота, най-голямата цел и най-голямото постижение. Важни са, но не най-важните, та да оставям всичко и да им обръщам внимание безусловно. Трябва да се чувстват обичани, но не чак боготворени. Важни, но не и централни.
Виж целия пост
# 40
Целта е да се научат, че и другите имат граници и не може да откликват веднага, а понякога и въобще може да не откликват.
Можеш да им го обясниш с думи: "Сега не." , "Сега и аз почивам" , "Изморена съм и имам нужда от тишина" ... Аз бих ползвала игнорирането като наказание. Реално, ти просто се правиш, че не съществуват в този момент, което е огледалният образ на "център на Вселената"; съвсем не е толкова различен.

Сега, да не си помислиш, че ти давам акъл как да си гледаш децата.
Просто за мен това безсмислено грубо. Peace
Виж целия пост
# 41
От 8 години съм тук. Синът ми избута почти цялото обучение в училище. Как пък и една драма нямаше? Не съм погледнала едно домашно, освен ако той не поиска да се похвали.
Виж целия пост
# 42
От 8 години съм тук. Синът ми избута почти цялото обучение в училище. Как пък и една драма нямаше? Не съм погледнала едно домашно, освен ако той не поиска да се похвали.
Скрит текст:
Не си погледнала, щото си заета да печеш кебапчета  Joy

Колко различни са децата - при щерката и аз не знаех какво и кога учат, но като гледам амбициозни родители - и аз започвам да се упреквам дали не съм много лежерна, а синът ми определено ще има нужда от повече внимание, въобще не прилича на кака си.
Тя - прилежна блейка, той - наблюдателен хаймана
Виж целия пост
# 43
На децата-чудовища какви са им родителите?
Виж целия пост
# 44
Интересно мнения.. Rolling Eyes
Като майка на бивше дете-чудовище не знам какъв съвет да дам.
Децата са отражение на родителите. Безспорно.
И ако едно дете е "чудовище", значи има не-щастливи родители.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия