Деца – чудовища и толерантните им родители

Вече писах,че когато беше по/малко детето ми,на няколко пъти удари други деца и замахваше срещу мен. Тогава беше на 2г,и след като видях,че обясняването не върши работа,действах с отстраняване,независимо къде сме или кога сме излезнали или го прибирам или го отвеждам,за да остане сам.Помогна безпогрешно.Вече е на 2,8г. Разбира много добре и му е обяснено,че когато някой иска да го удари,бута или дразни,да не отвръща с удар,а да се дръпне настрани от него. Та,вчера една девойка колкото него,го буташе и му хвърляше играчките в продължение на 15мин. През това време,детето ми обикаляше пясъчника,отиваше настрани и всеячески странеше от нея,но тя упорито ходеше умишлено да го дразни. Гарантирам,че момичето никога не е удряно от родителите и,и е минавала със забележки. Явно полза-0! Накрая я помолих да ми даде ръка и я заведох при майка и да и обясня какво се случва. Веднага последва мъмрене,на което девойката отговори-да я пусне,и че искала да го дразни. Та кажете ми,кой е "чудовището"в случая? Ако детето ми я беше ступало,той ли щеше да бъде? Защото незнам какво се очаква да е търпението и реакцията на едно 2,8 годишно дете.
За мен това е пример,че само с дуднене не става. Съмнявам,се че ако майка и и беше плеснала един щеше да си промени държанието. Но примера е важен и действията с които стопираш ситуацията. Най-малкото я прибираш,щом умишлено иска да дразни децата,и след няколко такива прекъсвания на игрите да видим дали ще го прави.Ако това не се поправи сега,с порастването и,ще пораснат и методите и на малтретиране,ето така е един от начините да превърнеш детето си в "чудовище"!
За Поста с телефона,само ще кажа,че докато го замъкна в съаята,желанието ми да му лепна шамар ще се е изпарило у мен. На момента се действа,взимаш телефона след първата забележка и ако си отвори устата-в стаята. Ще си легне гладен.Дори и да пищи,все едно другите хора деца нямат,че да се притеснявам какво си мислят за нас. По-важното е,да  осъзнае,че не трябва да се повтаря случката!