Деца – чудовища и толерантните им родители

За критикуване е такава идея, само че никой тук не я защитава, което прави критиката и борбата ти излишна. Но ти самата опита да лансираш идея, която определено подлежи на критика, а именно идеята, че авторитетът на родителя е нещо като телефон, произведен в Китай за нискобюджетна фирма- ту се включва, ту се изключва и редовно му пада батерията. Мне, не е това. Ще си позволя да изплагиатствам. Авторитетът е като задника- или се набива на очи, или е кльощав и увиснал. Та твоята идея очевидно е опит за рационализация на простичкия факт, че на някои хора им е кльощав и увиснал...авторитетът. Не на всички, обаче, колкото и да им се иска на последните.

Ти си тази, която скочи на бой. Даже обяви на всеослушание, че хора с инженерна специалност нямат право да ти опонират

Току погвате Андариел на тема професия - преди беше "какво знаеш ти, домакиньо", сега е "кой ти даде да бъркаш в мозъците на децата"  
Не знам защо решихте, че е психолог, аз залагам на логопед, поне по нещата, които е писала.

С това съм съгласна.
 

Тя ме погна на професия, не аз. А аз на "домакиня" никога не съм я обиждала. Има си архив, може да се провери.
Както и да е. Все тая. Така или иначе накрая се помни само свадата, а не кой какво искал да каже.

Аз съм удряла няколко пъти детето си, а е доста малък. Поставила съм си за цел да си сдържам нервите, не посягам вече. С викането и карането също имам напредък, почти съм изкоренила и тях. Започнах да търся, чета и да обсъждам с баща му как да процедираме с възпитанието, защото детето много се тръшка и буквално ни се качи на главите, но 100% шамарът не е начинът. Абсолютна глупост за мен е да се твърди, че съществува възпитателен шамар. Естествено, след такова действие детето ще реагира и ще си промени действията, ще те послуша, но има и други последствия освен послушанието. Надявам се, че не съм причинила някакви травми на синът ми, не мисля и че съм, но категорично ще се пазя от такива действия. А това, което разбирам от раздаващите шамари е, че родителят си е изпуснал нервите, което за мен го изключва от графа "възпитателно". Разбирам го, не го осъждам, но тези две думи "възпитателен" и "шамар" не си пасват. И ще обясня защо - стигнах до извода, че за да възпитаваш детето си, трябва да си сериозен и категоричен. Нашето дете се забавлява като се ядосаме, ако ударим - удря, съответно това са неефективни методи в нашия случай. Станем ли сериозни, откажем категорично да му играем по свирката, обясним недоволството си - реакция веднага има, промяна веднага има. Та изхождайки от сериозността (ако да си сериозен е равнозначно да не показваш емоции и да не те контролират те, положителни или негативни), моля родител, раздаващ възпитателни шамари и чувстващ това за абсолютно редно и правилно и без грам да съжалява, да признае имал ли е ситуация или бил ли е свидетел на такава, в която родител удря шамар на прегрешило дете, в спокойно състояние, без да е ядосан, ей така с възпитателна цел? Детето е направило беля, родителят като трезвомислещ и невбесен е оценил ситуацията, без да се ядоса е станал и шляпнал възпитателния шамар? Има ли изобщо човек, ударил някого, без да е подвластен на яда си, а с трезв разум, съзнателно и целенасочено за да покаже, че еди-какво-си е страшно нередно и неприемливо? За мен шамарът не е нищо друго освен излаз на гнева, агресивно и непродуктивно наказание. Не съм чела последните 30 страници, може и да не съм съвсем по актуалната тема, та за да съм в нея ще кажа, че за децата чудовища не знам как да се справи точно човек, но има страшно много разнообразие от ситуации. Това, че някой мярнал как някой непознат родител е реагирал привидно неотговорно към справянето с детето си, не значи, че това е така. Нито дори да познаваш нечие семейство добре означава, че познаваш достатъчно добре ситуацията им, че да я осъждаш с крайно категоричното си мнение, камо ли да го натрисаш. Изобщо аз толкова често се чудя аз права ли съм за нещата, които зависят от мен, че не мога да повярвам, че някой-си там смята, че знае изключително добре кое е правилното за другиго. Естествено, че чужда гледна точка може да помогне да си доизясниш картинката, да откриеш нещо ново и градивно, ама тая критичност и категоричност - айде, моля ви се!

Много досаден и празнодум потребител - Андариел. Нищо не се разбира от писанията й - освен, че е много умна и чете неврология. Аман вече!
Иначе по темата - днешните деца в голямата си част не се траят и естествено, че вината е на родителите. Може би поделена донякъде с безумните същества, наречени "учители". И там ги има хванати от гората злобни селянки на килограм. Бог да пази децата ни!

Да, тя не е в свои води, тъй както аз не съм в свои води в полето на инженерството. Психологията е част от полето, в което действам. Има и експериментална психология, когнитивна психология и т.н., тя не е само клишето, което си знаем. А и аз самата бях учидена психолозите какво учат, като не говоря за клиничните психолози, те са друга бира. Сама можеш да питаш гугъла психологията в кои научни полета и професии е неизменна част. А останалото го приемам като комплимент - никога не съм го умеела това с дима и огледалата, твърде наивна съм за това. Но щом казваш, явно захитрялам.  

Зелено мохито, не очаквам всеки да ме разбере, все пак тук е шарения. Е, все пак нещо си разбрала.

Трак, да, има такива случаи, но предполагам, че това такива хора по природа - дали с удар, дали с думи, дали с някакви други действия - пресметливо го правят. Мен ме е страх от такива хора, защото много трудно се разпознават, особено тези, които не бият физически, а го правят с някаква злопаметност - няма сега да ти каже нищо дорори, или ще ти направи лека забележка, или ще млъкне, но после ще се прави, че не съществуваш и ще те принуди да му се извиняваш дори без да си виновен. Такива хора са зараза.

Янечек, няма угоди на хората, затова е важно на човек да върви по своя път. Вайс си е такава - тя си скача, лае, постоянно вика $обърнете ми внимание$ - иска да е тартор, и възприема някои като заплаха, отива, блъска, обижда. Мамасита иска да е умникът, на когото всички се възхищават, защото в $предишната градина$ е била любимец на учителките. Аз явно ги дразня със съществуването си и се опитват да ме тормозят и да ме превърнат в жертва, което означава, че ме усещат като заплаха (макар да зная, че ще кажат, че е точно обратното), но все някакк трябва да се самозаявят. Естествено, аз съм цялата в бяло! Това така, игричка на градинско ниво. Интересно е да се наблюдава.

Ами, Вайс, тогава не влизай в свада, особено като се опитваш да дискредитираш опонента. Това не помага.

Така става когато имаш претенции, а нямаш възможност да ги докажеш. Защото ние няма как да знаем колко е компетентна Анди, освен по нейните заявки. Да не говорим, че със сигурност на никой не му дреме какъв професионалист е.
Каквото повикало, такова се обадило. 

Аз не знам защо толкова ги дъвчете тези професионални претенции ( без да твърдя, че Андариел е имала такива де). Непрофесионално е някой да твърди, че може да даде адекватен съвет ей така, на едро, или пък на база нечий постинг, без значение за какво иде реч. Естествено, може да ръсне някоя обща мъдрост, ама във времената на гугъл всеки горе долу образован и с желание може да си намери достатъчно обща информация.
Изтипосването на всякакви квалификации и претенции за такива под път и над път ми прави леко негативно впечатление, едва ли не пишещият се страхува, че ще го помислим за неграмотник или неудачник без професия ако не го спомене изрично.

Северина, какво имам да се доказвам точно тук?  Дума не съм продумала каква е професията ми, така че всичко останало си е интерпретации на отделни потребители. Това, че на някого не му допада това, което съм написала не променя нещата - моите знания няма да изчезнат, само защото някои хора се дразнат. Ми, да се дразнят или да пропускат постовете ми, за да не си късат нервите и да не си разбиват апарата. Който има претенции към това, което съм написала - моля, нека със съответните аргументи да го обори. Не мен, а написаното от мен. А ако съм написала нещо невярно - нека да каже кое е вярното. Елементарно е.

Анди, хайде сега, вижда се какво си писала.
Обаче наистина вече става повече от досадно и мисля, че е време да се спре с тези полемики.
Кой какъв е и защо такъв е не е "обект" на този форум.  

В такъв случай не ги подклаждай. Да, вижда се какво съм писала - всяко нещо, което съм писала може да бъде проверено в литературата, а който е чел е видял, че никъде не съм писала каква е професията ми, но да, някои клонове от психологията влизат като поле. Нещо като математиката, която всички учат в техническите и икономическите вузове.

Темата се е превърнала в Какво работи Андариел? 

СърдИ се на този, който каза нещо за ровене в главите на децата и психолога. Мисля, че беше Вайс. Аз лично не искам темата да е за мен, затова пишех от позицията на неутрален, обсъждащ някаква тема. А обсъждането е с аргументи и мнение, а не с опити за лични нападки.