Бъдещ татко

Така е, но има и по-адекватен отговор от това да обясниш, на бременната си жена, че те е гнус да я пипнеш.

Всичко е важно. И за майката е важно да не е на повикване 24/7, а това не виждам как ще стане.

Така е. Обяснението му е тъпо. Но може и да е вярно. Ако поне е откровен, все си е нещо, вместо да й замазва очите с измислици. тя си го познава и казва, че иначе се грижи за тях. Мале, мен ако беше посегнал някой да ме пипа по корема, сигурно щях да му зашлевя един, толкова ми беше омразен тоя жест.

Незнам защо се коментира държанието му за след като се роди детето. Аз съм убедена, че ще се грижи за малката с каквото може и каквото се налага. Ставаше на въпрос, че в момента не проявява интерес. За къпането не се оплаквам дори и да не иска, защото на мен ми е много мерак да си го къпя и даже ще е още по-добре..

Не съм загубила вяра или да съм го отписала като баща... Убедена съм че ще се справи отлично, въпреки че ще ни е първо детенце и няма да ни е лесно ))

ММ също не искаше да ми пипа корема, докато бях бременна. Аз подскачах от кеф отначало, че бебето е ритнало, постоянно ходех след него и той да усети, но той не държеше. Аз се дразнех, все едно не му пука, но неговото обяснение беше, че като се роди ще я гушка и целува, а не сега да ми пипа корема или да го целува... Различни хора, едните бащи постоянно искат да пипат коема, да го целуват, говорят му, а другите предпочитат да се радват когато се роди бебето...
Аз като ентусиазирана майка в болничен, нямаща какво да върша по цял ден, разглеждах само детски неща, избирах... Когато разбрахме пола, започнах и да купувам - нужно, ненужно...всичко исках да имам, че сигурно като родя магазини няма да има, ама първо дете...незнаеш кое ще ти служи...и пак с ентусиазъм избирам, показвам на ММ, той недей бърза, има време...някак си ми изхлеждаше незаинтересован, което ме караше да не се чувствам добре, сякаш той не се вълнува и радва, че ще имаме дете...
Но когато се роди дъщеря ни...беше много щастлив, тогава вече си говорихме и той си призна, че не е искал да бързаме с покупки, имена и радване предварително от суеверие, тъй като покрай нас 2 двойки в една и съща година, загубиха бебетата преди да се родят.
Отначало той беше по смелия в къпането...аз не исках да пипам пъпа, че и на мен ми се струваше, че ще го боли бебето, страх ме беше да я държа при къпане, хем главата, хем тялото, той се справяше по добре в това, а и двамата нямаме предишен опит, не сме гледали деца на роднини, приятели...
Но моят мъж е так попринцип, той не обича да говори, а да действа...т.е няма да седне да ми обяснява колко ме обича или колко съм му важна, а чрез действия, грижа за мен за детето ми го показва.

Има разлика м/у това нон стоп да я държи за корема, да приказва лиготии и да въздиша, това и аз не бих могла да понеса, и това да го докосне един път.
Преиграване е отвсякъде.

Бе вие верно ли правите деца без да познавате тоя дето ви го ... *ги прави!
Ей верно който каквото си направи друг не може...

Няма място да притеснения, нито за бързане. Виждала съм бащи, дето не искат да пипат кореми - наистина им е някак като извънземна тая цялата история Има и такива, дето смеят да си пипнат бебетата като малки - повече от страх да не ги наранят или да объркат нещо, не защото не ги обичат. Но рано или късно всичко си идва на мястото. Въпрос на чувствителност е.

Аз съм 5ти месец и ММ още не осъзнава.Въпреки , че той почна да се хвали пред негови  приятели и колеги  преди аз да кажа на моите.Но като се връщам от преглед и казвам размери , пол и подобни не реагира (даже за пола се разплаках , че не се зарадва  ).Бебо почна да мърда слага си ръката , но той спира и на ММ не му се чака и я маха  За инфо нищо не чете , но пък аз си чета той после ще изпълнява каквото кажа  Питам го защо така става и постъпва , той казва , че е защото 3 години не можех да забременея и още го е страх да се зарадва и да повярва.Казва "ще се зарадвам когато се роди" вече взех да приемам ,че ще е така.Надявам се сега на 4D като го види да трепне поне  .Простено му е , защото после мисля и усещам , че ще е супер татко 

Прекалено големи очаквания имате към бъдещите татковци и те като не реагират според тях, започват драмите. Аз бременността я приемах като съвсем нормално, даже леко досадно състояние и ми се искаше да свърши по-бързичко за да се върна към нормалното си положение, побърквах се от килограмите си. И ако мъжът ми беше започнал да ми седи с ръка на корема и да пуска сълзи при всяка новина от прегледите, щях съвсем сериозно да се замисля за психичното му състояние. Приемете, че просто мъжете не са толкова сантиментални като нас и имат различни чувства и усещания за тези неща.


И ако не му "трепне"? Това съвсем не значи, че не се радва.

Аз не се съмнявам , че ще ни обича и ще се грижи за нас по най-добрия начин.

Сега почна да проявява инициатива да обикаляме разни бебешки магазини /все още не купуваме нищо/.
Мисля, че не показва радост, защото е чувал, че не е хубаво да се купуват разни неща по-рано и тн.. просто суеверия.. и може би го е страх да се зарадва, защото все още не се е родило

Не значи , че няма и не се радва , а че ми се иска да видя реакция 
"Приемете, че просто мъжете не са толкова сантиментални като нас и имат различни чувства и усещания за тези неща." - подкрепям , но го забравям понякога 

Т.е., за бащата приятното и лесното, а за майката всичко останало?     
Е, те така, с лесното и приятното не 2, ами 200 деца ще изгледам.
Еех, мъж да си днес, а пък и ако попаднеш на жена като Сирената с мерак да свърши всичко гадно, супееер!