Паническо разстройство - 26

Y_em, позна. 
Вече се чудя, веднъж стане ли ти зле на сърцето дали има оправия. Дано...
Лек ден, момичета! Моя започна със стрес и нерви.

Darcey, има оправия сърцето ако е на нервна почва. То винаги остава слабо място и може пак да даде проблеми, но поне се оправя след това.

Лек ден, дано да завърши спокойно денят ти 

Пфуууу, мен пак ме тресна нещо инсултно, почна с главоболие, после взех да губя равновесие и днес вече дясната ми страна и окото леко обездвижено и ми е отпаднало и замаяно много.

Гала, това е страшно. Ходи ли на доктор?

Тя кака ви Галя колкото е ходила на доктор друг не е. 7 ЯМР 8 скенера, какви ли не болници,  и какво ли не. Те освен един ноотропил друго нямат, а на мен не ми помага. Имам нещо на съдовете и това е, удря ме я в мозъка, я в сърцето или пък кръвоизливи ми избиват. Абееее.....

Милата,  . Бързо да се възтановяваш!

Олеее Галеее .... стискам палци бързо да се възстановиш 

Колкото и да си повтарям " споко, всичко ще мине, така както е дошло" на моменти всички куражлийски мисли отиват в канала и полза никаква. Домъчнява ми страшно много....като ме погледне човек отстрани - всичко ми е наред, а вътрешно - в моментите, които сякаш сирени ехтят в главата ми и викат бягай , спасявай се......незнам, думите ми свършват в тези ситуации.

Има дни, в които дори от сутринта да ми е тревожно, опитвам се да се шегувам с колегите насила, да се засмивам и без да се усетя всичко лошо е отлетяло извън мен. Става ми някак слънчево, някак детско, че съм прогонила лошия змей/призрак от моята си приказка.

Друг път.........жалка работа, през деня криво-ляво свършвам голям обем работа, вечерта сядам на маса с хора, които са ми приятни, водя разговори, които са ми приятни и в един момент пулса се ускорява, сякаш слушам разговора отдалеч, и се питам на ум "Боже какво се случва пак с мен, какво сбърках пак....."

Писва ми от тези ограничения, искам нормален живот, свободен. Плаша се, та аз сега с мъка се справям в ситуации, които за другите хора не са проблем, та как тогава ще се грижа за едно дете. Тогава нямам право да бъда слаба и да треперя сама в "ъгъла".

Надъхан човек съм , много неща съм постигнала, но с цената на много нерви, които отстрани не се личат. Но тези панически състояния ме дърпат назад и надолу. Губя увереност в неща, в които не съм се съмнявала преди. И колкото повече минават годините сякаш страховете ми се засилват и се появяват нови, нови съмнения.

Един дълъг разговор с човек с много песимистичен поглед могат да ме извади от строя за няколко дена и често мислите ми се връщат към темите от разговор. Нормалните хора просто ще махнат с ръка и след час вече ще са забравили, а аз мисля и премислям това коеот сме говорили, че да се сдухам максимално. Наистина всичко е в начина на мислене, на модела, и това което мислиш , това ти се случва. Май има вярно.

А в детайли - от месец и нещо вземам по 1/4 атаракс сутрин, обед и вечер. А 1/4 ривотрил от 0,5 мг само при нужда, засега 3-4 пъти ми се наложи, знам че е лош вариант затова го избягвам. Или в най спешните случаи вместо ривотрил вземам флуанксол, помагат ми. Но този път мисля да наблегна на четенето на книги, харесах си няколко и малко по малко ще си купя, ще ги препрочитам няколко пъти, колкото е нужно....трябва да стане.....силата е в нас, във всеки един от нас / то малко стана като цитат от Междузвездни войни  /

Е, хайде излях си го, споделих го. Следващия път ще се опитам по-ведро, че да не ме изгоните от форума.
Спокойна вечер на всички 

Всички вие момичета и момчета сте ми пример как се държите стоически  аз рухвам и се затварям в себе си , губя приятели , работа и т.н
Възхищавам ви се 

Аз лично не разказвам много на хората около мен. Едно че са само майка ми и моето момче, а друго, че не искам да ги занимавам често с тази досадна тема. А и сякаш като го кажа на глас "то" става по силно, става по реално. Когато си го държа вътре в мен - борбата за надмощие е по равностойна и сякаш по често печеля. Незнам всичко е до внушение.....както човек сам си дава кураж за изпит, примерно, или докато стоиш на зъболекарския стол, въпреки че не е голям кеф - силата на положителното в мисленето на човек го тласка напред с лекота, така и задълбавайки в лошото , то става реалност, сякаш го викаме - ела, вълчо, изяж ме.  Аз поне много силно вярвам в тази логика, наблюдавала съм дълго себе си и хората около мен..... Каквото повикало, такова се обадило. Лошото е при нас е, че често викаме не това, което е полезно за нас.

Я по-ведро, че ще има шамари 
Гледайте на нещата така, станало ти е зле, станало, минало и толкова. Ми някои вдигат захарта, други кръвно, трети мигрена, то по хората ходи. Става, минава и заминава и само напред 

Гала, оправяй се бързо от поредната атака и се награди отново с някое екзотично пътешествие 

Горе главите момичета! Бъдете позитивни и не се вторачвайте във всяко неразположение. Търсете по нещо красиво и в най-мрачния ден. Не се затваряйте и не се предавайте. Живота продължава. Диди, ако забременееш може всичко да ти мине отведнъж, да смениш тъжни мисли с оптимистични за бебето. После то ще стане центъра на света за теб. 

Опитвали ли сте EMDR? Ако да, то с какъв ефект?

http://www.puls.bg/health/mind/news_23696.html

Али, а дали неолексан не е по-добър вариант при серотонинов глад отколкото селективните инхибитори на обратният захват на серотонина? То аз почнах вече ксетанора, знам че двете са несъвместими. Мисълта ми е когато се спре едното веднага ли може да се започне с другото или трябва да има пауза?

Някой всъщност пил ли е неолексан и как му се е отразило?