Как влияе икономиката на страната за храненето на хората?

Като казахте кренвирши да ви споделя, че тук намерих в Котско пакет със страхотни истински телешки кренвирши на цената на две печени пилета.

Нито са Био, нито са птичи, но са страхотни и състава им е наистина от месо. Поне в Канада гледат много да спазват какво е написаното на етикета и не е като в Англия органик храната и био-то.

Да, така е, бобът засища, когато в него има ребра, ама ако няма ребра, и кренвиршите са ребра. Сами по себе си варивата не засищат, не и за дълго време. Някои просто бъркат подуването на корема със засищане. Знам, че форумките преяждат с четвърт зелена ябълка и издържат до другия ден, ама при хората не е точно така.

Преяждат с четвърт зелена ябълка тези, които не са стояли гладни, а продават фасони от изоболие. Помня как със съквартирантката ми си делихме едно спанак в количество като от бурканче от детска храна и няколко филии хляб два дни.

Всичко е въпрос на вкус.

Аз си падам по веге храната и винаги я предпочитам пред месото, но от детските години ми е останало харесването на каймата, скумрията, кренвирша /наденицата, суджука, пуйката и печеното пиле.

Другите меса като  пържоли, агнета, стейкове, ребра и мезета не са ми по вкуса и не ги консумирам въпреки наличието им у дома.

Даже се шегува мм , че в пицарията, от която си вземаме пица и картофки поне 2 пъти седмично за в къщи вече го познават с моята веге пица със сушени домати, маслини, лук и сирена. А пък той си е върл Пеперони фен.

Но ние сме си прости и хапваме и навън когато не ни се готви и си имаме 4-5 места, на които си ходим редовно. Обичаме храната и ако е вкусно приготвена ще се върнем и пак и пак. Пазарната икономика да върви ,а ние се отморяваме от готвене и миене на съдове понякога ..

Оффф, като почнете да обяснявате какво правел който няма пари. И аз съм имала супер безпарични периоди и никога не съм нагъвала кремвирши. И така почнах да готвя в студентските ми години, пести се много. Засища си боба и лещата и без месо, и сега правя редовно.  Не съм забелязала и мъжа ми да остава гладен, а преди да заживеем заедно не е близвал варива. Правилното хранене при ограничен бюджет иска планиране, повече следене на промоции и повече труд, но е възможно. Сега, ако някой иска пържоли всяка вечер, няма да се разберем. Аз ям около 2 пъти седмично месо, както всъщност са и всички препоръки на лекарите за балансирано хранене.

Аз като бях студентка и ми свършеха парите, минавах на 2 хранения на студентски стол. Излизаше ми 2.40 (по 1.20 за купон). Винаги внимавах да избирам нещата, които имат зеленчуци в тях, гарнитурата е салата или нещо такова. Допълнително купувах само плодове, ако имам пари. Защото храната на стола е засищаща, но нямаше достатъчно пресни плодове и зеленчуци. Е, понякога имаше ябълка за десерт. Идеята ми е, че в стола ядях предимно варива, зеленчукова или картофена супа. Основно някакъв ориз. Добре беше.

Продължавам да смятам, че ако човек има желание за парите, за които може да си позволи по баничка и две пици на парче, може да се обзаведе с прилично меню от топла, готвена храна и зеленчуци. Ясно е, че месото е скъпо. Просто ще го яде по-рядко, примерно, веднъж седмично. То като се замислиш 10 пици на парче, сигурно общо имат месо, колкото една порция месо. Не слагат много месо на тези пици, мисля.

Тук не спрягаме изобщо пиците на  парче и баничките. Ако ще е за неразумно харчене, цигарите и алкохолът крадат от храната най-много. Но пък, и не всеки пуши и пие.

Разбира се че бобът засища и то за сравнително дълго време. Заради протеините. Богатите на въглехидрати храните са тези, след които човек огладнява по-бързо.

Може да е бедно на мазнини, но пилешкото филе съдържа повече протеин в сравнение с доста други меса (свинско и телешко например).

Чудесен въпрос, който често се разглежда едностранчиво. Защото покупателната способност съвсем не е единственият фактор, определящ какво ядат хората. Много по-сериозни икономически фактори са лобистките интереси, финансирането и рекламите. Понеже те са в състояние да изместят дори традициите.

Кои са селскостопанската и производствената сфера, които имат най-силни лобита, получават най-сериозно финансиране и чиито реклами гледате най-често?

Преди да отговорите на този въпрос, се абстрахирайте от българските селски стопани и производители на храни. Гледайте в европейски и световен мащаб, защото изключително малка част от хранителните стоки в България са българско производство.

Та ако сте обърнали внимание, най-често гледате реклами на месо (вкл. риба), колбаси, мляко, млечни произведения, както и храни с високо съдържание на рафинирани захари и масла. Хората биват постоянно убеждавани, че месото и колбасите са жизнено важни заради белтъчините, рибата - заради Омега 3. Че без мляко и млечни не може заради калция, а рафинираните масла са гаранция за дълголетно здраве. Че зърнената закуска тип "Корнфлейкс" намалява риска от ССЗ заради фибрите в нея, че МакДоналдс събира хората във весели компании, а без пица не можете да гледате футболен мач.

Що се отнася до покупателната способност, високата такава просто позволява повече свобода на избора. Не само защото човек има повече пари, с които да разполага, а защото по-високите доходи позволяват да не се тревожиш само и единствено за насъщния. Можеш да се огледаш, да търсиш и намираш отговори. Да видиш другия/другото/различното, да положиш усилия да го разбереш, да го приемеш такова, каквото е.

Какво ще избереш като резултат от тази свобода? Това вече зависи от други фактори: обществена (емоционална) заразност, степен на популярност на даден вид хранене (която в най-голяма голяма степен зависи от финансирането му), традиции, както и параметрите, които сме приели като определящи самочувствието ни.

Така е! Това, че сме в ЕС има и своите обратни ефекти - потребява се това, което внесат големите, най-често чужди, търговци и производители. Големите вериги са с особен статут. На мен ми е адски смешна рекламата на Метро за предприемачите. Снимали някакви хорица с магазин, малък ресторант и т.н., дето купували от веригата.

Мен не ме засища, честна дума, нито лещата, освен ако вътре няма нарязана сланина, бекон или нещо друго по-мазничко. Във варивата има и доста въглехидрати все пак, а мазнини доста малко.

Ако бобът беше като месото или месото като боба, щяха да се казват с едно и също име, а не боб и месо. Днес гледам в магазина вегетариански наденички. Следващия път ще прочета от какво са направени.

В бобовите въглехидратите преобладават, белтъчините са много по-малко. Освен незасищаща са и трудносмилаема храна, която по никакъв начин не може да се приеме като заместител на месото.  

Повечето наденички и колбаси в магазините не са вегетариански, а направо вегански. Както се казва, при приготвянето им не е пострадало нито едно животно.