Кюретаж и забременяване след това - тема 69

  • 76 658
  • 757
# 435
Desuni, всички тук се чувсстваме ограбени.. Сестра ми пък е разбрала, че е бременна няколко дни след аборта и ми каза чак след 3 месеца, за да не ме разстрои. Толкова мъчно ми стана ,че не съм могла да споделя тази радост с нея още в началото Sad Също така рождения ден на дъщеря ми беше седмица след аборта и заради мен беше ужасен, няма да си го простя  Cry В началото си мислех, че няма да има ден, в който няма да плача. .  Сега вече 5 месеца по-късно, се случва рядко, веднъж-два пъти в седмицата и не е и рев, а си поплаквам  за минутка, за да освободя напрежението.. Имам една папка с ехографските снимки, особено последните са много тежки за гледане, защото там си е истинско бебче, което си има всичко и само чака да порастне.. Както и да е, тази папка бях решила, че никога няма да я отворя. Обаче един ден го направих и плаках часове наред. И не знам защо, но от този ден нататък някак си ми просветна и реших, че аз все пак ще направя всичко възможно да дам живот на тази душичка, която си отиде пролетта, защото със сигурна, че ме  чака, просто тогава не е бил правилният момент. И ето ме сега, следя овулации, вълнувам се с момичетата в другата тема,  усмихвам се много и чакам с нетърпение отново да видя положителен тест Simple Smile
Времето не лекува, но времето  успокоява и носи нова надежда.
Виж целия пост
# 436
Desuni и Qsxza, зная че това не е утешение, но всяка от нас тук е минала през това. Всяка се е чувствала по този начин. Наистина е ужасно трудно. Аз не можех да повярвам, че такива чувства напират в мен. Беше ми много трудно да видя бременна или майки с колички, а те сякаш бяха навсякъде. Чувствах се ужасно - сякаш завиждам пък аз никога не съм завиждала за чуждото щастие и никога не съм гледала в чуждата паничка както се казва. Наистина това чувство, че са ти отнели нещо скъпо е ужасно силно и съсипващо. Сърцето ми се свива за момичетата, които са загубили бебенцата си в по-напреднала бременност. Това е кошмар, който никоя жена не бива да преживява. Cry Няма сила на този свят, която мпже да премахне болката и депресията в такъв момент. Трябва да намерим начин сами да се справим и да минем през това тежко изпитание. Мен лично ме крепеше надеждата и желанието за нова бременност. Беше ми ужасно трудно докато мина през всичките изследвания - ужасно ме натоварваха психически. Гледах и да не чета толкова, някак се опитвах да избягам. След като получихме зелена светлина се вкопчих в идеята за бебеправене доста, но това ме извади от депресията. Дано поста ми не звучи твърде клиширано. Кураж момичета - много скоро, макар и вече отнела най-скъпото ни съдбата ще ни възнагради. Вярвам че има равновесие и всичко ще си дойде на мястото.  Hug   
Виж целия пост
# 437
 commala , Cherryto - Благодаря за споделянето, факта че не си сам макар и егоистично да е - помага.

Desuni, вярвам че това е период, в който трябва да стиснем зъби и да приемем, че е имало защо да се случи, колкото и да е трудно. Аз се хващам че заровя ли се в работи далеч от деца и бременни, съм спокойна, затова се стремя главно това да правя. Слава Богу в работата си имам няколко приятелчета, които са толкова далеч от тези мисли, че деня ми минава максимално встрани от тема бременност. Но вечер...

Вечер се старая да наблягам на готвене, на планове за излизания с приятели, които са самосиндикални и са само за купоните, да мисля какво ще облека на едно или друго събитие...общо взето да се опитвам да си втълпявам, че нищо през тези месеци, което се е случило не може да наруши ежедневието ми и да ме срине. Засега не съм толкова успешна, но както каза Комала времето успокоява и ще дойде момент, в който и двете с теб ще се вкопчим в новата надежда.

Много  Hug
Виж целия пост
# 438
Аз май не си позволих съвсем да тъгувам, не съм плакала. Но като, че ли през цялото време усещах, че така ще стане и даже си го мислех понякога.Все пак още на първия преглед беше твърде малко за моите изчисления, а нямаше кога по-късно да е станало. А и вероятно заради миналите бременностти, от които няма една спокойна и всичко да е наред, съм по-черногледа и го очаквам  Rolling Eyes
Но заради детето ми, сякаш не си позволих съвсем да тъгувам и да имам лоши моменти. И с мъжа ми вече не говорим за това  Rolling Eyes
Да ви споделя, че снощи за пръв път правихме секс след кюртажа, всъщност след зачеването(значи от Юли месец, което не е много за хвалене  Joy  ), защото все ми беше лошо, имах болки в стомаха и киселини, та хич не ми беше до това. А и с малко дете е трудно да имаш момент без то да наднича и мрънка от някъде  Laughing
 
Минава в един момент...естествено, тъгата си стои и се сещаш, особено като дойде месеца, когато е бил термина е доста трудно. Но с времето става по-лесно да преглъщаш като ти домъчнее и да си по-обнадежден.
Дала съм си сега срок да мине и втората менструация и тогава ще пусна изследванията.Най-вече за хормоните, че моите никога не са били съвсем в нормите, та да се понапаснат  Laughing  А и да мога да проследя овулацията за Прогестерон. След това с пуснати изследвания ще отида на гинеколог и ендокринолог, чудя се дали гинекологът да не е и след 3-ия цикъл, за да види лигавицата след поставения срок за изчакване.Че преди това е ясно, че ще каже, че не е готова.   Ама са си мои разсъждения и най-вече защото нямам много време да ходя по 100 пъти по доктори  hahaha
Виж целия пост
# 439
Ирайн не е много сигурно какво ще ти кажат за лигавицата. Не се настройвай. Вярно че при мен цикъла е 35 дни (поне) и след К. ми дойде след 40 дни (бях загубила надежда чак) но пък след втория Ц ми казаха че лигавицата е супер.
Виж целия пост
# 440
Момичета много добре знам как се чувствате,,,,, не вие не сте виновни за всичко, което изпитване. До преди за загубя бебето си се радвах на всяка бременна жена и всяко бебе, което виждах дори и на непознати за мен хора.
Родих месец преди термина си моето Ангелче.,което не изплака и след това като видях бременна жена или родилка завиждах,ядосвах се и плачех.Особено болеше да виждам жените с моя термин как се радваха на бебетата си, а аз бях родилка без рожба.Вие не сте виновни за тези чувства всяка жена преминала през това е била същата като нас.
Но сега да ви кажа с времето става добре..... Отново се радвам на всяка бременна и майка, като че ли аз прегръщам детето си след раждането. Колкото и клиширано да звучи ВРЕМЕНО ЛЕКУВА, но няма как да забравим, просто трябва да се научим да живеем с това.
Силно ви прегръщам.
Виж целия пост
# 441
Момичета много добре знам как се чувствате,,,,, не вие не сте виновни за всичко, което изпитване. До преди за загубя бебето си се радвах на всяка бременна жена и всяко бебе, което виждах дори и на непознати за мен хора.
Родих месец преди термина си моето Ангелче.,което не изплака и след това като видях бременна жена или родилка завиждах,ядосвах се и плачех.Особено болеше да виждам жените с моя термин как се радваха на бебетата си, а аз бях родилка без рожба.Вие не сте виновни за тези чувства всяка жена преминала през това е била същата като нас.
Но сега да ви кажа с времето става добре..... Отново се радвам на всяка бременна и майка, като че ли аз прегръщам детето си след раждането. Колкото и клиширано да звучи ВРЕМЕНО ЛЕКУВА, но няма как да забравим, просто трябва да се научим да живеем с това.
Силно ви прегръщам.
Емси.всеки път когато чета историята ти ме натъжава много.Болката е силна.наистина.Не плаках когата ми правеха К.Държах се и то мъжки .след това също може би 2-3 месеца след това се държах.Но от лятото и сега септември когато ми беше термина нещо сякаш се преобърна и започнах да се разтройвам доста често.Най -много ме боли когато дъщеря ми си играе с бебче на познати и  каже"Ах.на кака бебчето".Кръв ми капе от сърцето,защото тя искаше да стане кака.Един ден ми каза.-"Мамо аз никога няма да бъда кака".Много ми стана мъчно....Милото ми ,явно и тя го преживя.въпреки че ние не и бяхме казали нито ,че съм забременяла ,нито че бебе няма да има.
Времето както казва Комалче не лекува.с времето става по леко.
Виж целия пост
# 442
Ooo, Хриси, ще стане кака, и още как! Добре, че не е разбрала какво ти се е случило..
Моята дъщеричка идваше на всички прегледи и много се радваше когато видеше бебчето на екрана, гледаше си и ехографските снимки и въобще голяма радост беше. И след загубата дълго не можеше да разбере, че бебчето го няма, направо ми се късаше сърцето като ме питаше как е бебенце в корема и аз й казвах, че вече го няма, и тя "ама как така" и ревях и й виках и беше ужасно. Sad Ако забременея пак, няма да стъпи в кабинета.
Аз нямаше как да не плача в деня на А, защото знаете, раждах го.

Много ми е хубаво колко позитивно започваме да звучим, и Емси и Хриси и всички останали  Hug А пък за бременните радостта ми е огромна!
А новозаписалите се момичета да знаят, че могат да разчитата на нас, тук има много подкрепа.
Виж целия пост
# 443
Знам Комалче .за мен мъката е по голяма когато има бебче което не може да се роди и отгледа,отколкото е зародиш или липсващ такъв.Ужассс не искам да си го представя...Миличките.Радвам се че си усетила грешката си.Не и викай .децата нямат вина за това което ние преживяваме.
Виж целия пост
# 444
Знам Комалче .за мен мъката е по голяма когато има бебче което не може да се роди и отгледа,отколкото е зародиш или липсващ такъв.Ужассс не искам да си го представя...Миличките.Радвам се че си усетила грешката си.Не и викай .децата нямат вина за това което ние преживяваме.
Да, още на момента се усещах и после пък ревях, че съм й викала  Crazy Те и хормоните ми бяха голяма каша тогава и положението беше страшно Simple Smile
Много ми олеква като споделям неща, които досега на никого не съм!
Виж целия пост
# 445
Миличките.И аз съм така.Важното е да споделиш с хора с които те разбират.Аз се радвам че и колежките ми не ме оставиха да потъна.На работа постоянно бяха с мен и ме разсейваха и окуражаваха че така е трябвало да стане.В същото време сме забременяли 4 момичета ,от коита само едното роди но тя беше ин витро.На трите "Кухи яйца" и "мисед-аборт"
Виж целия пост
# 446
Здравейте,

Накратко...може да се наложи да ми правят кюретаж и реших да се подготвя....Чери и Криста знаят....ембриончето ни се развива бавно и сърдечният му ритъм е забавен...
Ще ми е полезно да споделите лекар, болница или клиника...всъщност от това ме е най-много страх...от лекаря, който ще го прави..не толкова от самата процедура
Имам и фонд, но не знам дали мога да мина по него. Ако някой знае да сподели, ако не, ще питам ако се наложи
 Hug Hug Hug
Виж целия пост
# 447
Куковиц страшно много съжалявам.  Не можеш ли сама да го предизвикаш а не К. Какво каза доктора? Бъди силна миличка.  Каквото и да се случи
Виж целия пост
# 448
 Shocked Куковиц, моля ти се, не те приемаме тук за сега! Иска ми се точно сега да си много позитивна и вярваща , че всичко е наред, до абсолютно доказване на противното!
Иначе.. в Майчин Дом е безплатно, ако си здраво осигурен..

Хриси, много страшно звучи това, че само 1 от 4 от вас е износила до край  Sad Тая статистика въобще не ми харесва...

Виж целия пост
# 449
Здравей, Куковиц! Моя кюретаж беше в болница Се. София при доктор Илиана Мазнейкова. Струваше ми 500 лв, защото болницата е частна. Като цяло съм доволна, не ме е боляло, всички бяха много любезни и внимателни. Кървене имах само 4-5 доста слабо. Още няма цикъл, но са минали само 17 дни. Надявам си и занапред нещата да са добре. Ходих и при друг лекар на преглед и той каза, че изглеждат наред нещата. Аз за себе си ще преценя, след няколко цикъла. Това е моето впечатление, ако имаш още въпроси питай спокойно, без да се притесняваш.
Вчера ходих да си взе документите и моята докторка сподели, че след мен е имало много момичета за оборт, със загинали бебета. Имали са страшно много работа и все по неприятни поводи. Тя каза, че наистина всичко зависи от природата, но твърдо смята, че когато може да се приложи някакво лечение да се прилага и да се направи всичко възможно.
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия