Кюретаж и забременяване след това - тема 69

Куковиц ,  радвам се че си добре, дано така и остане. Аз бях добре в началото, после...кофти. В началото аз имах по-малко от превръзка, но пък се проточи около 10 дни, ту има ту няма по много малко. Така че мисля е нормално.

Desuni аз бях казала само на моите родители, точно щяхме да съобщим и на другата страна, но всичко приключи. Слава Богу с това обясняване на всички няма да се справям. Но ми е сдухано...стане ли на въпрос за бебета и подобни... Плана беще на Бъдни вечер да съм с корем и да приготвям вечерята, докато ММ си играе с котката и да почуствам че сме едно безумно щастливо семейство....ама те на...

Та в тая връзка хем нямам търпение за любимото си време от годината, хем пак се отдавам на гадните чувства. Не говоря с никого, освен с вас затова, защото просто никой не разбира, само вика споко ще мине и дотам. Няма смисъл и да се занимавам. Малко ми е кофти, защото се чувствам сякащ целият свят ми се върти около тази тема, а на никой не изглейда вече да му дреме... Затова и аз съм за среща.

И на мен ми е най-тежки заради плановете, които съм имала около празниците. Тази бременност се случи в най-подходящото време за мен. Беше ми подарък за рождения ден. Щеше да е подарък за любимия. Бебето трябваше да се роди през пролетта, любимия ми сезон. Представях си как се разхождаме в ху авото време. Около мен тъкмо се родиха бебета на познати. Роднините наистина се нуждаеха от положителните емоции, които идват с едно бебе. И финансово бяхме доста добре. Тъкмо излизахме от един доста гаден период. Тъкмо щяха да ме назначат на друга позиция в работата и се вълнувах, а като разбрах, че съм бременна зарязах всичко и се посветих на бременеенето. Сега пак отначало трябва да започвам всичко в работата. Поне се явих на държавните си изпити, а не ги отложих за след раждането.
 Вчера видях една комшийка, коята роди съвсем скоро, да притичва с бебето до магазина. Как го гушкаше и целуваше. И си викам това трябваше да съм аз. Ама не. И настана един рев.
Сега много ме е страх, че няма да мога да забременея отново и нещата ще се проточат. Аз по начало се чувствам остаряла. Всички около мен вече имат деца. И пак съм се вкиснала нещо. Нищо не ми се прави и така. Поне тук мога да си помрънкам!

И за нас беше най подходящо! И с работа и с учене и с раждане и с всичко, както казваш и пролетта и моя любим сезон Иначе за забременяването съм сигурна, че няма да имаме проблеми! Вярвам че всички тук ще получим бебета в най-точния за нас момент. Мен ме е малко страх от лекаря. В понеделник ще ида на читав преглед най сетне и се надявам всичко да е наред!

ще стискам палци за прегледа. Къде ще ходиш?

Мимс, съжалявам, че ти се случва всичко това, прегръщам те 
Куковиц, радвам се, че всичко е минало и че си добре 

Аз вече не вярвам, че ще забременея и ще родя...първо сме с много тежък мъжки фактор и бях бременна от инвитро процедура, и второ - просто не вярвам, че пак ще се получи...
Всички казват "ще стане, спокойно..." Ще стане, но кога ?!
Аз не забременявам естествено, ами ако при следващите процедури не се получи ? До кога така ?  Мисля, мисля и съвсем се отчайвам...
Опитвам се да се правя на силна пред ММ и пред близките ни, но вътрешно съм една голяма празнина, съсипана съм ...като съм самичка все си плача...
Смятам януари или февруари да правя трансфер, но просто вътрешно си знам, че няма да се получи. Не знам как да променя това, дали ако отида да поговоря с психолог ще помогне ?

Жана не се отчайвай така. Нормално е толкова скоро след случката да ти е тежко. Трябва време, за да се отърсиш. Няма нищо лошо в това да потърсиш психолог - само ще помогне. Аз самата имах намерение да го направя. В последствие реших, че ще опитам да се справя сама с болката, за да не се натоварваме допълнително и финансово. Зная че това да чуваш - ''щом е станало пак ще стане'' не притъпява болката. Знам също и че след такова нещо депресията е убийствена. Само времето ще помогне да го преодолееш. Опитай да си наложиш да си позитивна. Зная, че е трудно, но позитивното мислене е изключително важно и аз вярвам, че чрез него привличаме и хубава енергия.   

Чери, знам че човек трябва да мисли положително, но аз съм изключително черноглед човек. Имах си усещане, че нещо лошо ще ми се случи, все четях за кухи яйца, за миседи, за спонтанни аборти и си вкарвах филми в главата. Накрая взе, че ми се случи 
Точно за това искам да се срещна и да си поговоря с някой, който да промени /или поне да се опита/ тези мои навици все да мисля лошото. Сама не мога да се справя.
Благодаря ти 

И на мен ми е много трудно да съм позитивна. И често си мисля, че мисед-а може да се повтори  Но има една такава приказка: Един човек си ходи и си мисли: "Добре де, все на мен се случват гадни неща, ето сега ще взема да се разболея, жена ми все е сърдита, сигурно ще ме остави, в работата ми е тежко, дали няма да ме уволнят.... а зад него върви неговия ангел пазител, записва и си мърмори ''ех тоя моя човек как пък не си пожела нещо хубаво?!''
Има теория, че мислите ни рано или късно се материализират особено ако са изречени на глас. Даже имаше документален филм на тази тема - The secret. Дори и да не е така най-малкото заради психическото си равновесие трябва да се опитваме да сме позитивни.

Момичета, здравейте!
Моля ви стегнете се, няма място за отчаяние. Да гадно е и гадната болка и празнота винаги ще я има. Но трябва да си повярвате и да не мислите лоши неща. Зная какво си мислите като ви ги говоря тези неща. На мен също ми е много трудно. Минаха само 5 месеца. Но докато се обръщате и гледате назад болката нараства. Повярвайте ми и аз с голяма мъка гледам напред, но с надежда. Бъдете силни и позитивни. Вие сте преживяли не малко и сте достойни за възхищение смели жени.
Поздрави и имайте вяра.

Ох, направо ми се плаче като ви чета 
Осъзнавам, че съм късметлиика, защото си имам едно детенце и то ми дава сили
За среща съм също навита, ако става въпрос за София
Нямам помен от кървене, да си призная, сигурно щеше да ми е по-спокойно ако имах някакво леко поне...а сега само се следя за някакви симптоми 
Искам да ви кажа нещо абсолътно сериозно и отговорно....Мислите, думите и желания се материализират....аз съм шантава и разбирам от шантави неща....така че...слушайте кака...мога да изброявам до безкрай такива мои сбъднати мисли, фантации, думи и т.н...това, което аз съм разбрала от моите опити, е че е много важно какви сигнали изпраща човек към вселената, защото според мен, тя иска конкретни неща....ако не сме конкретни, тя изпълнява желанието по начин по който го разбере.....пример....отива моето дете, което последните години не боледува и никога не е повръщало през живота си, освен като си преплете червата, ама това не се брой...та отива моето дете на гости при кръстницата си в Панагюрище да се разнообрази и позабавлява...изпращаме ги на автобуса и те потеглят...прибераме се ние с баща и гледаме празнатата и стая и умната и майка почва....ох, къде ми е детето, много ми е пусто без нея...искам си детето, искам си детето и само това повтарям два дни....ами в края на втория ден си я получих....хванало я някакъв вирус с повръщане и ние под налягане отиваме да си я вземем...за няколко часа и мина като я взехме, ама си я получихме....Аз не казах как си я искам и кога си я искам и това е бил варианта да си я получа......като си я искаш - на ти я
Ще ходя при терапевт, който ми е препоръчан от моя близка, която разбира от терапевти.
Тя е малко различен терапевт и рови надълбоко, където са закътани стари и забравени страхове и проблеми на личността...ако сте чували за "констелации", то тя прави и такива и те са много полезни, да не кажа че се оказват живото спасяващи и животопреобръщащи...при желание ще пратя координати
Още в началото на тази моя бременност си знаех, че нещо не е наред...аз съм от кекавите и ми  е лошо и без да съм бременна, пък като съм.....а сега ми нямаше нищо. Сънищата ми също го показваха постоянно, а аз сънувам много и много си ги разгадавам....още като сънувах, че едно мое цвете, при опит да го полея и изтече от дупката на саксията всичко....и земята и цветето и знаех със сигурност, че мъничето ще си отиде

Жана вие в коя клиника ходите? Ние също бяхме с много лоша спермограма или поне така казваха всички като я видеха. След 2 месеца и половина лечение имахме попадение. Сега след 3 мои цикъла пак ще започнем с лекарствата ако има нужда. През тези 2 месеца любимия не е спазвал диета, пушил е и си е пийвал, с което си навличаше доста скандали от мен. Аз от своя страна съм била с високо тсх и киста на яйчника без да знам за това. Ако искаш сподели, ако темата е болезнена за теб те разбирам и се извинявам за въпроса си.

Десуни, ще имаш бебешорче, сигурна съм  
Всички ще имаме
Нощта преди кюретажа вече бях прокървила и пълвоначално се стреснах, че няма да устискам до следващия ден и може да го изхвърля вкъщи или да тичам до някоя болница. После си спомних, че онези отгоре няма да ме оставят.....минаха ми страховете, обече ме заболя корема силно и аз изпих 2бр. но шпа. Легнах и съм почнала да се унасям като поразминаваше болката. Виждам как едно странно същество дойде и взе ембриончето ми от мен...съществото носеше нещо като прозрачна раница и в нея имаше доста прозрачни сфери и във всяка ембрионче. Сложи и моето ембрионче в една такава сфера. После отиде на някакво странно място, което не приличаше много на земната природа...небето беше много светло и сякаш някак ниско......имаше огромно, безкрайно поле пълно с цветя...то сложи всяко от ембриончетата в отделно цвете.....там е моето мъниче

Много хубаво звучи! И аз така ще си мисля за моето бебче!

Desuni, в Селена Пловдив сме.
Нашата спермограма не е само лоша, отчайваща е...с 0 или 1 % при всички показатели. След многомесечно лечение с различни добавки и витамини, подобрение няма никакво...

Благодаря ви за куража и надеждата, остава и аз самата да предприема стъпки в оптимистична посока 

А изследвали ли сте хормоните на твоя любим? При нас FSHбеше високо, а тестостерона нисък. Коригиране тестостерона. Високото fsh говорело за проблем в тестисите или поне така ни каза генетичката е Надежда. Андролога в Надежда не дава много подробнисти, но поне е положителен.