Кюретаж и забременяване след това - тема 69

Здравейте момичета. Излязоха ми резултатите от изследванията.  Нали правих  имунологични и генетични изследвания.  Сега ще ги напиша и ако може някой да ми ги изтълкува.
Хомозиготен генотип D / D за ACE
Хетерозиготен генотип 4G / 5G за PAI
Хомозиготен генотип D / D за ACE се асоциира с повишен риск към спонтанни аборти.Ефектът на D/D генотипа се засилва,  поради носителство на 4G алел за PAI. Препоръчва се консултация  със специалист  по акушерство и гинекология при бременност.  Препоръчва се медико-генетична  консултация.
Общо взето е това. Моля ви разтълкувайте това ако можете  или  ако някой е правил тези  изследвания да каже какво може да е лечението

Криста,
Препоръчвам да се консултираш с имунолог и/или генетик. Най-вероятно при бременност ще ти предпишат терапия с НМХ.
Виж също темата Тромбофилия: http://m.bg-mamma.com/index.php?topic=820708.msg34217791;topicseen#msg34217791

Аз като си взех изследванията говорих с имунолога и той каза да отида на гинеколог и каза също че най-вероятно  ще съм на фраксипарин цяла бременност.  А така не искам. Надявах се някой да е бил като мен и да сподели дали няма друг начин. Благодаря за отговора все пак

Моите са същите.
А имам и усвояемост на ФК до 35%.
На мен ми казаха три месеца да пия по 4 таблетки ФК и за мутацията - или аспирин протект или фраксипарин през цялата бременност.
Генетичката каза също, че не са толкова лоши изследванията, колкото ние си ги представяме.

Мишленце на мен имунолога ми каза че са добри но ако забременея ще се покачат стойностите и за да премине успешно бременността трябва да съм на фраксипарин до края.  Мисля че просто се застраховат по този начин но като питах дали ми дават 100 процента че ще задържа бебето до края и дали всичко ще е наред отговори че нямало гаранция на 100 процента. Еми тогава се чудя защо трябва да си бия фракси тогава щом няма гаранция

Криста,
Може да няма гаранция, че ще износиш бебето - всичко може да се случи, но поне вероятността да тръгне тромб по кръвните пътища ще е минимална, или да се запуши кръвотока на бебето заради кръвосъсирване. В крайна сметка изборът си е твой. Аз не бих рискувала следващото си бебе.
Ето, чети тук за ACE мутация:
https://ghr.nlm.nih.gov/gene/ACE#conditions

Благодаря ти.  Не казвам че ще рискувам просто ще потърся още някое и друго мнение за всеки случай

Съжалявам, че има толкова много новозаписали се! Момичета, кураж, стискайте зъби, щастието идва и при вас! Поздрави от мен и моето бебче  

Вили, благодарим сърдечно че минаваш да ни навестиш и да ни вдъхнеш кураж

Здравейте , от скоро съм във форума и искам да споделя нещо , което в последните 2 години много ме мъчи . Първо искам искрено да пожелая на всяка една от вас много скоро да се сбъдне мечтите си и да се радвате на здраво бебче   . Та историята ми е следната , на 15год имах уж сериозен приятел с който не осъзнавахме последствията след секса без предпазни мерки , не се пазехме достатъчно докато не ми закъсня цикъла , е окоза се , че съм бременна . Тогава водехме много труден живот , нямахме никаква финансова възможност , проблеми със семейството и много други ред причини и в предвид тогавашната ми възраст се наложи да направя аборт . Страшно много съжалявам , че въобще съм допуснала да се случи това и всеки ден до ден днешен не спирам да мисля и да се обвинявам. На 19 год се изследвах и ми откриха хламидий , които излекувах ( Дадоха ми 4 хапчета да изпия на веднъж и следващият тест беше негативен ). В момента съм на 23год и имам приятел с който от дълго време сме заедно и от последните 2год ме мъчи мисълта - Ами ако не мога да забременея отново , ако е станало нещо и не мога да имам деца , ами ако от хламидийте се е получило усложение тъй , като не знам колко време съм ги носила и много други въпроси , все едно сама се опитвам да си втълпя , че няма да мога да забременея.  Много се вманиачих по този въпрос , защото няма нещо , което да искам повече от това да стана майка и започнах да чета , да следя овулация с тестове , лутеална фаза , следене на ЦС , прегледи при гинеколзи ( ходи и при гинеколжката,която извърши аборта и тя ми каза , че сега господ ме наказва за това , което съм направила , което ме срина тотално ) и като цяло всичко е наред , цикъла ми е редовен , нямам оплаквания  и реално няма за какво да се притеснявам за момента , но мисълта за направения аборт и хламидийте ме убива . Все си мисля , че няма да мога да забременея , а дори не сме и правили опити . От дълго време обеждавам приятеля ми за бебе , а той все отлага , но най-накрая след много приказки (може би обсебвам и него ) се съгласи и сега с нетърпение го чакам да се прибере от чужбина и да почваме    Много ме гризе съвеста , за това което позвилих да ми се случи и сега не спирам да мисля. Мисълта , че няма да ми се случи да видя двете чертички отново ме побърква  . Моля да споделите мнение , ще съм много благодарна .

sisbg,
недей да се притесняваш излишно. Когато си направила аборта си взела най-подходящото решение за онзи момент. Няма какво да го мислиш и да си "посипваш главата с пепел", нито пък някой има право да те съди за това решение. Така или иначе вече е минало.

Сега мисли какво да правиш занапред. Ако искаш да забременееш, направи си изследвания - ако има някакъв проблем да го излекуваш преди това. Успокой се, защото притеснението също пречи. Започни да пиеш фолиева киселина. Усмихни се - всичко ще е наред. 

Sisbg, постъпила си правилно тогава, след като не сте били готови за бебче. На тази крехка възраст е било много разумно. Никой няма право да те обвинява, не го прави и ти. Думите на гинеколожката ти са меко казано отвратителни. Аз бих се замислила дали пак да ида до нея. Не се вторачвай толкова в желанието ти да забременееш и вярвай, че всичко ще е наред. Успех
Vili-to, как е юнака? Расте ли? Колко е хубаво за коледа да си имаш едно малко джудже.
Пожелавам ви го на всички тук, догодина за коледа да имате в ръцете си по един такъв подарък, ако не то поне той да ви побутва в коремчето

Много благодаря за подкрепата , имах нужда от нещо полужително     Предстои ми преглед при гинеколог , до сега съм ходила само за профилактичен преглед и цитонамазка , правила съм и изледвания за инфекций и венерически болести в чужбина ,  лечението там е безплатно и за моя голяма радост след хламидийте винаги съм получаавала негативни тестове , но сега не съм много наясно какви точно изследвания трябва да пусна 

Бих сменила гинеколожката на първо време.Това, което е казала е ужасно и непрофесионално.
Направила си правилния избор за ситуацията и годините си 
Имам приятелки с по 2 аборта, но след това си имат и 1 , и 2 деца.Това е право на всяка жена-да реши да ражда или не, никой няма право да те съди.
Започнете опити, пък ще се види в движение как стоят нещата.
Хубаво е да поговорите с приятелят ти, дали той наистина е готов. Добре е детето да е искано и от двамата, за да може после нещата да вървят добре, да си помагате и да полагате и двамата усилия, не само единия.
Реално абортът по желание, не е по-различен от медицинския такъв  А да не пренебрегваме тежката психологическа част.Ние страдаме, защото ги искаме, а те не оживяват...но и жените с аборт "по желание" страдат също.Малко са жените, които го правят, защото не искат наистина бебето.Обикновено е, защото нямат подкрепа от мъж или семейство.
За изследванията-вие сега сте в началото и освен стандартните-микробиология, цитонамазка, няма толкова нужда да правиш други. Евентуално да пуснеш едно TSH , да те видят на ехограф някъде около предполагаемата овулация. Това като начало, пък за другите неща-времето ще покаже.

Ами приятеля ми е на 37год и има дете от предишна връзка , отговорен е , но прекалено много се е вманиачил в бизнеса си и изкарването на пари и за друго не мисли , ако аз не говоря за дете той въобще няма и да се сети или ще се сети когато стане късно , като цяло ми казва , че след като иска да е с мен иска и дете от мен , но преди това искал да изкарва много пари    , както аз съм се вманиачила на тема бебе така и той се е вманиачил с неговите си работи  . На сила не бих го накарала , няма и да мога , искам бъдещето ни дете да е желано и от двама ни , но просто той много отлагаше , а времето си минава , но най-накрая се съгласи да започнем бебеправенето и сега за проклетия е хванал гъбички  с които се борим от известно време и се надявам в най-скоро време да се изекуват . Чувствам се готова и не само , че го искам , а усещам , че имам нужда да стана майка и да поема тази отговорност . Ще направя нужните изследвания и дано всичко е наред .