Трудно проговаряне - ТЕМА 21

Krisita, всяко дете е различно, при всяко работят различни механизми. Предполагам логопедът Ви е препоръчал да направите на детето тест за слуха, за да отхвърли някои причини за трудното проговаряне. Има ли други причини да се забави говоренето на детето (силен стрес, хоспитализиране в болница, бременност и т.н.). Защо си мислите, че е СИД? Даваш ли и ще даваш ли добавки?
При моят син всяка дума е вкарвана в главата му и после изкарвана с ченгел, една по една, знаеше много думи, но ги казваше само при нужда. Изречения мога да кажа, че използва от около 4 годишен - за прости изречения говорим и то само когато е нужно. Едва на около пет спокойно може да се каже, че детето говори - задава въпроси, използва изречения, проявява любопитство, разпознава емоции и все още има много да наваксва във всички отношения на речта, включително и разбирането на някои аспекти - времена например. От там пък страда социализацията, която поради факта, че е по-различен децата интуитивно го пренебрегват вече, а той не може да завърже елементарен разговор с връстник(особено, ако е непознат за него).  За протокола - работа сме почнали с него от около 2-3 годишна възраст, почти веднага след възстановяването му от лекарската грешка и преди да наместят отрязаните "без да искат" чукче и наковалня на дясното му ухо - т.е. все още не чуваше добре.

Крисита, ако логопедът смята, че има СИД, защо не направите консултация със сензорен терапевт. Може да ви даде насоки за игри и упражнения у вас, как да подхождате в различни ситуации и т.н. Съответно наистина можеш да включиш добавки за подобряване на концентрацията.

Krisita до 3год. моето дете знаеше 20 думи, беше научило, но не ги използваше, при това беше ходило цяла година на логопед. На днешна възраст 6год. вече знае и ползва много думи, прави дълги изречения, може да разкаже кратка случка, говори неразбираемо, но тя има много проблеми със звукопроизнасянето. Изоставането и спрямо връстниците е голямо.

А вие в броя думи включвате ли звукоподражанието на животните? На котето казва - ма, на кучето - ба. Ще ми се да ги броя и тях, че да станат 20-ина "думи", но реално това не са никакви думи. За изречения само си мечтая.

Майчета имам бързо питане, вашите дечица имат ли проблеми с храненето или по скоро с дъвченето. Мойта маймуна отказва да яде месо и всичко което трябва да се дъвче, единственото месо което яде е кайма. Тя практически почти не дъвче премята го два пъти с езика и гълта, от това и стомашни проблеми, дори понякога и повръща. 

Моят син не яде твърди неща (месо, ябълки на парчета, ...) - не знам дали защото не може да дъвче, или защото изобщо не иска да се опита. Месото го яде във вид на принцеси с кайма. Дъщерята почти не сме я и пробвали за твърди неща.
Но мисля, че си дъвчат хляб, сирене, банани и неща с подобна консистенция, а не ги гълтат направо. Ядат ги без проблеми, във всеки случай, затова мисля, че нямат много големи проблеми с дъвкането, макар че малката от бебе и досега се задавя сравнително лесно.

Моята едната дъвче абсолютно всичко, другата започна да дъвче месо преди 2-3 месеца, говоря за месо на парчета, както го носят от ДК. Пържоли абсурд да отхапе, по- проблемната.
И вместо да започнем чистенето на алуминия при нея, сега е болна и връщаме заден с всички инхалации и лекарства 
Мразя го тоя сезон.

Моят малък мъж няма никакъв проблем с дъвченето и яденето като цяло. Пу-пу. Ящен е за трима. Твърди храни като пържоли можеше да яде на годинка и нещо, но той имаше и доста зъбки тогава.

Дъвче всичко, което му харесва (пържоли, луканка особено), ама елате го вижте на зеленчуците - през десет реки вода ще донесе, ама не ще и не ще (евентуално краставица яде сурова, другите в манджи). Не яде от кокал, но там си е моя грешка, защото не съм му давала и ще трябва и това да почна.
Защо не се консултирате, нали има такива логопеди, които се занимават с храненето на децата (дъвченето де)?

Не съм смятала звукоподражаващите за думи. То и тях толкова трудно ги научи. Другите деца лаят,мучат и кукуригат на годинка,той преди три почна. Водила съм го хиляда пъти в зоологическата,за да му квакам,крякам и блея. Смея да кажа,че имаше резултат и му влязоха животните в главата. Но с материала в градината е доста изостанал,имам чувството че единствен не може да рисува,оцветява. Просто не иска. Все едно мозъкът не може да му обясни как и защо се рисува. Няма проблем с финната моторика,има проблем по -скоро с осъзнаването какво е това да се оцветява и рисува.

Романол, на 1.3 месеца дъщеря ми не искаше да дъвче. Въобще приемаше само смляна храна, твърда или на по-едри частици не искаше да пипне. Ние се съветвахме със специалист за тая работа, но тя беше и на друга възраст от твоето детенце. До ден днешен не обича храни, които изискват много дъвчене - примерно яде пилешко, но телешко абсурд, именно защото трябва да дъвче повече; по твърди видове хляб като земелки ги отказва.

Моят не иска да дъвче месо. Не е злояд, но месото не желае да го дъвче и за да го пробутвам като му готвя го пасирах отделно и го добавях към яденето. Вече не е чак така и си го яде ако е на ситно. Но допреди може би шест месеца имаше претенции и с консистенцията на храните, например картофите в манджата не искаше да ги яде, отделяше ги и ги плюеше. Сега си ги яде. Яде ужасно много плодове и зеленчуци, хрупа си, даже се тъпче на моменти. Поне е полезно и му се дава на корем 
Също така и много повръщаше. Случваше се веднъж на седмица-две да му стане нещо и да започне да повръша докато не му се изпразни стомаха, а понякога вдигаше и малко Т. Не го свързахме нито с храна, нито с нищо. Тъкмо бях решила, че ще го водя на гастроентеролог ако още веднъж го направи, но засега не е (да чукна на дърво). Понеже борихме АБКМ до година и 4м., когато официално мога да кажа, че я пребори, но след това съм му пускала кръвни, където излезе завишени еозинофили, та мислих си да не е алергия към нещо, но не го свързах с нищо. Както и да е, да не се отклонявам. След третата годинка ще правим тест за алергии.

Ние намерихме Нашия логопед, детето така го хареса още от първия път, че искаше да го целува по устата за чао накрая Което по принцип не се случва с непознати. С проговарянето сме доникъде. Похвалих се наскоро, но явно избързах. "Думите" които казваше вече са в миналото. Не ги е забравил (което също съм си мислила, че ги забравя), защото като го попитам за тях ми ги показва. Трупа пасивен речник, повтарянето ми не е напразно поне. Уча го на всякакви простички неща, запомня, но в повечето случаи просто като се запъне като магаре на мост и не и не. Ако го карам малко по дълго да казва/показва и се разпищява и дотам. Логопедът засега работи върху това да се застоява на едно място по-дълго от 2мин. Според него проблемите му изобщо не са чак толкова сериозни, колкото сме си решили ние, но аз продължавам да не споделям мнението му.

Киберспейс, за застояването на едно място при моето хиперактивно човече най-много помогнаха занимания с рисуване, плескане, изрязване - общо взето един вид арт терапия. Водни боички, моливи, изрязване, пластелин, рисуване с пяна за бръснене върху масата и т. н. Не че няма още какво да се желае, но значително й се е подобрила концентрацията и уменията да си стои на стола за по-дълго време.
Много се радвам за логопеда.

А момичета, за дъвченето пробвали ли сте да дадете дъвка? Дъщеря ми ги мрази, толкова я мързи да дъвче, че даже и сладкото в дъвката не я привлича. Иначе дъвката си е супер упражнение за ей такива мързеланчовци ако вече са на подходяща възраст да не се задавят разбира се.

Иванкака, какво стана с изследванията? Алуминият ли е висок? Как ще го чистите?

Отново съм изпаднала в един от онези моменти, в които се чудиш откъде да захванеш...

При моят има един много голям проблем - ужасно нервен е. Винаги. Мисля, че и преди съм го споменавала. Двама логопеда и един невролог ми казаха, че това са си просто негови номера, че трябвало да разбере кой е шефът. Може и така да е, но има една важна подробност - той винаги е бил такъв    Винаги е бил нервен, откакто се е родил, буквално. Като бебе беше все в ръцете ми или в движение в количката и все в готовност всеки момент да се разреве, просто имах чувството, че съм родила едно кълбо от нерви. Не успях да се насладя на бебешките периоди, защото той наистина единствено и само ревеше... В никакъв случай не мога да кажа, че е разглезен към днешна дата, има си правила вкъщи, които иска или не се спазват, колкото и да пищи и реве, също така с писъци нищо не постига, но това не му пречи да изпада в "криза" за най-малкото. Ситуацията при нас дори не е "изтървана", защото никога не е била "хващана". В яслата е същия, тези сцени не ги прави само на мен. Не знам какво е това чудо и има ли някакъв шанс нещо да причинява тази изнервеност. Това със сигурност има пряка връзка и с проговарянето му, но наистина не знам откъде да започна да търся причина за тази изнервеност у него. Може да звучи несериозно, обаче буквално е така. Няма да се впускам в подробности какво значи "ужасно нервен е постоянно", че поста и без това стана дълъг. До това заключение стига всеки, който прекара повече време с него. Да, обаче... Какво да правя аз? Обяснявах, успокоявах, игнорирах, какъв ли не подход съм имала към тези изблици, но не постигаме нищо  Не знам какво и как да правя вече...