Между чука и наковалнята...

Аааа, значи все пак правилно съм разбрала. Ами значи ограничавам мъжа. Пак ще кажа - толкова е елементарно.

На първо време да реши основния проблем,който на мен лично ми избоде очите-намесата на тъщата в семейството и и след това,ако имат някакви разногласия с мъжа си сядат и се оправят.Няма семейство без разногласия от време на време.

Да, но тук пише и друго:

Авторката явно си противоречи. Все тая. Да се погрижи за децата си, които са делени от мъжа ѝ и особено за пренебрегваното си дете вместо да се занимава с чука и наковалнята.

Основният проблем е, че "мъжът" очаква и и изисква друг да му дондурка семейството. Когато ограничиш дондуркането от този друг, ще ограничиш и възможностите му за намеса.

Айде моля! Мъжът ми ще ми пренебрегва детето, а аз ще се тръшкам, че майка ми разваляла отношенията с него! WTF???

Ми да, чукът и наковалнята са големи хора. Да се оправят помежду си. За нея приоритет би трябвало да са децата.

Ахам, и баща ми се опитва такива да ги върти, ама не му се получава номера. Иначе, ако ти му беше дъщеря, отдавна да ме беше развел и ме контролираше на 100%. Под предтекст, че мъжа ми не се грижел за детето от първия ми брак.
Я да те питам, тя на първия ти мъж такива стойки ли му чупи? Да позная ли? Нееееееее! Не смее гък да му каже, нали.. м?
Пак ти казвам, зарежи всички майки,  стринки и шуренайки, махай ги от пейзажа и си оправяй отношенията с мъжа, ако има такава възможност. Ако се разведеш, тогава вкарвай други хора в семейството си! Казваш му - храс, прас, това и това искам, майка ми няма да се занимава повече с нищо, и дотам.
Рядко така подскачам, но и аз дълго време си търсех достойството, самочувствието и каквото там си написала. Абстрахирай се от това кой какво иска и започвай ти да поставяш условията. И на майката, и на съпруга. Точка!

Не смее "гък да му каже", защото първият не търси детето, не плаща издръжка и дори не си е дал името.

Така де, мен ми е ясна ситуацията, от 1 л. ед.ч. И не е точно затова, да ти кажа на ушенце. 

*първия ми  мъж беше 'лош', докато бяхме заедно, после стана 'добър', след като си изостави на практика детето
*сега втория пак е 'лош' .... Колелото се върти, хората не се променят, отношението им към приходящите в семейството също. Гадая в момента. Просто подсказвам, може да се окаже вярна теорията ми

Темата е абсолютно полезна за мен. За в бъдеще да си отварям очите за следващият ми мъж и как той ще се отнася към чуждото дете.

Тука стана някакво поголовно плюене по тъщата, ама да ви питам - Колко от вас са самотни майки, които не са имали как да се оправят и са си живяли с родителите? Колко от вас са били в положение детето да има за най-близки хора майка си и баба си? Значи, 6 години няма къде да живееш и си в дома на майка ти и тогава, и да ти пречи намесата й във възпитанието на детето ти, си траеш, понеже ти го гледа, пък после се чудиш защо майка ти приема ТВОЕТО дете за СВОЕ и иска да го защити. Или може години наред бабата да бъде близка с внучето си, но се появява нов мъж и край - тя не може си отвори устата. И то да изкаже нещо очевидно - този не се държи с детето добре. Защото не се държи добре - само забележки и никаква проява на загриженост, прегръдки, обич - ми не е длъжен, бе, той е пастрок, да не му е баща! Велико оправдание. Аз племенниците си прегръщам, децата на приятелките си прегръщам, камо ли пък детето, с което бих приела да живея като част от едно семейство.
А ако не беше бабата, а беше бащата на първото дете и той имаше претенции как да се отнасят към детето му, пак ли щяхте да казвате, че няма право на глас? Защото много често при такива ситуации  с втори брак и бебе, първото дете започва да прекарва повече време с баща си. Моя съседка изпраща голямата при татко й, защото детето е осъзнато, на 12, и много ясно вижда, че вторият баща не се обръща към нея за друго, освен да й се скара. Майката само ми обяснява, че искала мир да има, мъжът й не харесвал дъщеря й, но тя пък се държала лошо, че и се оплаквала от него на БНД, който пък вдигал скандали да си защитава детето. Пак ли тука проблемът е в намесата на БНД? Има човекът право, намесва се, да. Не може да си живееш щастливо и да се правиш, че детето ти си измисля и преувеличава, че е игнорирано и отблъснато.
Да, има много случаи, в които тъщи, свекърви и всякакви се месят и създават интриги. Ако мъжът не проявяваше такова отношение към голямото дете и не беше наглец, който изисква родителите на жена му да помагат финансово, щях да съм на мнение, че майката е интригантка. Хайде със здраве на Авторката,  да си живее и тя в заблуда, вместо да обясни на мъжа си, че когато се създава семейство с жена, която има дете, се налага се съобразяваш с това дете и чувствата на това дете.

Svetlina* , съгласна съм с всяка твоя дума.

На мен ми затвърждава убежденията. Не се жениш, преди да си опознал човека до себе си. Не пропускаш червен флаг, какъвто е неговото отношение към собственото му дете, с което се е "развел". Щом се развежда със своето, чакай ти да заобича твоето. Общото ще го обича, докато не се разведеш ТИ с него.
Лошото е, че има прекалено много подобни теми. И се чудиш какво да кажеш. Хем втори брак, второ дете и някакси не става да се отказваш лесно и с лека ръка да се разведеш, хем е трябвало да гледаш по-добре и да избираш по-добре. Не може да си с нагласата "да намеря някой да ме вземе с дете". Не, трябва да мислиш "кого да избера аз, след като имам дете".

Да приемем, че майката на авторката не съществува. Как това решава основния проблем, а именно деленето на децата и поредния избор на неподходящ партньор?
А бабата се меси първо защото вижда, че дъщеря й има нужда от нея и защото /под/съзнателно иска да разкара поредния нещастник от живота й.