Между чука и наковалнята...

Тази тема не ме притеснява толкова, тъй като спрях да обръщам внимание. Макар че ако седна и там да задълбавам сигурно трябва да си плюя на петите... Винаги съм се грижила за външния си вид, но не да се вманиачавам - като млад човек - молив, спирала, гланц/червило, лакирани нокти (не съм фена на купищата грим и ноктопластиките). Когато се запознахме бях така. В началото беше вълнуващо - като всяко начало, страст, навсякъде заедно, постоянно на телефона и така. Когато забременях естествено спрях с грима и лаковете известно време тъй като карах тежка бременност и просто не ми се занимаваше. Седях почти само вкъщи, той с мен неотлъчно. След раждането на малкия отново не ми беше до това, все недоспала, все изморена, все пак и на другото дете внимание обръщах и някак така си минаха 2 години. Не че не ми е помагал, когато е бил вкъщи никога не ме е оставял сама да правя нещо. И после в един момент след като ме пуснаха хормони, умори и т.н. след родилни истории и отново се чувствах Жена, реших че няма лошо пак да започна да се "цапотя" (цитат на съпруга ми). Лакирам се - физиономии, идва приятелка да излезем да се разходим - физиономии, говоря с комшиите пред блока(мъже) - физиономии. С кой беше, къде беше, какво си говорихте, кой знае какви ги вършиш. Сега пък от както се върнах на работа, положението е нямам думи - разпити, недоверие, съмнения. Без повод - просто така. Спрях да обръщам внимание, мрънка мрънка и като види че не се впечатлявам нацупи се и млъкне. Вътрешно ми е гадно, защото вместо спокойствието и радостта от децата на които се надявах, сега получавам стрес, скандали, обиди и от време на време "любовни ласки" (естествено в неподходящото време). Не искам да мисля за раздяла, но не виждам решение и почвам да изпадам в отчаяние... Толкова ли е трудно да живеем нормално?

Майка ти е била напълно права да не го харесва.

Майкооо, не ти е лесно.

Мисля си, че не си съвсем права.
Майка ѝ не понася мъжа ѝ и никога не го е крила.
Авторката загатна, че до раждането на второто дете, отношението на мъжа към първото е било добро.
Напълно нормално е вниманието да се насочи към малкото- и е бебе, и е негово, и няма защо да се лъжем, че може в този момент, да ги обича еднакво.
Лошото, според мен, е че майка ѝ е скочила да брани за всичко голямото, което е нагнетило и обстановката, и отношенията.
Двете страни водят битка за надмощие на гърба на авторката, което е отвратително.

Естествено, че не може да ги обича еднакво. 
Години наред водех пререкания с мъжа ми да си осигури такава работа, че да не се налага баби и шуренайки да се използват за помощ. Точно по такива причини, като твоите. Отсъстваше и се налагаше да търся помощ, за някакви неща, от нашите, от майка му, направиха ме на салата за няколко години.
Оттогава, аз и той си действаме сами и дотам, никакви пари, никакви гледаници, никакви чудеса. С такива - далече - за да има мир.

И кога бабата "брани" голямото"? Когато е решила да ги облекчи в момент, когато са били затруднени финансово? Или когато го е гледала, докато дъщеря ѝ е била с малкото в болница? Естествено, че мъжът няма да обича и двете еднакво, но от елементарно възпитание и уважение към жена му, ще положи усилие никой да не разбере, че ги дели. А той е започнал да ги дели толкова явно, че и голямото дете е усетило. И като счита тъща си за натрапник, защо иска от нея помощ и дебне кога и колко е дала? Като не я харесва, той ще поеме разходите и по голямото дете, а няма да чака бабата да купува и на неговото.

Ако дъщеря ми се хване /и то за втори път/ с такъв льольо, и аз щях да яхна метлата. Съжалявам майка ти. Представям си колко й е болно детето й да живее с такъв наглец. И аз на нейно място щеше да ми иде да му извия врата. Не мисли, че само ти си между чука и наковалнята. Тя не е ли?!

П.П. Как все става така след брак/дете мъжете да се превръщат от принцове в изроди 

Ако това е вярно, отношенията между майка ти и мъжа ти са последният ти проблем. Значи той се отдръпва от детето ти, а ти се грижиш за отношенията им с майка ти? Браво!

Мъжът ти дели адски много децата.
 Това е проблемът.
Желанието му да се купи телефон на тригодишното барабар с такъв на баткото предизвика вой на сирена в главата ми.

Ами, това показва, че по някаква причина, си е втълпил, че големият получава повече от баба си.
Има такива случаи и в семейства само с общи деца.
При едните нещата се кротнаха като направиха касички на децата и щом купеха нещо на едното, слагаха същата сума в касичката на другото.

 Съгласна съм със Светлина.Той дели дори собствените си деца - бившата  не му вдигала телефона и  от там той  нямал конткат с детето си - да, бе, да - точно един родител ще се спре да  си вижда детето, щото другия лошав някакъв му пречи... какво остава за другото, което дори не е негово. Това трябвало е да ти е първата лампа в избора на баща на децата си. И да  я нямаше  "властната" ти майка, проблемие ви пак щяха да бъдат налице. Нормално е бабата да  жали голямото внуче, което практически е по-ощетеното, ненормалното е  партньорът ти да изисква обгрижване  по равно от други хора, след като той самият не се напъва да осигури такова.

То си е направо за рев.....
От една страна, тъща, която подклажда огъня непрекъснато, от друга страна съпруг, който само иска и иска....от трета страна, и двамата мрънкотят.
Има един мъъъъничък шанс да се спаси семейството, ама трябва и двамата да го искат и да бъдат твърди в решението си.Спират всякакви помощи от баби/лели/шуренайки/учинайки и почват да се справят сами.Ако има пари, купуват на децата, няма ли-не се купува.Никакви такива "Ама тя бабата ще купи.....!".Родата се кани по поводи и на официално гости.Ако отношенията след време се "затоплят", може и по-често.Ако ли не, сори.
Да, искат се жертви и от страна на авторката, и от мъжа й.Ако държат на семейството си, ще ги направят.Ако ли не, поредната самотна майка.Нито е първата, нито ще е последната, отгледала децата си сама.Тъжно е обаче още две деца да растат без баща....

Дори и да бяха с едни и същи родители децата, появата на бебе, особено щом е боледувало, насочва вниманието към него и голямото дете често е ощетено. Нормално е бабата да му обръща внимание. В нейните очи, ти си заета с бебето, мъжът ти не му е баща и не е достатъчно загрижен, нека тя компенсира вниманието за детето. Странна е тази ревност на мъжа ти, вместо да се радва, че има на кого да разчитате за баткото и че може по-малко да го мислите.

Щото е идиот. Обикновено съм твърдо да се запази семейството, но с такъв не виждам как ще стане.
Първата му жена сигурно има какво да каже за него,  показателен е факта, че я изкарва каква  ли не - една червена лампа. След раждането на свое дете почва да му пречи голямото - втора. Не може да си оправи бакиите и ползва помощ на майки и тъща, че и претендира дребнаво какво се купува на детето - ти осъзнаваш ли това какъв гадняр само може да го направи, какво се купува на дете, и му се зловиди грижата за него, то стана светофар.

А пък ревността му е капака. Сигурно и бившата е тормозел и мародерил по тоя начин. Къде гледате бе момичета...

Авторката, дръж се за майка ти, имаш много нужда от тая жена. Тоя не става, то се вижда.

Ааа, не! Това не е живот.

И моят мъж е малко неразбран и ревнив от време на време, обаче никога не ми е правил ревности за работа. А съм давала частни уроци на мъже.

Този човек те ревнува от детето ти и от майка ти! И от всичко останало. Ще ти прави живота все по-черен, помни ми думата.