Парфюмни размисли и страсти-202

Оу, разбирам те прекрасно аз точно така се вкиснах страшно, когато имах гостенка млада девойка и разглеждахме някои парфюми, когато с ужас видях малкия ми Кристал Ноар на Версаче, който не ползвам от много години, но си го помирисвам понякога, да е с изскочило пръскало и пружината да стърчи. Ей побеснях! Опитвах се да го оправя, не става. Момичето се шашна колко се натъжих, че тъпото шишенце с малко количество вътре е счупено и аз го приемам толкова зле. Сега ще трябва да си купя ново мъниче, защото макар и да не го ползвам си го обичам силно.

   Благодаря ти за включването, но малко ме съмнява да го има – навсякъде, където проверявах преди време, ми казваха, че отдавна е изчерпан. Гледам, че и по онлайн парфюмериите не е наличен. Все пак, ще ти пиша на лични, за да ми кажеш къде точно се намира въпросното магазинче, че да проверя и там, като имам време.

   И продължавам да чакам предложение за аромат, подобен на Gucci Pour Homme II, който ще мога да тествам в нашенска парфюмерия (не е нужно да е баш същият, а просто сходен), дано някой се сеща.

Аз съм на етапа в които харесвам всичките си парфюми (не са много),може би само за момината сълза на Ермес се замислям дали още ме радва, тъй като последните пъти ми идва малко остър, но пък не му е много сезона, така че няма да бързам да се разделям с него.Разбира се искам още и още, много съм влюбчива.
И сега да споделя каква я свърших- гръмнах на сляпо по описание на Ковачева Ajmal Evoke for her. Досега не съм се разбирала с арабските парфюми, въпреки че пробвам от време на време,но като прочетох, че този прилича на Gris montaigne,  който много харесвам но незнам кога ще се доредя да си взема,  както и за цялостното й усещане за този парфюм не се въздържах .И добре,че го направих, защото парфюмът е прекрасен и много елегантен на моята кожа е много,ама много близък до Диора-ще мога да ги сравня паралелно чак след няколко дни,но засега разликите са много минимални. Ажмала ми се струва малко по-силен и  шлейфов. За цената си е повече от перфектен,даже бих казала,че ако този сок беше в бутилка на някоя известна френска марка парфюми цената му би била доста по-различна.

Колекционер съм и съм парфюмно зависима!
Нямам кон, който да прескача бариерите ми, затова съм ги махнала. Имам упорито муле, което като си науми, че ще се заинати на моста (искам го, толкова много го искам, че няма и крачка да помръдна от тук, докато не ми го доставиш), трябва да му шетам на желанията. Даааа, както разбрахте не на моите, а на неговите   Все още съм в режим на отрицание и парфюмна шизофрения Аз и Мулето ми   Засега и двамата сме сравнително доволни, знам, че мога да се разделя с някои парфюми и да не ги потърся повече, спонтанно решение, покупка след проба в друг сезон и настроение, когато ми е харесал, а после, когато го притежавам установявам, че или не съм била на себе си, или съм с нови сетива  
В същото време кътам няколко проби и нито си купувам парфюма, нито пръскам пробите, чичко Скрудж може да се възхити от моето скъперничество. Понякога си казвам, че няма да си взема нов, докато не видя дъното на друг, но тази мярка не помага и се чувствам вечното калпазанче, което нарушава правилата. Разликата е, че нарушавам собствените си правила, когато се отнасят до парфюмите,  упс, не аз, а Мулето ми

Това все едно аз съм го писала. От два-три станаха десетина, набелязала съм поне 20 и вече не подминавам парфюмния щанд без да пробвам поне един нов за мен аромат. Съгласна съм, че парфюмния вкус се изгражда и знам че съм само в началото.

Денси, благодаря за новата тема! 

И аз така, постоянно си нарушавам правилата относно броя парфюми и си измислям нови Първо бях определила бройката от 30 за максимум, после станаха 50, после 100, сега са 110.. Всеки път си казвам че искам само този, или тези няколко бутилки и край, спирам с покупките, и най-интересното е, че си вярвам   Ето сега след поръчката на два на Amouage и два на Roja Dove, какво повече бих могла да поискам   Също така съм си въвела нещо като квоти за броя парфюми от един бранд, според мястото в гардероба, където са красиво подредени, това до някъде ми помага да не изтърва положението съвсем. Ето например квотата с герленските ексклузиви е запълнена, няма място за повече от 10, и поискам ли нов, ще трябва да се разделя с някой от вече притежаваните, това ме спира засега

Аз също не съм колекционер, а конят ми никога не е отивал в реката, защото е нямало как да се случи това. За мен началото на парфюмните ми интереси беше в период, когато нямах никаква финансова възможност да купувам парфюми. По онова време можех да си позволя само реплики и по някое мини, евентуално, което ме правеше извънредно щастлива. Все още имам слабост към мънички бутилчета, наследена от онзи период. После, когато дойде интернет-революцията, се запознах със собствениците на един от онлайн магазините, които ми предложиха да правя представянията и описанията на предлаганите от тях парфюми. Приех тази работа с цялата сериозност, на която съм способна. Работих за тях около година може би, но изцяло се потопих в света на парфюмите - ровех в официалните сайтове на марките, четях ревюта на няколко езика, обикалях целодневно по парфюмериите да тествам, даже приятелки ме водеха с тях като консултант. Ако тогава можех да купувам, сигурно конят щеше да отплава в открито море, но разбира се, човек, който работи на парче за хонорар, не може да си го позволи. Продължавах да имам 2-3 парфюма и 2-3 реплики, но пък любовта ми стана дълбока и широка и придоби академична експертност. Шопенхауер нарича този процес "кристализация" - когато обектът на любовта е все още непознат и недостъпен, сме склонни да го идеализираме и да копнеем за него, а чувствата се изострят и се превръщат в страст.
После ситуацията се промени, дойдоха по-добри времена, започнах да пътувам, а парфюмериите бяха задължителна част от програмата наред с музеите. Открих старите герлени, ексклузивите, нишовете, от всяко пътуване се връщах с трофей, затова той беше винаги много, много специален за мен. Колекциата ми набъбна и се задържа трайно на около двайсет бройки   но никога не съм била така щастлива парфюмно, защото всяка бутилка беше свързана с голяма любов, приключение, откриване, спомен. Ако искам да си спомня за Рим, вместо да гледам снимки, си пръскам Коромандел. В момента гардеробът ми е много по-голям, а аз си мечтая да имам пак двайсет парфюма и да съм така щастлива като тогава.
Сега живея на пешеходно разстояние от парфюмерии, големи като халета, а каквото го няма в тях - два клика и утре ще е при мен, само че конят ми въобще не иска да нагази и се запъва като едно муле. Нямам потребност от колекция, искам си пак емоцията, само че тя е нещо вече непостижимо, някакъв изгубен митичен еднорог.

Честит Празник!  

Аз съм минималист
Минала съм през всички етапи на трупане, разчистване, размени на едно нежелано за друго нежелано, те и сега продължават под някаква форма при мен. Вече нещата са много изкристализирали.
Сега имам 17 парфюма , около 3-4 малки количества подбрани имитации - да речем имам по-малко от  20 парфюма и като цяло не са големи количества, но това не е толкова важно. Харесвам това което имам в момента, но винаги нещо може да ме издразни и да потегли към друга дестинация. Желанието ми за пробване е много по-голямо отколкото за купуване. Имам шкаф който като отворя виждам всичко което имам и три-четери неща отгоре за ползване. Мразя излишества под всякаква форма. Типично за българската народопсихология е да се трупа всичко за всеки случай, това не ми е присъщо. Не го правя от стиснатост , просто така ми харесва.  Разбира се както всичко си ми харесва ,така решавам че трябва да думна нещо за разкош Това като при всички предполагам.  Абе както казва Аглая темата е много благодатна за всякакви философии.. И не мога да определям ароматите на сезони и поводи и клас. Нося това което ми се носи независимо колко струва. Мога да се облека супер елегантно и да забия една имитация отгоре , както  да вървя по дънки и най-скъпия дето го имам и даже не знам кой е. Аромата съобразявам само с бръмбарите в собствената си глава и там вече количеството което мисля че е приемливо за околните.  

Замислих се, че би ми било страшно интересно да ида на гости на някоя дама със 100 бройки и нагоре и да ги разгледам 

Благодаря за новата тема, Densi ! Чудесна е и много интересни неща се споделят, чета с удоволствие. Моята "колекция" е малко като тюрлюгювеч, мислено и  фактически (стоят на три отделни рафтчета) ги деля на три категории.
 Първата са парфюмите, които за мен са шедьовър  - от които звучи музика, рисуват се картини, прожектират се филми  . Носенето им, дори да е веднъж годишно, е празник за мен.
Във втората са онези, които мога да нося, но отлично мога да си живея и без тях (те може би най-много ме дразнят).
В последната попадат парфюмите, които по никакъв начин не бих носила, всички са плод на някаква грешка, най-често, купени без проба или в еуфория от бърза проба, или в резултат на заблуда, че ако умирам за някой аромат в природата, то непременно ще го нося с удоволствие и в парфюм (примерно - Tilleul).
 Та идеалният гардероб за мен (тогава бих могла да го нарека и колекция) би бил такъв, в който всички аромати са от първата категория, от другите с радост бих се освободила. За броя -ако всички парфюми са от първата категория, нямам проблем с броя им, тормози ме притежаването на нелюбими парфюми.
Но дори за фаворитите си  бих предпочела по-малки флакони. Ако можех по някакъв начин да влияя в парфюмната регулация, бих задължила парфюмните къщи: а) да предлагат ароматите си и в малки флакони (30, дори 15 мл); б) да продават на символична  цена малки фабрични мостри на ароматите си (никак не обичам да пробвам в парфюмерии, предпочитам мостра, която да си разнося на спокойствие) и да предлагат дискавъри сетове; в) да съобщават на официалния си сайт поне три месеца предварително за плановете си да спрат производството на някой парфюм или да го реформулират.
Цената и брандът не влияят на избора ми; например, пресен любимец, стоящ на най-горния рафт,  ми е един колон на Korres, купен за символична сума.
Но съм сноб, вероятно -погрешно,  в друго отношение - имената на някои парфюми ме отказват дори да ги пробвам, вулгарната за представите ми форма на флакона също би могла да ме отблъсне.

И докато си говорим за парфюмна зависимост, честит Ден на независимостта! 

Това все едно аз съм го писала!
1:1!

Кога 1 парфюм беше целият ми свят, кога станаха 26!?!

Бройката ме кара да се чувствам неудобно от себе си понякога, а понякога - когато съм сама се радвам на съкровищата си!

Чета Йоан Владимир и си давам сметка, че тази мания отминава все някога...Аз все още много се вълнувам от аромати и ако живеех като нея на две крачки от грамадни халета с парфюми, всеки ден щях да съм там и си ме държи вече доста години.....за мен това е вид бягство от реалността. Реалният живот е свързан с грижи, проблеми за разрешаване всеки ден (разбира се , не само) и някак имам нужда от разсейване. Парфюмите са допаминът ми.

Не съм колекционер, но парфюмното ми гардербче нарастна в последните 2-3 години значително -правопропорционално на парфюмното ми любопитство, правопропорционално на нарастващите парфюмни хоризонти в ерата на онлайн продажбите и търговията и поради това,че вече не съм парфюмно моногамна.
Някога много отдавна всичко се ограничаваше до предлаганите парфюми в 1-2 магазина на първия етаж на ЦУМ.Аз имах доходи, които ми позволяваха да си пазарувам каквото харесам, но пък пазара беше ограничен.Когато в английските сайтове стана възможно да се плаща с българска карта вече нямаше значение какви магазини има в София - всеки парфюм, за който прочетех нещо хубаво в някое списание, беше поръчван.После започнах и аз да излизам чат-пат в чужбина.Тъй като имах зад гърба си доста употребени парфюми започнах да се заглеждам само по марки и линии, които не се предлагат в България.И понеже процесът на кристализация (Йоан Владимир невероятна си, винаги има човек какво ново да научи от теб   ) с онлайн пазаруването и пътуванията вече поприключи, започнах да селектирам това, което искам да имам в гардероба си.Някои тук пишат, че нямат търпение, но аз имам.Други ще се присмеят, но аз през май месец си харесах примерно Беж на Шанел във Виена и чаках цяла една година, за да си го купя от Брюксел.Друг ще каже има онлайн магазини и може да не чакаш, но аз предпочитам лично да си го купя, да контактувам с консултантите, които на запад са професионалисти и не ме гледат с каква чанта съм, с какви дрехи съм или пък какъв ключ от кола въртя демонстративно на пръста, могат само въз основа на 2-3 мои изречения за това какво харесвам, веднага да ми насочат вниманието и да ми покажат аромат, който би ме заинтригувал.Въобще как да не съм щастлива от личната покупка и аромата да не ми носи положителни емоции и спомени, след като консултантката в бутика на Шанел в Брюксел ни изпрати до ъгъла на улицата, за ни покаже къде е градината на малкия Саблон, защото тя си заслужавало да се види.Имам ли причина  да не чакам, за да бъда обслужена перфектно като клиент, при условие, че без парфюми не съм останала!? Сега почти всеки мой парфюм го свързвам с определено пътуване и когато го ползвам си представям, че съм там, а в повечето случаи изпитвам непреодолимо желание да се върна, защото съм убедена че има още какво да се види от определен град.Новата ми философия е малко количество (малък брой) и по-рядко, но да съм щастлива от притежанието и употребата.
Носът ми, който е пробвал вече какво ли не, не ме кара да посягам към голяма част от парфюмното ми гардеробче, но за съжаление не може нито да се продава, нито да се разменя тук и нещата си стоят, не ми пречат.Детето казва, че това ще е парфюмното му наследство  , а там има всичко на всякакви цени. Въпреки голямото количество парфюми, в уиш листата ми има поне 10, които безумно искам да имам, а тези които не съм срещнала и не съм се влюбила, защото и това ми се отдава лесно с парфюмите, не ги броя  .

Zozina, изглежда идеята ти за темата е доста провокативна!  Благоадаря за темата!

Йоан Владимир, толкова ми хареса написаното от теб, че го четох два пъти.

Аз нямам колекция. За мен "колекция"-та включва осмислени придобивки, базирани на изграден вкус, а аз съм хаотично-емоционален консуматор, който пробва, харесва, купува, пръска и т.н.
Имам количествени натрупвания, просто защото повечето парфюми ми омръзват адски бързо - напоследък практикувам "отложеното удоволствие", като си самозабранявам покупката на даден парфюм до момента, в който вече не стане непоносимо, само и само след това да му се наслаждавам по-дълго време.
Не следя и не броя, но осъзнавам кога съм се затрупала с ненужности. И прибавям още. 
Да, през годините много се измъчвах заради тази ми страст, упреквах се едва ли не каква съм прахосница, как може другите жени да живеят с 1-2 парфюма, а аз все искам още и още - е, писна ми. Отпуснах му края и каквото такова...

Еее, veka, как ме подсети за ЦУМ, първия етаж
Така мило ми стана, а някак го бях забравила. Аз по това време нямах пари за покупки и само пробвах и "консултантките" ни следяха като потенциални крадци. Но пак ми става мило сега, въпреки странните дами от персонала. Съгласна съм за продавачките по бутиците и въобще в магазините извън България в този бранш. Вчера, като пробвах някакви неща и понеже ходя сутрин, докато не се е измъкнал "офисният планктон" за обедна почивка, абсолютно всяко момче и момиче от магазина ми се усмихна и ми каза "Добро утро", е как да не е добро...Отделно, че има някакво ново червило на Диор, което се рекламира сега и го има за проба - девойката специално дойде да ме пита искам ли да пробвам, въпреки, че ме вижда, че съм облечена, като келеш. Това нямаше как да ми се случи в София, защото винаги ме оглеждат от горе до долу и ме преценяват като ненадеждна купувачка и не ползваща червило (което е истина в моя случай, но не е винаги така), а чалгарката до мен, която все едно е излязла от порно продукция (а в лицето е като подпухнал клоун попрекалил с грима), я обсипват с внимание (без да твърдя, че тя не заслужава внимание, напротив всички трябва да са обгрижени). Аз съм оптимистка, ще се оправят нещата, тъй като младоците сега много пътуват и събират впечатления и са доста в час.

Обслужването тук и в чужбина за мен няма база за сравнение .А новите червила на Диор така и така стана дума тук в Бургас още ги няма,преди малко ходих да ги търся. Пробвах Слънчевата Орхидея и аз царевица не усещам,за мен този парфюм мирише на блажна боя,през цялото време.В нито един етап на развитие при мен не става сладък,а да се появи  сметана абсурд.Меко казано не ми харесва,пробвах и новия на Булгари-http://www.fragrantica.com/perfume/Bvlgari/Rose-Goldea-39834.html през първите 40 минути даже го обмислях за покупка разви се прекрасно,сега обаче не ме вълнува никак,розата тук не ме радва грам,превърна се в твърде обикновен аромат.Явно с този бранд няма да се разберем.