Интериорен и екстериорен стил по аматьорски -52

Поздравления за това. Супер модерният дизайн едно, че не е по вкуса на всички, второ е по-скоро интересен и впечатляващ, а не уютен и практичен и трето, след година престава да е супер модерен и става демоде. И после какво? Отново пари, майстори, търсене, избиране? Такъв дизайн е за много богати хора, които на всеки няколко години правят генерален ремонт с наети архитекти и скъпи фирми. Но за обикновените хора според мен по-разумно е да се купуват мебели, които носят уют, практични и трайни са и като материал, и като изработка. От опит съм установила, че едни мебели с лъскаво лаково покритие изглеждат супер в магазина и на първо време, ама после непрекъснато са мръсни и с пръсти по тях и трябва да им робуваш с непрестанно чистене. Освен това с годините се случва да изпуснеш нещо, да ги удариш и прочее, а всяко нараняване на такава повърхност е като цирей на челото - бие те в очите и ти се плаче като го погледнеш. Докато едни мебели от масивно дърво стареят красиво, носят много топлина и уют, а някои дребни наранявания "им отиват". Или се ремонтират лесно.

П.П. Никого не задължавам с това мнение. Вие сте главно млади момичета, а една тетка на 50 години е нормално да има различен вкус На вас може да ви харесва динамичния живот, а аз искам веднъж да направя и да не пипам после колкото може по-дълго, а една кухня от масивен дъб с плот от гранит със сигурност може да изкара в добър външен вид и функционалност и за децата и внуците, още повече, че класическият дизайн е безвременен и винаги е на мода.

Това не е вярно. От 10 години съм с такива мебели, че и малко дете имам и са си като нови (нито мръсни, нито с отпечтъци по тях). Изискват същите грижи както всички др мебели.

На мен ми хареса идеята с релакс зоната. Ама няма как да я направим при нас.
За коридор предпочитам големи плочки гранитогрес. Но нашите са по-скоро антрета. Някак по-стилни ми изглеждат големите плочи, иначе чистенето е едно и също

Аз като несчитаща себе си за тетка 45 годишна потребителка  , не бих искала да оставям на децата си мебели по мой вкус и едва ли не да ги карам да се чувстват длъжни да ги ползват, щото аз така съм си наумила. Винаги съм се учудвала от този начин на мислене, но уви, явно си го има. Това, че харесвам по-винтидж мебели и "по-Юютни" и "топли", не би трябвало да ги задължава и те да го харесват. Ако искат да си наслагат желязо и стъкло и пластмаса - тяхна си работа. Дори считам, че имат право на своите грешки, проби, правилни и неправилни избори. Да не чакат на моите виждания за уют децата и внуците. Да си създават собствен . И понеже може да си помислиш, че се заяждам, бързам да кажа, че те разбирам и уважавам и разбирам мнението ти. Аз също мисля по подобен начин, но с нюанс . Горния коментар е обвързан с наблюдения в домове от градчета и селца, в които всичко се пази за младите, не се пипа, щото е за тях купувано, но тия млади не го искат, а пък не могат и да го махнат, щото ще обидят и става еднааааа  . И нито едните го ползват, щото го пазят за младите, нито младите го ползват, щото пък не им харесва и се чудят къде да го метнат. Щастлива съм, че не ми се е налагало да търпя чужд вкус. А ако харесат моите деца един ден, като ме няма нещо, добре. Ама да не е като налагане, йок, то щото е вечно, трябва да го ползвате и вие


В такава цветова комбинация бих се чувствала добре

Е, моето потомство със сигурност няма да живее у дома с моите мебели и изказът ми беше илюстративен за дълготрайност, а не някакъв план да ги задължавам с вкуса си

Скъпи дами, с цялото ми уважение към вас оставам с впечатлението, че някои дори не сте прочели статията и говорите малко наизуст. За каква студенина и модернизъм говорите, след като се описват точно материали, с които след "студената" вълнА на сивите стени в жилищата, да се внесат повече топлина, уют и живот в дома - теракота, корк, тъмнозелено, дърво, глина, ратан, вЪлна?    Исках просто да знам дали харесвате такива материи, дали бихте им дали шанс и под каква форма... изобщо не целях да предизвиквам спорове от типа Модерно VS Вечно, защото от това никой не печели, освен сеирджиите, които в тоя форум с лопата да ги ринеш 

Аз, например, харесвам теракота. Не бих сложила такава подова настилка в дневната на градски апартамент, но с удоволствие бих си взела няколко такива декоративни кашпи за цветя. Харесвам маслиновите дръвчета и бих им дала шанс, въпреки че в София е под въпрос колко време ще оцелеят. Не бих изкарала обаче от употреба мрамора, защото го харесвам и защото от него лъха лукс. Исках да чуя и вашето мнение по темата, а не да спорим пак за лачените кухни (междудругото, аз също имам такава и не съм имала по-лесна за поддържане мебел - НИКОГА, през целия си живот! )

Аз и затова поясних, от къде иде несъгласието  в текста. Разбрах те сега съвсем.

Ето и една есенна декорация, която ми е симпатична .



От миналата година, вече харесвам тапицирана спалня, и нашата ще е такава.
Не харесвам теракота за нашия климат, а също и корка. Предпочитам дърво пред корк, определено.

Това дето пък за отворените пространства вече е out, на мен не ми е, защото обичам големи пространства, задушавам се в по-малки. Иска ми се да има повече място и понеже няма как да имам хол от50 квадрата примерно, се налага да стане кухньохол

Мрамора не ми пасва на концепцията, ама той е аут, заедно с медта май.

Аз от съм от тези с лачените кухни ( поръчана не защото е модерна, за защото за тъмно или малко пространство отразява светлината и зрително уголемява помещението) и с плочки в градски апартамент (пак избрани заради удобството при почистване.

Това изобщо не ми пречи да имам маслина, , вълна в покривалата за леглата/килимите за пода и др естественни материали в декора.

Общо взето смятам, че мебели, настилки и подобни освен че се влияят от вкуса и разбиранията на собственика, но си идват и като идея със самото жилище. Казвам го от позицията на човек отремонтирал и обзавел 5 жилища за последните 10 години (някой от тях по 2 пъти дори).

Дааа, ето за такава дискусия говоря! 

Съгласна съм, че жилището трябва да има собствена идея. Аз в момента създавам такава от всичко, което ме вдъхновява и което ме кара да се чувствам спокойна и щастлива. Определено предпочитам  средиземноморските нотки пред скандинавските (по-скоро бих отглеждала маслина, отколкото борче и съм голям фен на лавандулата, имам две големи саксии вече  ) и се опитвам да взема и най-доброто от всичко останало, което ми харесва. Коркът не попада в тази графа, освен като тапа от добро вино 

За цветовете-бижута какво мислите?

Аз за себе си откривам, че скандинавският тип интериор ми дава възможност да се заигравам с цветовете. Както и открих, че какви цветове ще използвах (вкл и интензитетът им) зависи от местоживеенето.

Гледам един от апартаментите ни в България, гледам и български жилища ( тук и по различни сайтове). Ами много цвят, много нещо.... чак в потрес съм от споменатато мое жилище

Хайде да не говорим за тетки  Годините не ми пречат да харесвам авангардното и много обичам контрастите. Тухла и инокс, бетон и плюш, луксозен модерен диван и скрин на 200 години. Е няма да ме огрее да имам лофт, но това не ми пречи да го харесвам. Скандинавските интериори ми допадат, семпли, светли, естествени, достъпни, приложими и за малки пространства. Знам какво мога да си позволя, но това не ме ограничава да харесвам и нещата, които не мога. уют е много относително понятие, затова отбягвам да го употребявам, няма такова правило, което да е аксиома - това да това не.

Признавам имах много дълго резерви към лачените кухни, предизвикваха у мен притеснение, като нещо крехко и претенциозно, което трябва да се обгрижва и пази. Е вече не е така, имам преки наблюдения, макар и не лични, че се държат добре, дори лесно се почистват, имат някакво супер покритие и не оставят лесно отпечатъци. Напълно съм съгласна с Титина, че лъскавите повърхности вкарват светлина и простор. Малко множко ми идват ярките и многоцветни, характерни за Лаго, но една беличка с малко дърво може

 На мен ми харесва теракотата. Това е моят стил - естествени материали. Заедно с плетените столове изглежда направо невероятно.
Ние се нанесохме преди две седмици. Ако остане време през уикенда ще направя малко снимки. Боядисването тепърва предстои.

Точно! И на мен ми се пулят, като употребявам "синьо" и "бяло" в едно изречение с думата "уют", но за мен това е!

За цветовете - жалко, но е факт наистина, че в БГ всичко е монотонно, монохромно и скучно до втръсване и за това нямат вина мебелните магазини, а скучния манталитет.

Хайде, хора, обещали сте снимки! Дайте да поплакнем очи и да черпим идеи! 

Маделин, хем си права, хем не бих се съгласила с думата "всичко".
Има чудесни примери, включително и от темата на различни домове, направени с много внимание към детайла и съвсем не монохромни. Примерно този на блу уотър е всичко друго, но не и скучен и монохромен . А и не е само нейния. Да, масово, да, повечето, но баш пък Всичко  .
За съжаление и фирмите донякъде са виновни. Както съм споделяла и друг път, във фирми, които ние сме посещавали, не държат нищо на склад. Размахват ти някакви картинки, каталогчета и ти обясняват колко са велики. И накрая като решиш да избираш - ооооо 40 дни минимум доставка. 2 месеца.... те това месец два за нищо го нямат. А когато човек е притиснат от това да стане по-бързо, да го купи веднага, когато не може да чака, защото трябва да плаща и наем и имотека примерно, отива в другия тип монохромно-скучни магазини, взима под мишка нещо от наличното и щастлив се прибира вкъщи, защото е разрешил проблема с чакането.

Да, извинявам се, моя е грешката - неправилна дума използвах!
Това, което казваш ти, имах предвид, пахистахис - повечето, масово, а не чак всички! Още спя, през седмицата ставам мноооого рано и в събота, макар и понаспала се, сутрин не съм много в кондиция