Искам да кажа ... (90)

Жаки, тази е. На мен винаги ми помага да се подреди и оформи по-добре косата.

Обожавах режима на тока. С нетърпение чаках да спре и да запалим свещите. Играехме на карти и на разни други игри цялото семейство. Сега ако има такъв ще се побъркам!

Винаги стопаните на домашни любимци много се превързват към животинките. Разбира се, не е равносилно на дете, но си е и грижа, и обич.

Аз пък забелязвам обратна тенденция - първо се отглеждат децата и след това, като започнат повече да отсъстват от дома или изцяло да го напуснат, възрастните си вземат домашно животно. Е, някои са привързани повече и си ги отглеждат още от самото начало.

Аз все се сещам навремето певицата Марияна Попова беше при Гала няколко месеца след като роди и по едно време стана въпрос, че от 7 години имала куче. Гала взе да я разпитва за съжителството на бебе и куче и от дума на дума Попова се изцепи, че обичала кучето си малко повече, щото все пак го има от години, а дъщеря си само от няколко месеца. Гала направо си глътна граматиката.   Не знам към днешна дата въпросната кого обича повече.

Студено ми е, ММ подготвя радиаторите и да си пускаме парното  .Чакам басейнджиите да дойдат да зазимят джакузито и да поизвадя някоя зимна дрешка и ботушка  .Тегавиня с 2 думи.

Рене Фуртере ползвам и аз, редувам с Професионалните серии на Лореал.Тамън си намазах едно ароматно олио,стимулиращо растежа на косата, уж  .Файда не съм видяла, ама пък цялата къща мирише на цветя  
Режимът на тока помня с хубави чувства  - тати свиреше на китара, ние със сестра ми се кискахме, свещи, приказки и тихи игри. Как не ми е било студено се чудя  ....а ,да отоплявахме се с акумулиращи печки,които през нощта загряваха и през деня можеше да се седи и лежи върху тях  . Сега разказвам на синковеца,че ядяхме банани само по НГ...и не само банани  .Не му се вярва тая работа. А пък и той банани не яде,дори по НГ  .

Банани не обичах тогава, за разлика от сега, но с портокалите свързвам Нова година. И сега като ми замирише спомените ми се връщат в ония години. И аз помня режима, акумулиращите печки, купони...всички екстри. Всички стояхме в една стая, на светло и топло, не са ни липсвали ни телевизия, ни телефони. Сега си представям каква драма би било, че и за мен дори 

Морнинг, дами..
Този път съм станала навреме, пила кафе вече, разходила кучето, разтребила цялата къща, закуска на ММ, пералня и тн..
Снощи пуснахме парното вече. Голям студ брах цял ден и мъжо ме съжали.

Е, това може да е и малко поза, те обичат да се правят на интересни, т.нар. "випове".
И аз имам приятелка, която твърди, че обича повече кучетата от внучетата си и с голяма гордост заявява, че не е гледала нито минута нито едно от трите си внучета. Ама е поза. Наистина не ги е гледала в приетия за внуци смисъл на тази дума, но съм сигурна, че ги обича повече от кучетата си.

Бях забравила за режима на тока, но ние малко хванахме от него.
Наистина сплотяваше семействата И ние седяхме около свещите и си приказвахме или играехме на нещо с децата. 3 на 3 си спомням, че беше, три часа има, три часа няма.
Но аз съм преживявала режим на водата и това е нещо ужасно, още повече, че детето ми токущо се беше родило. Имаше вода само сутрин в 4-5-6 часа за един-два часа. Понякога и вечер късно или през нощта. Баща ми, милият ("доведеният", този когото загубих наскоро), добре че беше той - сън не спеше да дебне водата, беше оборудвал верандата със всякакви огромни съдове, които пълнеше, за да имам през деня вода. Това ми е най-големият кошмар - да няма вода. Затова я ценя много водата, всяка капка пестя и децата съм научила на това, вкл. и най-малките. Затова всеки път като си взимам душ или си наливам чаша вода, си казвам на ум "господи, благодаря ти за водата". Не защото вярвам в господ, а защото чувствам благодарност и искам да я изкажа някому.

Акаша, все си мисля за твоята преграда и колко красиво ще стане с витраж. Може да не е отгоре до долу витражът, може само в частта, в която искаш да няма видимост - примерно елегантни пръчки от пода до тавана, витраж между тях в частта за невидимост, а под и над витража някакви тънички като паяжина пръчици в някакви подходящи форми, които художникът, правещ витража, ще ти измисли. Малко по-скъпо решение е, но много красиво.

Примерно нещо такова:

Сватлчо, интересна идея! Хем ще влиза светлина... Не знам обаче дали ще пасне на нашия интериор. Трябва да помисля. Ох, това е най-сложното нещо. Всичко друго лесно избрахме и решихме как да е, това остана само.

Акаша, ти можеш да избереш "сюжет", който е подходящ за дома ти - нещо абстрактно или нещо класическо, нещо романтично или закачливо. Когато аз се интересувах от витражи, около 200 лв. беше кв.м и не енещо чак толкова непостижимо.

Искам да кажа на всички едно Здравейте! Да пожелая един не толкова студен ден, да има малко слънце, ако не навън, то поне по лицата ни във вид на усмивки! 

Здрасти, Галка. За мен времето с повече лед, ако може.
Да отбележа, че особено ме развесели кифленското "оплакване" по-горе за джакузито, яка тегавиня, ти да видиш
Извадихте ли кожусите вече? 

У нас и в офиса е още топло - по къси ръкави сме си. За навън една ветровка отгоре е достатъчна.

Аз си пуснах духалката в краката, защото ме е срам да си обуя ботушите.

Още съм с жилетка, ако не ме "страх" че ще докарам зимата, щях да се курдисам с новто пАлто от Турция:))