Априлски мами 2016 - Тема 4

Явно " доброто" отношение към родилките в МД София си е същото както отпреди 10 год., когато родих каката. Отвратена бях от грубостите на акушерките и голяма част на лекарите в предродилна зала, към мен нямаше грубости, че бях протеже от високо ниво, но нямам думи да опиша на какво станах свидетел. Незнам на какво се дължи,ниско заплащане, криви по рождение или.....но това не са нормални хора там. Родих близнаците в голяма частна болница, полагат се усилия нещата да вървят добре, но в болницата персонала масово е от МД София, Шеиново и Тина Киркова( Се. София).

Аз още не съм сменила АМ на бебетата, все още давам 1- ца.

Дентокинд давам от както изби първия зъб,а това се случи към средата на миналия месец. Не знам дали има ефект още. Ние по принцип сме не от много спокойните, но поне вечер взе да спи малко по спокойно. Те нали са хомеопатични, така че с времето би трябвало да дадат някакъв резултат. Давам до 4 на ден преди да яде директно в устата. Той се научи да си ги смуче и сам отваря устата.
А гелчета ползвате ли

Здравейте момичета, едва ви изчетох 
От няколко дена не съм писала, но бях малко на гости при родителите ми. Друго си е да има още един човек, който да се занимава с дребосъчка през деня...а и тя си беше доволна. Нека започна със снощи - НЕ СЪМ СПАЛАА  и аз вече нямам сили, имам нужда от сън!
Венците са зачервени, днес ми се стори, че много е набъбнало на едното място. Вики е нервна, проплаква.
Преди няколко дена започнах да давам картофче, но само 2 дена и спрях, защото мисля, че започна да я боли коремчето. Единия ден дори не ака. Може и да си внушавам, че е от това, но реших да спра и да пробвам с тиква. Два дена почивка достатъчни ли са според вас? 

Ще се опитам да се включа в темичките, които сте коментирали:
Дрешки и аз не хвърлям, давам на познати или някои си запазвам. И ние искаме второ 
Викито изообщо не говори- пищи много, мрънка, бучи, но е далеч от нещо друго 
Дентокинд давам макс. доза 3х2 и ги разтварям във вода (не съм сигурна, че има полза). Гелчета също давам - Дологел и в краен случай Пансорал
Ужасно е това, което чета за отношението в болниците. Аз много разпитвах преди да избера къде да раждам и съм доволна от престоя ми в болницата. Всички бяха мили и отзивчиви.
Май много дълго стана, затова се спирам вече 

Безумно е една майка да се стресира по този начин.
Ние бяхме 7 дни в болницата, след като родих. Малкият имаше инфекция и беше на антибиотик. Такъв стрес изживях, че когато ни изписаха, се чувствах така, сякаш излизам от филм на ужасите. Не бих определила неонатолозите като неадекватни или непрофисионалисти, но е факт, че аз ги гонех за информация, да не говорим как всяка смяна идваше с различен лекар и съответно с различни решения по отношение на лечението. По сто пъти на ден му взимаха кръв.
Но живи и здрави, дано на никой не се налага повече.

Ами малкият бърбори, особено докато го приспивам много е сладък. Освен всичко друго, ной-новото му е да вика с пълно гърло едно безкрайно 'аа'.

За зъби не давам нищо.

Добро утро

Аз да кажа че доживях да се наспя   от две седмици насам  
Ива яде само 1 път нощес,и спа спокойно,
в 7 станах да изпратя народа по направление,
приготвих на каката обяда и след като тръгнаха,легнах,
та до 8.30,направо си е благодат.

Вчера направих пюре с морков,картоф,тиква и ориз,еййй много и се услади на момата.
Вие въведохте ли яйцето?

Нашата ЛЛ е от новото поколение и винаги е давала адекватни съвети и препоръки.
Стреми се да окуражава майките да се водят от себе си,
а не налага мнение и отживелици.

Относно любовта към новото попълнение на семейството,на мен лично ми беше много странно в началото,
първо защото от доста време правехме опити за второ дете,може би около 3 г,и не ставаше,бяхме решили че няма да стане,не го бяхме превърнали в фикс идея.В работата ми предложиха по висока позиция,всичко ни се нареждаше,ремонтите завършени,каката голяма и самостоятелна,
въобще не мислехме за бебе,но и не се пазехме,и чудото взе че стана.
Първо се колебаех от 10-годишната разлика,как ще е какво ще е,но с напредването на бременността всичко остана зад гърба ми.
Време за каката намираме и двамата с таткото,аз в случая съм "лошата"  защото се занимавам с учене,проверки на домашни и пр,а баща и се е заел с развлеченията и разходките.
 

Здравейте девойки. Офффф баткото цяла вечер повръща на фонтан. Изпрахме 6 перални. 
Само се надявам Рада да се размине, че вече веднъж лежахме с нея в болница за обезводняване.

Много е неприятно с тези вируси.Бързо възстановяване на детенце.
И в класа на каката върлува този с повръщането,дано ни подмине.

Ива заспа,така че имам време да споделя и аз емоциите покрай раждането.


Бях с термин 26.04,на 19.04 имам дата за консултация,отидохме с ММ,
прегледа ме доктора,проследиха тоновете,всичко беше наред,
доктора рече че имам 1.5 см разкритие,и че ако до термин няма развитие ще го мислиме,
че идват празници.
Следобяда както си домакинствах и щурях из нас,ми падна тапата.
За мен беше странно,защото каката я преносих с 10 дена и раждането беше предизвикано с таблетка,та тия моменти ги пропуснах.
На следващия ден не  се чувствах добре чувствах дискомфорт,и нетипично за мен се бях изпружила на дивана.Към 12.30 отивайки до тоалетна,ми изтекоха водите,но явно не изцяло.
Започнаха контракции на 15 мин,обадих се на ММ да се прибира,като го предупредих че има време.
Не че той не спеши родата,та имаше комични ситуации.
Докато стигнахме до болницата(1 АГ Св.София) беше станало 14.30,контракциите бяха на 10 мин.
Да кажа бях без всякакви уговорки и прочие,като медицинско лице съм се нагледала на какви ли не спекулации с тези екипи,че просто съм отвратена от тази практика.
Та в спешния кабинет,лекарката ме прегледа,разкритието беше 3 см,контракции на 10 мин,
но се започна едно чудене,дали не съм се напикала,и да съм се подлъгала че са били води,
на 3-я преглед след някаква проба се видя все пак че наистина води.
Приготвих се,качиха ме в предродилна и се започна.
До 16.30 всичко беше ок,разхождах се чувствах се добре,всичко беше нормално.
Но,при нещо като визитация в залата нахлу една орда доктори барабар със завеждащата,
и хоп при прегледа на документацията видяха че съм от тяхната гилдия,
за късмет ли за нещастие,решиха че ще ми помогнат и докато се усетя хакнаха банката с Окситоцина  и ми направиха коктейл Николаев,и за да е по пълен разкоша ме вързаха на тонове.
И се започна.......
Аз си мислех че първото раждане ми е било "страшно" .....
Контракции,болки,бавно напредване на разкритието,ръчно подпомагане на разкритието,ужас и страх.От медикаментите които ми направиха с коктейла -2 атропина,1 калции,2 папаверина и 2 бусколизина,на мен започна да ми хлопа сърцето,получих страшна тахикардия,когато им казах
отговориха че е от страх,страх,страх ама аз като реанимационна сестра в практиката рядко съм правила по 2 атропина и то на болен който се реанимира и надежда няма от никъде,та бая се уплаших.
В 19ч започнаха да се суетят около мен,имаше почти пълно разкритие,контракции на 2мин,а бебето високо,изправиха ме права до леглото,2 акушерки ме бяха подхванали подмишка и ме караха да напъвам да слезе бебето надолу.Такава мъка не пожелавам и на най големия си враг,и това продължи 20 мин.В 19.20 ме прехвърлиха на магарето,там се държаха брутално,аз вече бях на предела на силите си,крясъци,викове нападки.Започна едно буквално скачане по корема,аз напъвам,те натискат,последва епизотомия,и крясъци от рода :"Ти какво искаш да убиеш бебето,ли?"Мобилизирах се напънах и Ива се роди,но не изплака веднага,вярвайте секундите в които я носеха по коридора към бебешката зала ми се сториха като часове,но тя изплака преди да я сложат плота,чак тогава поех глътка въздух.Изродиха плацентата,и чух че коментираха че е с инфаркт,което се е получило от цялата тази борба през часовете.
Последва дълга бродерия,а доктора който ме шиеше,само повтаряше:"Леле,Маре много е страшно!"

Изнесоха ме в коридора,видях се с ММ и каката,които нямаха цвят така да се каже,всичко се е чуло от вън,цял живот ще съжалявам че Алето стана свидетел на това.
Докато лежах 2ч в коридора,се чувствах много зле,пулса ми беше скочил в небесата,
който и да минеше да ме пита как съм,казваше че нищо ми няма,да бе с пулс 170 нищо ми няма.
Преместиха ме в отделението и ме оставиха до вратата,не могла количката да влезе,та на собствен ход се наложи да стигна до леглото.Единственното успокоение беше че дойде педиатър и ми даде информация за детето,успокои ме,че е адаптирала,че е добре и че всичко е наред.

Моя разказ не свършва до тук,има още,но много дълго стана,за това ще продължа по късно.
Благодаря за вниманието,мили дами!

Да продължа докато не е станала момата.

На следващия ден останах очудена,че не ми бяха назначени изследвания,
все пак стартовия хемоглобин ми беше 90,мина визитация,назначиха ми Малтофер,
и до тук.Оплаках се от сърцебиенето и отпадналостта,та израждащата ме лекарка
назначи консултация с кардиолог,на който пулса при кардиограмата 140 уд/мин,
и кръвното 150/90,му се видя в реда на нещата и ме отпрати по живо по здраво.
А аз не се чувствах добре.
Но както и да е в 10 ч дадоха бебетата и аз за пръв път срещнах моето момиченце,
емоцията,радостта и вълненията ме отдалечиха от това което чувствах в здравословен план.
На 3-я ден,нощта в часа за АБ на бебета извикаха и моето,което много ме учуди.
Поисках информация,и ми казаха че то е от първия ден на АБ,да бе.Когато ми я върнаха веднага я разпових,нямаше следа от боцкане,явно беше станала грешка,но кой току така ще си признае.

На 4-я ден в часа за сведения заставаме майките пред вратата за информация,стигат до нашия лист и се започва:"Госпожа вашето бебе е с много тежка жълтеница,днес се наложи да го задържим за фото лампа.Аз  защото Ива си беше през цялото време с мен,опровергах информацията и педиатъра като отвори едни уста,оле мале......
На 5-я ден,ден неделя,минават сутринта на визитация две докторчета явно специализанти,
те поне са зайци и си следят работите,та задават въпрос на акушерката какви са ми показателите от кръвната картина,та като зарови оная ми ти жена из листа,като затърси,аз я оставих добре да се препоти и просто съобщих че не са ми взимани показатели след раждането,всички бяха  ,
а акушерката рече"Те сега се изложихме!
Назначиха ми изследвания за следващия ден.
В часа за взимане на бебетата,задържаха Ива този път наистина за фото лампа.
Отивам аз за сведения и като се изпъчи таз ми ти педиатърка и като започна да рецитира
"Госпожо,вашето бебе е много добре,днес не се наложи фото лампа,показателите са стабилни,
резултатите от изследванията задоволяващи."Аз  не се стърпях и като я почнах,
скарахме се жестоко.Направо ги вдигнах във въздуха.
Зарекох се че ако на следващия ден,не ни изпишат поради някакъв проблем щях доброволно да напусна по свое желание.
Слава богу,всичко беше наред и с детето и с мен,изписаха ни,но не искам и да се сещам за ада през който преминах.

loveza, звучи да се раждала много време.....но поне краят е добър.
От вчерашните ми разходки пак по 100 часа, излязохме на мъгла, валя ни дъжд, прибрахме се на слънце....прегледи, лаборатория, ехо, с различно работно време на лекарите... и това, че чакам да ми дойде тези дни, днес съм като разглобена. Толкова да ме боли кръста,а като се изправям трябва да се държа някъде, че коленете ми направо блокираха.,...поне успях да изкарам Тервел на една разходка хубава разходка( този път със седени) , че и масаж получих на кръста от две улични котета

Loveza ...

Loveza 
Понякога такива кретени, които не си дават сметка какво говорят са за гилотина.
 Казвала съм и преди че съм лежала в много болници, за това този път си избрах докторката. Не говори много и внимава какво казва, а аз през цялото време й гледах лицето и по това се ориентирах какво става и дали има проблем. Другите дори не ги чувах.

Loveza просто нямам думи, важното е че ств живи и здрави, но тези порочни практики в болниците е крайно време да се прекратят.
Два пъти раждах в държавна болница, първият път без екип и попаднах на доц. Ковачев на смяна, сега си платих за самостоятелна родилна зала и екипа ми влизаше в цената. Слава Богу и двата пъти ражданията бяха бързи и без екстри.

Жара днес цял ден седи седнала. Вече е доста стабилна, но не иска да е по друг начин - само седнала, явно й е интересно.
Пусна и лиги отново, зъб виждам и го чакам вече.

А аз мислих,че моего раждане е било страшно... прегрътки за силните мами!

 Бягащата с вълци,Жара има навършени 6 м,нали?
Питам защото Ива след 7 дена ги прави,но и тя постоянно напира да седи.

Страшно не страшно,всичко мина,но ми направи впечатление че такива "изнасилени" раждания са практика.Мамите които дойдоха след мен в стаята бяха в моето положение,без значение дали са с екип или без екип.В коридорите се коментираше че от 12 раждания за 24 часа не е имало нито едно гладко протекло.

А относно порочната практика с плащането,било по каналния ред,било под масата,
на такива абсурди съм се нагледала,че възмущението е най малкото което мога да изразя.
В болницата в която работя избора на екип е регламентиран на касата и е определена точната сума,
но българския народ нали е "овче стадо",гледат в очите на лекаря който го увещава че като му плати на него,той разпределя по равно парите между целия персонал и човека вярва и ляга спокоен на масата сигурен че си е платил за осигурения комфорт.Парите се разпределят между 2-3 лекаря а останалите с извинения бършеме ла*на за без пари.Случвало ми се е сама сестра да работя нощна смяна,на 6-7 пресно оперирани,двама от които на командно дишане,и една госпожа да ме разиграва като маймуна,чашата преля в момента в който поиска да я почешам,защото я сърбял гърба,и питайки защо мисли че трябва да го направя,тя ми отговори:"Длъжна си,защото аз съм си платила!"
Е как да не ти умре коня от гъдел,питам аз?

Извинете ме за офф-а.