Лотария "Зелена карта" 2018

  • 350 607
  • 2 923
# 1 185
Хихи, стана ми забавно, като ви чета за фризьорските услуги, щото аз 'навремето' по някакви много атрактивни обяви в един момент се бях ориентирала да уча фризьорство и cosmetology, каквото и да значи последното. Та се бяхме вкарали в известни приключения с моя лъв да обикаляме латино предградията (до там с автобус+метро за нешофиращи), докато намерим дупката, където записваха за курсовете (условно казано, защото ставаше дума за нещо като полувисше). Еми, там първо се подвизаваха само цветнокожи, латино и черни (което само по себе си не е беда, т.к. аз с напън мога да мина за латино типаж). Но тези девойки ме гледаха странно, чудеха ми се защо при положение че съм завършила вишУ, търся работа при тях (тая тема друг път ще я бистря)... И така и не мога да възстановя кое точно ме отказа от този супер атрактивен вариант (обещаваха доходи над 55 К чисто/година, което сравнено с  15 в някое кафе си е цифра).
Виж целия пост
# 1 186
Позната българка тук сега учи (фризьорство , маникюр и др., за целият пакет се е записала) вече втора година  Simple Smile То си зависи от времето , за колко ще вземеш часовете теория , тестове , практика  Wink
Около м/у 15 и 25хил. излиза (споделяла ми е докато търсеше у-ще)  Има програми ако доходите са ниски може и за 5хил да изкараш курсовете/училището  Wink
На новодошлите ако са решили да учат най-добре е още в началото да го напрявят  Wink има програми ако си с ниски доходи курсове и т.н. могат да ви излезнат пъти по-евтино  Peace
Виж целия пост
# 1 187
Да, май това беше, че нямах пари даже и за частично финансиране. Бе, почнала съм да забравям, да му се не знае, макар. Laughing
Виж целия пост
# 1 188
Според мен не е задължително да печеш кифли,само и единствено. И в това няма лошо, стига на човек да му харесва  Wink  Друга моя колежка замина, там изкара курсове за медицинска сестра и сега каза, че е ок и не иска и да чуе за преподаване и за връщане. Примери всякакви, съдби всякакви - ако човек има желание, ще намери начин  Peace
Виж целия пост
# 1 189
Мяуче , основният контингент е азиатки , латини и цветнокожи да  Grinning
но аз познавам една американка и рускиня  , доста добри ,  постоянни  клиенти си   имат и добре им се получава  Peace
Мен  не ме влече иначе бих се захванала с това  Grinning

п.п. ще видим при познатата българка как ще се развият нещата , тя даже още от сега си е заформила клиентела  от часовете практика  Peace
може би точно защото не са от типичният контингент работещи в тази свера , нещата им се получават по инак  Peace
Виж целия пост
# 1 190
Ами аз точно на фризьорка и на шофьор детето си го представям в хубаво училище  Joy Изкарват доста парици  Mr. Green А моята позната е карала курс тук,там не ѝ знам спатиите,може да е доучвала нещо, но е факт,че добре си живее  Sunglasses
Доколкото знам, за да се работи подобна работа, има нужда от лиценз.
Може би има изискванията за различните щати, не съм запозната.
Виж целия пост
# 1 191
Моето хоби е маникюр-а.Работила съм преди 10 г.после почнах в съвсем др.сфера работа,но не спрях да правя приятелки и да карам курсове за повдигане нивото.
Виж целия пост
# 1 192
Ще внеса малко яснота в мнението си.

Аз съм напълно наясно, че приоритетите се променят, когато човек има деца, но не съм привърженик на идеята,че човек трябва "да се жертва" за тях. Моята изходна точка е, че ако родителят е в комфорт и следва своите лични приоритети, които не трябва да губи въпреки децата, то и децата ще са спокойни, уверени и развиващи се добре. Приоритетите на родителите (като развитие на хобита, кариера и др.) не изключват тези, свързани с децата (техните хобита, интереси, образование).

А доброто образование изисква пари навсякъде, особено в САЩ, където за да посещават децата добро училище, кварталът трябва да е добър. За да е добър кварталът, родителите трябва да са с доходоносни професии. И това визирах в позицията си - деца от обикновени (тип работнически) семейства много трудно ще имат достъп до "елитно" образование в САЩ, докато в България езиковите и математическите гимназии са отворени за всеки, постигнал определени резултати, без значение от социалния статус на семейството - т.е. там ще приемат и детето на фризьорката, и детето на чистачката, и детето на адвоката, и детето на преподавателя, и детето на таксиметровия шофьор, стига да са си взели изпитите.
 
Навсякъде по света има добри училища и не особено добри. В България - също. Нещата не са само черни или бели.

За мен единственото затруднение при емиграция или преместване в друга държава на семейство с деца са финансовите ресурси, които трябва да се вложат.

Виж целия пост
# 1 193
@ Deya 2
Добре казано, ако повечето изтеглени имаха дори подобна на твоята представа, нещата за тях биха били значително по-лесни.
Виж целия пост
# 1 194
Много си права с добрите математически и езикови гимназии. Според мен сериозния проблем в България е най-вече с добри висши учебни заведения. Другото, което е, много е трудно да накараш едно дете да се стреми да учи, когато не се изисква от него, когато децата около него не го правят, когато може и по лесния начин. А относн жертването за децата, смятам, че докато нямаш деца,няма как да го разбереш. Не се заяждам, просто това не е нещо, което може да се опише или да се обясни. Трябва да го преживееш за да го разбереш.
Виж целия пост
# 1 195
И това визирах в позицията си - деца от обикновени (тип работнически) семейства много трудно ще имат достъп до "елитно" образование в САЩ, докато в България езиковите и математическите гимназии са отворени за всеки, постигнал определени резултати, без значение от социалния статус на семейството - т.е. там ще приемат и детето на фризьорката, и детето на чистачката, и детето на адвоката, и детето на преподавателя, и детето на таксиметровия шофьор, стига да са си взели изпитите.
 

Аз не съм съгласна с това. Именно точно в САЩ, стига да имаш талант, спортни успехи или знания, можеш да спечелиш стипендия, с която да ти излезе (почти) безплатно образованието. В езиковите/ матем. гимназии в Бг няма стипендии, а не е като учебниците, особено по езици, да са безплатни. Тук, освен НСА, не знам друго място (разбирайте с икономика, медицина, инженерство), където със спортни постижения можеш да спечелиш стипендия.
Виж целия пост
# 1 196
Здравейте... Някой има ли някаква статистика (може и от минали години) колко българи аплайват за ЗК? За изтеглените  бройки намирам информация, но не и колко апликейшъна е имало! Мерси, предварително.
Виж целия пост
# 1 197
https://travel.state.gov/content/dam/visas/Diversity-Visa/DVStat … y%202013-2015.pdf
Виж целия пост
# 1 198
Относно фризьорството, не ми е това мечтата на живота, определено (нито пък беше преди 12 г.), но ми се занимава повече, отколкото момиче за всичко в кафене. А и по принцип съм широко скроена и отворена към идеи авантюристка, винаги готова да опита нещо ново и различно (е, не чак в екстремни варианти и вече с оглед на това, че съм мама на трима). По смътни спомени това беше част от масивната кампания за търсене на работа, стартирана от мен още с пристигането и частичното установяване, но не бях подготвена за реалността, признавам си.

Конкретно в случая някъде бях мернала обява за дообразоване (както писах на ниво полувисше, мисля, че 2 години се учеше). Включени бяха всички фризьорски тънкости, плюс маникюр, плюс някакви козметоложки умения, но така и не задълбах какви, след като разбрах, че не мога да си го позволя. Организаторите ми дадоха някакви планове как да си намеря финансиране (частично), но нямах останалите пари и сдадох идеята бързо-бързо. И да, въпросното образование ти дава и лиценз. За справка, става дума за DC, Maryland, Virginia.

Иначе моето образование е филологическо, имам диплома за учител по английски език, TEFL (магистър от СУ, от времето, когато излизахме направо магистри), но работя като преводач, просто смених малко направлението, защото учителската професия не е за мен, поне не и в БГ. Обаче съм се замисляла, по-точно напоследък се замислям, че това е една доста добра реализация в САЩ. Нашата спонсорка от 2005 г. дълги години работи в у-ще, като беше специализирала за обучение на деца с дислексия и това ѝ носеше огромно удовлетворение. Отделно лятото си допълваше доходите с преподаване на английски език за чужденци. С подробностите спирам тук.

Относно жертването за децата, точно такива жертви имах предвид, не съвсем буквални, но тотални, пълно обръщане на приоритетите, което е съвсем очаквано след като животът вече има нов център. И като че ли най-трудно разбираемото за бездетните е, че това не ни тежи, даже напротив. Останалото са приказки без покритие.

Като се говори за „работнически семейства“, не мога да схвана какво точно се има предвид. Rolling Eyes Нашето семейство не е работническо, моите родители също не са били работници в завод (а са се занимавали в активните си години с научна дейност), родителите на лъв ми пък са/бяха лекари. И мога да ви уверя, че в Б-я децата на баш работническите семейства имат достъп до качествено образование в много по-малка степен отколкото другаде (да не говорим, че качественото образование у нас по приницип е мираж). А и обичайно такива деца по изключение имат и умствения багаж, за да продължат развитието си в научната или коя да е област над едно ниво минимум. Което впрочем не ги прави нито по-нещастни, нито по-неподходящи за емиграция, защото, както и преди сме обсъждали, американската мечта не се постига само с високо образование и надграждане, а и с много труд и упоритост, каквато пък често липства на възвишените интеУектуалци.

Аз напоследък просто си разсъждавам, че тъй като козът с децата и образованието не ми е коз, дЪли да не включа козът с „пръстът на съдбата“. Защото ако ни изтеглят, кой да е от нас, нима това не е съдба? И нима тя не изисква да сграбчим късмета и да извлечем този път максимума от него. Хахаха, ще се гътна. Просто си търся вече начини за нахлуване и превземане на вражеската територия, че то времето наближи.  hahaha
Виж целия пост
# 1 199
Хората сме различни, и преди, и след децата. Някои успяват да съхранят себе си на 100%, други се променят, трети сменят приоритетите си, четвърти го правят само частично.  Да си даваме съвети относно това дали трябва или не трябва да се "жертваме"  за тях е просто безсмислено, защото всеки ще го направи по своя си начин. Да имаш деца е чувство, а когато човек предприема нещо с чувство, няма как да му повлияеш със съвети  Wink Ако човек се чувства добре от това, което ще направи за детето си, има ли значение мнението друг?  Разбира се, твърдо оставам на позиция, че да говориш за това какво ще направиш или не като имаш деца е вятър работа. Детето е несравнимо с нищо друго в живота. Това е единственото същество, заради което егоизмът на родителя (всеки човек е егоист) се стопява. И тук не става въпрос да се отказваш от неща, а да ги промениш леко, за да дадеш по-добър шанс на детето си. Дълга тема.
Смятам, че всеки уважаващ себе си и децата си човек ще направи проучване относно квартал с малко престъпност, добри начални училища, удобен транспорт и т.н., ако ще предприема емиграция.
Ако на бачкаторско семейство приоритетите му са детето им да учи, в Америка е по-възможно това да се случи. Ще плаща по-скъп наем, за да живее в по-хубав квартал (много мои познати там го правят), ще се скъсват от работа, за да могат да си го позволят, но ще стиснат зъби, заради детето.
У нас, бачкаторското семейство едва свързва двата края и в повечето случаи им е все тая как се справя детето в училище.
Езиковите,математически и т.н. училища и тук, и там са училища, в които се стига след друго училище Преди да успее да изкара изпитите, за копито говориш, за да влезе в тези училища, в това дете са вложени много търпение, любов, но и средства. Доброто образование (доколкото все още го има тук) струва АДСКИ скъпо.
А то е ясно, че човек на науката няма шанс да се откаже от нея напълно, дори и да му се наложи да попече кифли за известно време  Wink
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия