Момче или момиче - здраво да е АПРИЛското мъниче - Тема 6

Браво!

Мен пак ме праснаха хормоните. Цял ден стоя на един гаден стол , от който ме боли седалището и кръста. Днес се прибирам и готвих по-дълго време, избърсах кухненските плотове и по едно време мъжа ми ме помоли да преместя едни хавлии и аз закряках как съм се преуморила и как така ставали белите. Той пък ми се ядоса, че се кълна /много мрази да говоря за фатализми/ и аз ревнах  Много са гадни тези хормони 

Пловдивчанки,има група във фейсбук за Пловдивски мами 2017.Ако някой иска да се включи да ми пише.

Хахаха, Мис, аз оня ден ревах, щото ми вдигнаха колата

Фрозенка, браво! Аз в крайна сметка правих, заради проблема с кръвотока, но ако не беше това, сигурно нямаше да правя.

Има група и на бургаските майки 2017. Ако има невключила се мама, която иска да е в групата, да ми пише. Даже е хубаво на първа страница да сложим информация за наличието на затворени групи във Фейсбук по градове.

Малко съм поизтървала темата, но тия дни все съм заета с нещо и не успявам да прочета всичко
И аз като вас, съм по емоционална тези дни, и се дразня на работа, като пушат в офиса и като не спират метъл музиката, че и се дразнят ако е  друга музика в заварено положение, и пак се обръща на метъл...... ужас, писна ми и отдавна ми е писнало
Frozenka, честито за хубавия преглед, и аз не правих бхс, просто нищо притеснително не видяхме на ФМ, и док нищо не каза за бхс. Даже бебчето върви напред с развитието  .
Аз видях и група за Варненки, но вътре има момичета от моя випуск, а всъщност никой не знае, че съм бременна освен ... роднини. Смятам да съобщя някак във ФБ, и чак тогава да влизам в тези групи 
Пращам положителна енергия на всички които лежат или са в болница, да се оправят по бързо и да са по спокойни 
Честито и на всички с добри резултати на скорошните прегледи , дано скоро всички си знаем момченце или момиченце си носим в коремчето:love: (тези, които искаме да знаем де).
Аз утре съм на хематолог, да видим какво ще каже. Трябва и на очен да отида, да видим как са нещата там. Абе, нищо ново с мен, освен че се опитвам да следя темата и тук и във ФБ, и не успявам да се включвам често. Много добре ми действа да коментирам и да чета тук и във ФБ  Инъче с тая работа, да изперкаш, малко е...

Що се отнася до реване аз съм шампионка в тази дисциплина.
От миналия четвъртък се скъсах да рева покрай детето ми, което стана първи клас от 15-ти.
Мислех, че като приключим с безбройните покупки и посвикнем на новия режим и готово, а то сега почнаха проблеми с децата. Т.е. те почнаха почти в началото, но сега почнаха да му се отразяват на сина ми. Той като цяло не се оплаква, много е борбен и надъхан, но две братчета близначета не спират да го тормозят, а и му дойде в повече и че най-доброто му приятелче, с което са в един клас му обърна гръб, намери си други приятели и спря почти изцяло да контактува с него. Само допреди 2-3 седмици играеха по къщите с часове и не можехме да ги разделим, сега изведнъж игрите му били станали тъпи.
Та аз, рев на почивки и се оплаках на почти всичките си познати  , чак толкова досега не ми се беше случвало да изживявам друго нещо...

Миличкото детенце, нищо чудно, че ти е мъчно. Сигурна съм, че скоро ще си намери ново приятелче, а ако тези близначета продължават с изцепките, говори с учителката. Боже, някои хора как /не/ си възпитават децата

 Ще се справи, Джинджи, ще се адаптира Детските любови и раздели са ден до пладне. Моят дребчо миналата седмица ми обясняваше възторжено за някакъв Мони, с който се сдушили на екскурзията, тази седмица - че бил лузърът на класа и никой не искал да се занимава с него. С моя де, не с Мони Оплакваше се, тоест. И техният свят не е лесен, и те си имат проблеми

Ами да,макар и малки и те си имат "проблеми" ,лоши и хубави дни.Ама това за нас са детски работи,а те го преживяват сериозно.

Хич не са детски работи, социализацията и адаптирането към нова среда е много важно за душевното спокойствие на децата. Аз имам и до ден днешен навика да сменям средата, ако е много враждебна и не се боря с вятърни мелници. Като бях малка така направих и с училището, за моя голяма изненада на стари години направих така и с една работа. Не се гордея особено с методите си "да бягам", но сега се чувствам много по-добре и щом работи - значи е ок. Не винаги проблемът е в теб. Аз от кварталното училище, където бях зубърката, вкл. бита до синьо и тормозена, реших, че ще кандидаствам в СМГ, от момента в който чух за това училище (а то беше кажи-речи преди изпита), всички ми казваха, че опитът ми е обречен, децата се готвели по 2 г., за да влязат. Е, да, но аз влезнах и изведнъж бях най-популярното момиче в класа и се чувствах добре, защото хората ме уважаваха, заради това, което обичах да правя - а то беше да решавам задачи и да ходя по олимпиади по какво ли не. Тази стъпка ми помогна да изградя самочувствие. Т.е. детето трябва само да намери пътя си и как ще се чувства добре и ако това значи промяна - няма смисъл да се мъчи в клас, в който се чувства като лузър, особено ако това продължава дълго и сте опитали различни методи за адаптация.

Който може, да си пуска болничен ако работата е натоварваща или изнервяща. Аз също бих излязла в отпуска и окото няма да ми мигне, но не мога, защото съм обвързана с роднини  Ако се притеснявате какво ще правите по цял ден, спокойно, толкова много неща може да правим, вкл. и излизане на разходка и т.н..
Мис Юли, аз в такива "хормонални" моменти, гушвам ММ поплаквам си малко като имам нужда и се извинявам за избухванията с това, че хормоните правят нещата от муха в слон. Зависи колко е била ненормална реакцията ми де. Честно казано и аз като имам време и готвя и т.н. ми се събират доста часове права в кухнята и започва да ме боли кръста, а ММ седи, и се изнервям че седи, но пък знам, че когато нямам време той мие чинии, простира и чисти и т.н. и се старая да не се цупя. А понякога на работа ми се налага и по цял ден да стоя права на едно място  после ми е трудно да се раздвижа чак... Така де, мноооого искам да изляза в болничен за известно време поне, но не става, който може, по добре да излезе.

Добро утро,момичета  
Аз днес влизам в четвърти месец   Откога го чакам,че изкарах кошмарен първи триместър.И в най-лошите си представи не съм подозирала,че е възможно човек да се чувства толкова зле   Сега вече се посъвземам.Започнах да си върша малко по-малко домакинската работа,да излизам напред назад,да си играя с детето.От началото на ноември мисля да се върна на работа.
Да се оплача,че съм + 3 кг.Явно обездвижването си казва думата.

Здравейте, аз отдавна не съм писала, но рядко успявам да вляза тук напоследък. Малко по-добре съм в определени дни, откъм гадене, в други дни съм по-зле от преди. Абе смесена работа, но се радвам като малко дете като се чувствам добре.

Малко я закъсах с кръвното, лошото е, че може би от внушение почна и глава да ме боли, а преди това нямах симптоми на високо кръвно. 130/90 за моето скромно ежедневно състояние преди (90/60) е ужасно много. Засега съм упорита и не си взимам болничен, събрала ми се е доста работа. Но ако до понеделник не се повлияе от диетата ми - излизам в болничен докато го смъкна.

БХС не съм правила и пуснах писмен отказ да я правя. Моят доктор настоява от началото на бременността, че то е по-важно от ФМ, аз обаче съм на друго мнение. Така или иначе изтървах момента. Сега поне ще ме остави на мира 

За кг съм +1кг на моя кантар, а на кантара на гинеколога съм +4 кг. 3 кг дрехи ли да съм носила?! А до миналия месец двата кантара показваха едно и също. Ще видим другия месец да не се окаче по неговия кантар, че съм отслабнала. 

А за готвенето съм станала толкова апатична... чак се плаша. Детето ми спокойно може да се притесни, че ще умре от глад с мен до месец април. Не ми се готви ама грам! Ама направо с танка не можеш да ме вдигнеш да сготвя. Иначе другите дейности си ги върша, но готвенето ми е отвратително. Не че ми се гади. Никак даже. Просто не знам какво става с мен. А аз обичам да готвя по принцип.

В този ред на мисли, онзи ден след като бях при кардиолога споделих с майка ми /по принцип отбягвам да й споделям такива неща, защото е на 400км и най-много може да се притеснява постоянно, с друго не може да ми помогне/ за кръвното и тя, притеснена звъни на моя мъж. След вечеря, аз си дремвам на дивана, Мишето гледа някакво детско или си играе в стаята, а Пламен си пише с приятелите си във вайбър. Общо взето никой не звъни в нас след 20ч, освен ако не е нещо неотложно. Чувам в просъница, че звъни на Пламен телефона и наострям ухо какво е станало. Той слуша, слуша търпеливо и накрая с толкова жален тон каза "Аз вече чистя, готвя, пера, слагам масата, вдигам я /тези дейности ги разделяме винаги по равно кой каквото му е приятно да върши/, оправям съдомиалната, водя я на работа, взимам я, кучето изкарвам, пазарувам. Колко още да й помагам?" Хем ми стана смешно, хем горкичкия го съжалих стократно  С Михаела не ми беше толкова отдаден. С нея само четеше денонощно форумите какво и как се развива при бебето в дадената седмица. Какво да пия и какво да ям. После тя като се роди се стресна от нея и не искаше да я държи сам в първия месец. Вашите мъже как са в това отношение?

Ани аз в момента съм за задържане в патологията ,тук е и родилното и малките бебоци.Мога да ги гледам постоянно и мен ме хваща страх колко са малки,а за мъжете не знам. 

Аз съм инж. биотехнолог и в моя университет не се гледаше добре на бременни колежки. Аз винаги пускам бременни или жени с деца на опашки или ставам да седнат.
Тъкмо си взех резултатиге от БХС и всичко е наред.
Почерпих се с нова ризка и си оправих деня нахук на лошото време