голямата ми дъщеря започна да си гризе ноктите малко преди да стане на 3г.
в един момент се усетих, че от доста време не съм й рязала ноктите, погледнах й ръцете и видях, че са перфектно изгризани (имам опит, и аз гриза от малка). върнах лентата назад и установих, че е започнала по времето, когато тръгна на детска градина. така или иначе, след година се справих с проблема (през това време не съм я закачала - от личен опит знам, че от забрани няма смисъл). когато дойде лятото, повече игри и разходки навън, просто нямаше време да се скучае и да гризе. купих й детски лак за нокти и й направих `маникюр`. не знам от суета ли, от друго ли, но спря да гризе.
Дъщеря ми започва да си гризе ноктите като има някакъв проблем около нея или нещо я притеснява(така беше като ходеше на ясла). Не съм мазала с нищо. Просто "изолираме" проблема и щом тя е спокойна веднага престава. Но при нея много помага факта, че е мнооого суетна и аз обикновено с това решавам въпроса - "Нали искаш да имаш хубави нокти за да си правиш красив маникюр?!"
Дори на зъболекар ходим с такава уговорка "Трябва да извадим зъбчето за да имаш хубаво подредени зъби и красива усмивка!"
Сестра ми навремето си гризеше дълги години ноктите и нищо не помагаше(при нея определено не е било на нервна почва-тя беше най-глезеното дете в семейството), но в един момент порастна и започна да се срамува от ръцете си и сама престана.