Ами ние и тон сме повишавали и съм викала (аз имам тая склонност мъжът ми не толкова). Тя ми казва невинно "Ама аз те чувам, не викай".
Къде бъркаме, детето на 3 години става все по- агресивно
- Публикувана: 10 окт. 2016, 22:03 ч.
- Последно мнение: 7 ноем. 2016, 15:42 ч.
# 45
11 окт. 2016, 14:16 ч.
Виж целия пост
Като те удря ли се развива тази ситуация?
# 46
11 окт. 2016, 14:20 ч.
Понякога да, понякога в друга ситуация, в която не слуша а аз съм повторила учтиво какво искам от нея. Или поне настойчиво съм повторила, но не е имало реакция.
Виж целия пост
# 47
11 окт. 2016, 14:36 ч.
И аз се присъединявам към съветите за по-строги действия- кратно, рязко, без напоителни обяснения. Виждам, че авторката е доста търпелива и изслушваща. Явно детето злоупотребява с тези ѝ качества.
Виж целия пост
# 48
11 окт. 2016, 14:42 ч.
Според вас откъде 3 годишно момиче е ''научило'' този метод за общуване...
Виж целия пост
# 49
11 окт. 2016, 14:44 ч.
О, откъде ли не. Достатъчно е да погледа малко "Том и Джери", примерно.
Виж целия пост
Според вас откъде 3 годишно момиче е ''научило'' този метод за общуване...
# 50
11 окт. 2016, 14:46 ч.
Децата са перфектни емоционални манипулатори.
Обичат да опознават света като експериментират.
Пробват, минава им номерът, и дори се забавляват с това.
На родителите сега ще им бъде малко трудно, и за да не прибегнат в някакви крайни и агресивни модели за компенсиране препоръчвам среща с психолог, който да не вменява на семейството и детето, че има проблем.
Виж целия пост
Обичат да опознават света като експериментират.
Пробват, минава им номерът, и дори се забавляват с това.
На родителите сега ще им бъде малко трудно, и за да не прибегнат в някакви крайни и агресивни модели за компенсиране препоръчвам среща с психолог, който да не вменява на семейството и детето, че има проблем.
# 51
11 окт. 2016, 14:46 ч.
Според мен най- вече от детските площадки.
Но и примера за Том и Джери е добър. Невъзможно е да я предпазим от цялата агресия на света, не искам да е под стъклен похлупак, за това толкова много обясняваме.
Виж целия пост
Но и примера за Том и Джери е добър. Невъзможно е да я предпазим от цялата агресия на света, не искам да е под стъклен похлупак, за това толкова много обясняваме.
# 52
11 окт. 2016, 14:47 ч.
Има адаптивна , защитна детска агресия, тя е нещо различно.
Виж целия пост
# 53
11 окт. 2016, 14:49 ч.
Мария, приеми с чувство за хумор съвета ми, макар че е сериозен. На децата не им трябват напоителни обяснения, а логични, кратки, ясни и добре изджафкани в подходящия момент заповеди. Проверила съм го лично. 
Виж целия пост
# 54
11 окт. 2016, 14:52 ч.
Не разбирам защо ги пращаш на психолог? Детето няма проблеми.
Моят съвет е това дете да започне да ходи на градина, та майката малко да постои без дете около себе си по цял ден. Другото вече се написа.
И има още нещо - толкова малки деца стават раздразнителни ако са гладни или им се спи. Хубаво е да не се замотават родителите с предлагането на храна или слагането за сън.
Моето дете все още се криви като е гладно, поне за сън вече си казва.
Като се нахрани става благо и добро човече.
Виж целия пост
На родителите сега ще им бъде малко трудно, и за да не прибегнат в някакви крайни и агресивни модели за компенсиране препоръчвам среща с психолог, който да не вменява на семейството и детето, че има проблем.
Моят съвет е това дете да започне да ходи на градина, та майката малко да постои без дете около себе си по цял ден. Другото вече се написа.
И има още нещо - толкова малки деца стават раздразнителни ако са гладни или им се спи. Хубаво е да не се замотават родителите с предлагането на храна или слагането за сън.
Моето дете все още се криви като е гладно, поне за сън вече си казва.
Като се нахрани става благо и добро човече.
# 55
11 окт. 2016, 14:53 ч.
Цеце, майката не е сама с детето по цял ден. На работа е.
Виж целия пост
# 56
11 окт. 2016, 14:54 ч.
Агресията е инстинкт при бозайниците. Няма какво да се чудим откъде е дошла. Въпросът е бързо и точно да я ограничим. Съветите на Цеца и Мастъра са подходящи.
Виж целия пост
# 57
11 окт. 2016, 14:58 ч.
Това, почти 1 към 1 са съветите, които дават специалистите по детско поведение в Шотландия. И още съветват детето да се хвали много, защото така получава положително внимание и не се налага да прибягва инстинктивно до лоши постъпки, за да получи какво да е внимание, дори и отрицателно, във вид на караница, разправия и т,н. Според тях, децата имат нужда от активно внимание и когато то не им достига положително внимание, правят панаири, тръшкат се и изобщо се държат зле, за да получат какво да е внимание. Това се случва дори и родителят да е с детето 24 часа в денонощието. Пример, дават задача на майка с детенце на 3 г. с подобен проблем, да го хвали по 20 пъти на ден (тя си го отглежда детето без баби, с таткото, но той ходи на работа). Майката се затруднява - казва - ама той пак не слушаше, нямаше за какво да го похваля, скъса ми нервите цял ден. Обяснява се, че когато детето си е играло кротко с играчките, макар и за 5-10 минути, това е повод да му се каже - браво, Сашко, колко хубаво си игра с играчките - с оживен тон, който изразява истинско задоволство и радост. Когато се нахрани, пак да се похвали за това, как хубаво е хапнал, каква добро дете е бил и т.н. Често в такива случаи се забелязва, че родителите са по-скъпи на похвалите, самите те не са свитнали да хвалят другите, включително и децата и се получава, че хубавото минава незабелязано, а на лошото винаги се обръща внимание.
Когато детето прави нежелана постъпка, се казва първо името му, за да се привлече вниманието му и да се убедим, че ни слуша, а не просто чува, после, най-добре на нивото на очите му, се казва пак името и кратко какво не трябва да прави - и толкова, като се прекратява действието. Например: Сашко! Сашко, спри да ме удряш! И се хващат ръчичките, за да спре. Ако не спре, прекратява се играта или каквото се прави в момента, за да разбере, че след лошо поведение има последици. Родителите са тези, които трабва да научат детето на границите - докъде може и кое е абсолютно недопустимо. Трябва да се прави простичко и кратичко, за да може в ума на детето да се създаде по-лесно устойчива връзка удряне -не може. Или удряне - няма игра. И всички в семейството да постъпват по един и същи начин, винаги. Не да му се обяснява по сложен начин, а просто да се каже - това не може. В никакъв случай - и да се сложи точка. И да се учи детето, как да покаже, че обича мама и татко - като ги погали, като ги целуне и т.н.
Тези съвети са принципни, Мария, може би правите тези неща, просто ги споделям, може да са полезни на някого. Успех!
Виж целия пост
Първо: Не бързайте да изпадате в паника, самообвинения и отчаяние.
Второ: Детето иска да получава внимание и не знае как да ви го каже. Казала е на баща си, че иска да го заболи, защото вие точно такова следствие сте ѝ повтаряли, че има от действието ѝ, т.е. повторила е вашите думи, а не е някой садист.
Иска да я забележите и може би си казва "Като се държа добре никой не ме забелязва, но като направя някоя беля, особено като направя ето това конкретно нещо, и двамата ми родители се втурват да ми говорят, да ме гледат в очите и да ме забелязват, забелязват, забелязват!"
Трето: Иска да е по-самостоятелна и да има по-голям контрол върху живота си. Да може да взема решения, някой да я пита за мнението ѝ и да ѝ показва, че го зачита.
И най-важното, спрете да акцентирате толкова много върху удрянето, защото така ѝ показвате, че само чрез лошите си постъпки може да бъде забелязана и оценена и тя ще свикне да се обръща към тях, когато търси внимание.
Баща ѝ да започне да ѝ обръща положително внимание преди тя по отчаян начин да му е показала, че има нужда от такова. Да прекарват всяка вечер примерно един час само двамата, да си играят на нещо, което тя харесва, но той да не показва, че това му е досадно, а да го прави самоинициативно - да го предложи още преди тя да е направила нещо.
Акцентирайте върху положителните неща и игнорирайте отрицателните. Те ще отпаднат от самосебе си с времето, ако спре да получава желаното внимание чрез тях. Но ще има известна инерция, тъй като много време удрянето ѝ е осигурявало нужния резултат и е свикнала да прибягва до него. Научете я да изразява емоциите си с думи. Да казва "Искам да играеш с мен/може ли да поиграем на...", а не да посяга. За всяко нещо, което прави, трябва да ѝ казвате съответното изречение, с което да изразява желанието си, но за целта трябва да умеете да разчитате посланията ѝ малко по-добре.
Започнете от поведението, което разбирате ясно. Когато се ядоса, да може да обясни какво я е разстроило, какво я е разочаровало и т.н. Помагайте с подсказване на подходящи думи.
Но най-вече погледнете как вие реагирате, когато изпитвате някаква силна емоция. Например сърдите ли се на партньора си, когато не получавате достатъчно внимание?
Второ: Детето иска да получава внимание и не знае как да ви го каже. Казала е на баща си, че иска да го заболи, защото вие точно такова следствие сте ѝ повтаряли, че има от действието ѝ, т.е. повторила е вашите думи, а не е някой садист.
Иска да я забележите и може би си казва "Като се държа добре никой не ме забелязва, но като направя някоя беля, особено като направя ето това конкретно нещо, и двамата ми родители се втурват да ми говорят, да ме гледат в очите и да ме забелязват, забелязват, забелязват!"
Трето: Иска да е по-самостоятелна и да има по-голям контрол върху живота си. Да може да взема решения, някой да я пита за мнението ѝ и да ѝ показва, че го зачита.
И най-важното, спрете да акцентирате толкова много върху удрянето, защото така ѝ показвате, че само чрез лошите си постъпки може да бъде забелязана и оценена и тя ще свикне да се обръща към тях, когато търси внимание.
Баща ѝ да започне да ѝ обръща положително внимание преди тя по отчаян начин да му е показала, че има нужда от такова. Да прекарват всяка вечер примерно един час само двамата, да си играят на нещо, което тя харесва, но той да не показва, че това му е досадно, а да го прави самоинициативно - да го предложи още преди тя да е направила нещо.
Акцентирайте върху положителните неща и игнорирайте отрицателните. Те ще отпаднат от самосебе си с времето, ако спре да получава желаното внимание чрез тях. Но ще има известна инерция, тъй като много време удрянето ѝ е осигурявало нужния резултат и е свикнала да прибягва до него. Научете я да изразява емоциите си с думи. Да казва "Искам да играеш с мен/може ли да поиграем на...", а не да посяга. За всяко нещо, което прави, трябва да ѝ казвате съответното изречение, с което да изразява желанието си, но за целта трябва да умеете да разчитате посланията ѝ малко по-добре.
Започнете от поведението, което разбирате ясно. Когато се ядоса, да може да обясни какво я е разстроило, какво я е разочаровало и т.н. Помагайте с подсказване на подходящи думи.
Но най-вече погледнете как вие реагирате, когато изпитвате някаква силна емоция. Например сърдите ли се на партньора си, когато не получавате достатъчно внимание?
Това, почти 1 към 1 са съветите, които дават специалистите по детско поведение в Шотландия. И още съветват детето да се хвали много, защото така получава положително внимание и не се налага да прибягва инстинктивно до лоши постъпки, за да получи какво да е внимание, дори и отрицателно, във вид на караница, разправия и т,н. Според тях, децата имат нужда от активно внимание и когато то не им достига положително внимание, правят панаири, тръшкат се и изобщо се държат зле, за да получат какво да е внимание. Това се случва дори и родителят да е с детето 24 часа в денонощието. Пример, дават задача на майка с детенце на 3 г. с подобен проблем, да го хвали по 20 пъти на ден (тя си го отглежда детето без баби, с таткото, но той ходи на работа). Майката се затруднява - казва - ама той пак не слушаше, нямаше за какво да го похваля, скъса ми нервите цял ден. Обяснява се, че когато детето си е играло кротко с играчките, макар и за 5-10 минути, това е повод да му се каже - браво, Сашко, колко хубаво си игра с играчките - с оживен тон, който изразява истинско задоволство и радост. Когато се нахрани, пак да се похвали за това, как хубаво е хапнал, каква добро дете е бил и т.н. Често в такива случаи се забелязва, че родителите са по-скъпи на похвалите, самите те не са свитнали да хвалят другите, включително и децата и се получава, че хубавото минава незабелязано, а на лошото винаги се обръща внимание.
Когато детето прави нежелана постъпка, се казва първо името му, за да се привлече вниманието му и да се убедим, че ни слуша, а не просто чува, после, най-добре на нивото на очите му, се казва пак името и кратко какво не трябва да прави - и толкова, като се прекратява действието. Например: Сашко! Сашко, спри да ме удряш! И се хващат ръчичките, за да спре. Ако не спре, прекратява се играта или каквото се прави в момента, за да разбере, че след лошо поведение има последици. Родителите са тези, които трабва да научат детето на границите - докъде може и кое е абсолютно недопустимо. Трябва да се прави простичко и кратичко, за да може в ума на детето да се създаде по-лесно устойчива връзка удряне -не може. Или удряне - няма игра. И всички в семейството да постъпват по един и същи начин, винаги. Не да му се обяснява по сложен начин, а просто да се каже - това не може. В никакъв случай - и да се сложи точка. И да се учи детето, как да покаже, че обича мама и татко - като ги погали, като ги целуне и т.н.
Тези съвети са принципни, Мария, може би правите тези неща, просто ги споделям, може да са полезни на някого. Успех!
# 58
11 окт. 2016, 15:24 ч.
Явно съм се объркала.
Тази жена в чужбина ли живеят?
Ако е така, то възпитанието й е точно по чужбинските норми.
Хубавото е, че доста деца си коригират поведението като попораснат, без особена намеса на възрастните.
Но пък може майката и бащата да посетят психолог за тях, не за детето.
Тук в България все още на подобни изблици басма не цепим. Два шамара и в стаята.
Виж целия пост
Цеце, майката не е сама с детето по цял ден. На работа е.
Тази жена в чужбина ли живеят?
Ако е така, то възпитанието й е точно по чужбинските норми.
Хубавото е, че доста деца си коригират поведението като попораснат, без особена намеса на възрастните.
Но пък може майката и бащата да посетят психолог за тях, не за детето.
Тук в България все още на подобни изблици басма не цепим. Два шамара и в стаята.
# 59
11 окт. 2016, 15:25 ч.
Тихо! Не викай Дявола, пардон, Андариел. :
Виж целия пост
Тук в България все още на подобни изблици басма не цепим. Два шамара и в стаята.
: Препоръчани теми