Къде бъркаме, детето на 3 години става все по- агресивно

Като те удря ли се развива тази ситуация?

Понякога да, понякога в друга ситуация, в която не слуша а аз съм повторила учтиво какво искам от нея. Или поне настойчиво съм повторила, но не е имало реакция.

И аз се присъединявам към съветите за по-строги действия- кратно, рязко, без напоителни обяснения. Виждам, че авторката е доста търпелива и изслушваща. Явно детето злоупотребява с тези ѝ качества.

Според вас откъде 3 годишно момиче е ''научило'' този метод за общуване...

О, откъде ли не. Достатъчно е да погледа малко "Том и Джери", примерно.

Децата са перфектни емоционални манипулатори.
Обичат да опознават света като експериментират.
Пробват, минава им номерът,  и дори  се забавляват с това.

На родителите сега ще им бъде малко трудно, и за да не прибегнат в някакви крайни и агресивни модели за компенсиране препоръчвам среща с психолог, който да не вменява на семейството и детето, че има проблем.
 

Според мен най- вече от детските площадки.
Но и примера за Том и Джери е добър. Невъзможно е да я предпазим от цялата агресия на света, не искам да е под стъклен похлупак, за това толкова много обясняваме.

Има адаптивна , защитна детска агресия, тя е нещо различно.

Мария, приеми с чувство за хумор съвета ми, макар че е сериозен. На децата не им трябват напоителни обяснения, а логични, кратки, ясни и добре изджафкани в подходящия момент заповеди. Проверила съм го лично.

Не разбирам защо ги пращаш на психолог? Детето няма проблеми.

Моят съвет е това дете да започне да ходи на градина, та майката малко да постои без дете около себе си по цял ден. Другото вече се написа.
И има още нещо - толкова малки деца стават раздразнителни ако са гладни или им се спи. Хубаво е да не се замотават родителите с предлагането на храна или слагането за сън.
Моето дете все още се криви като е гладно, поне за сън вече си казва. Като се нахрани става благо и добро човече.

Цеце, майката не е сама с детето по цял ден. На работа е.

Агресията е инстинкт при бозайниците. Няма какво да се чудим откъде е дошла. Въпросът е бързо и точно да я ограничим. Съветите на Цеца и Мастъра са подходящи.

Това, почти 1 към 1 са съветите, които дават  специалистите по детско поведение в Шотландия.  И още съветват детето да се хвали много, защото така получава положително внимание и не се налага да прибягва инстинктивно до лоши постъпки, за да получи какво да е внимание, дори и отрицателно, във вид на караница, разправия и т,н. Според тях, децата имат нужда от активно внимание и когато то не им достига положително внимание, правят панаири, тръшкат се и изобщо се държат зле, за да получат какво да е внимание. Това се случва дори и родителят да е с детето 24 часа в денонощието. Пример, дават задача на майка с детенце на 3 г. с подобен проблем, да го хвали  по 20 пъти на ден (тя си го отглежда детето без баби, с таткото, но той ходи на работа). Майката се затруднява - казва - ама той пак не слушаше, нямаше за какво да го похваля, скъса ми нервите цял ден. Обяснява се, че когато детето си е играло кротко с играчките, макар и за 5-10 минути, това е повод да му се каже - браво, Сашко, колко хубаво си игра с играчките - с оживен тон, който изразява истинско задоволство и радост. Когато се нахрани, пак да се похвали за това, как хубаво е хапнал, каква добро дете е бил и т.н. Често в такива случаи се забелязва, че родителите са по-скъпи на похвалите, самите те не са свитнали да хвалят  другите, включително и децата и се получава, че хубавото минава незабелязано, а на лошото винаги се обръща внимание.

Когато детето прави нежелана постъпка, се казва първо името му, за да се привлече вниманието му и да се убедим, че ни слуша, а не просто чува, после, най-добре на нивото на очите му, се казва пак името и кратко какво не трябва да прави - и толкова, като се прекратява действието. Например: Сашко! Сашко, спри да ме удряш! И се хващат ръчичките, за да спре. Ако не спре, прекратява се играта или каквото се прави в момента, за да разбере, че след лошо поведение има последици.  Родителите са тези, които трабва да научат детето на границите - докъде може и кое е абсолютно недопустимо. Трябва да се прави простичко и кратичко, за да може в ума на детето да се създаде по-лесно устойчива връзка удряне -не може. Или удряне - няма игра. И всички в семейството да постъпват по един и същи начин, винаги.  Не да му се обяснява по сложен начин, а просто да се каже - това не може. В никакъв случай - и да се сложи точка. И да се учи детето, как да покаже, че обича мама и татко - като ги погали, като ги целуне и т.н.

Тези съвети са принципни, Мария, може би правите тези неща, просто ги споделям, може да са полезни на някого. Успех!

Явно съм се объркала.
Тази жена в чужбина ли живеят?
Ако е така, то възпитанието й е точно по чужбинските норми.
Хубавото е, че доста деца си коригират поведението като попораснат, без особена намеса на възрастните.
Но пък може майката и бащата да посетят психолог за тях, не за детето.

Тук в България все още на подобни изблици басма не цепим. Два шамара и в стаята.

Тихо! Не викай Дявола, пардон, Андариел. :