с малко думи но много истина и болка в тях 
на мен определено ми беше скучен епизода и това повторение на събитията но с разменени роли е доста предсказуемо и вероятно на драгия зрител му е омръзнало да гледа едно и също Дидолинке
присъствието на Нера и Кориша определено са ми в повече, та чак ми пречат
. Вярно е че сега ролите са разменени
, също е вярно, че феновете не обичат никой да застава между Дефмерите, но и на мен сцената слунапарка и дори в участъка с Дефне и Пами рми хареса. Като че ли внесе малко динамика и комедийна нотка, но за кратко
. Секунди по-късно видяхме отново резбеснелия се Йомер, с поглед на ранено животно
. Но както казах и преди, за мен ролята на Памир в момента е точна катализатор за сближаването на Дефмерите и още по-силно разгаря огъня между тях
. Сега виждаме в очите на Йомер, това което отдавна коментирахме, осъзнаването на максимата, че разбираш какво си имал, чак когато го загубиш
. А в момента той се люшка в чувствата си като лодка в бурно море, от една емоция към друга. На моменто доволството му, от о разбирането, че Дефне не е спирала да го обича, усещануто му, че тя се страхува от собствените си чувства, когато е близо до него, незнаейки колко дълго ще може да казва "битти" и чувството на пълна загуба, когато отиде да я прибере от участъка, знаейки, че се е забавлявала в лунапарка с братовчед му, който ясно каза на Йомер, че ще видят кого от двама им ще избере за вбъдеще Дефне. От една стран сигурността му, че е в сърцето й и от друга - страха му, да не се сближи прекалено с Памир, или той да избухне и зорлен да я тикне в ръцете му
За мен беше безценен, защото отскоро следя онлайн филм и съм много на "Вие" с турският език 








