Пак за Аква Сорс!

Абсолютно. И аз. Може би и затова се чувствам толкова гузна, когато синът ми говори за отрова. Даже веднъж ми каза: "Като не е отрова, ти го изпий" 

Опитвала съм ги, естествено, иначе не бих изказвала мнение. Явно  е въпрос на вкусови усещания. Мирисът им също не дразни, а и детето не му пречи.

Но ги давам само с храна. На мен би ми било неприятно да ги пия разтворени в малко вода, например.

ЗЕ разтварям с малко плодово пюре, досега не е възразил даже сам си я търси  . Казвам му, че са капки за здраве (т.е. няма да се ходи по доктори и да се пръска спрей в носа) и мускули и след това мерим "мускилите" .

Аз пък ЗЕ я разтварям в плодово кисело мляко.Преди това не искаше да я пие нито с вода ,нито със сок ,нито цяла капсула.

добре, как я разтваряте? тя не се разтваря...просто се размесва...

А и освен това така боядисва всичко, че шанс няма да мине незабелязано... Но явно децата имат различна чувствителност към вкус/мирис/консистенция/външен вид на храната...

аз отварям капсулата и размесвам зеленото съдържание с вода.

И аз така само, че с пюре  .

A аз пък с каша и номерът минава....почти..........

Момичета, всичко ми е ясно, с изключение на едно.  Защо трябва да се разтварят в нещо?
И то за вече голями деца.
Бих попитала - антибиотиците разтваряте ли ги? Отваряте ли капсулите и изсипвате ли съдържанието? И мислите ли, че те са приятни на вкус? 

Да вярно е, за малки деца ги правят като подсладени сиропчета. Сега вече не знам, може да са напреденали и сиропите да ги дават до по-късно, но преди 7 години, когато моето дете беше непрекъснато на антибиотици, те също бяха в капсули. Той беше на три годинки и му даваха големите хапчета без да питат ще може ли да ги глътне. Това беше мой проблем. Гълта ги - живее, не ги гълта - не живее. Нямаше нарязване, нямаше разтваряне и всякакви такива неща. В инструкцията пише да ги гълта цели. И той се справяше.  Нямаше рев, нямаше сръдни, нямаше отрови, сълзи, тръшкания.

А билките, които варим и даваме ако са болни? Да не би да са вкусни?

Приемете факта - децата са пораснали и могат да се справят. Как гълтат другата храна без да се задавят?  Ние ако сега на тази възраст не можем да се справим с тях, не можем да им обясним, да ги убедим така, че да го пожелаят сами кога ще успеем?  Когато започнем да си скубем косите ли?

Съгласна съм и с това, че така не става -  Затова нека всяка помисли за това какво обича детето му. Няма начин да не се намери вратичка и то само да приеме идеята да ги пие. Тогава ще става по-лесно. Няма да е насила, а по желание.  Няма да реве и да твърди, че е отрова, както казва Мария, няма да се тормози и да има отрицателен ефект.

И за децата над три годинки - не мисля че има проблем да гълтат капсулите цели. Може да има единични изключения, но за тях ще се търси другия вариант - убеждението.

Само ти отговарям на въпроса, иначе ще говорим повече лично. Не съм давала антибиотици на хапчета. Нито каквото и да е друго лекарство. Определено хапчетата ми се струват опасни за деца на възраст под 6-7 годинки. В наши дни ми се струва напълно излишно дори да се замислям по въпроса как бих ги давала и причините са две. Първо, почти всички лекарства ги има като сиропчета. Второ, в крайна сметка именно това (необходимостта да тормозя детето с гадости) ме подтикна да търся алтернативи.

За убеждаването, принципно си права, че би трябвало да търсим и намираме начини. При нас май основният проблем е, че аз не мога себе си да убедя в абсолютната необходимост от приема на тези продукти в тези дози (и съм ти казвала част от причините)... Дребният е много чувствителен и е твърде вероятно да усеща колебанието ми 

Абсолютно подкрепям! Децата интуитивно знаят кое е добро за тях. Не става дума само за Аква Сорс, а по принцип. Преди доста време синът ми отказваше да приема един антибиотик, аз обаче настоявах ли настоявах, то бяха едни борби... В крайна сметка се оказа алергичен към него. От както започнах да гледам с друг поглед над нещата от живота, не водя подобни битки.
Водете се по децата си мили майки!

И аз се опитвам да спазвам този принцип, но все пак границата е доста тънка, често се чудя дали не изпадам в крайности и понякога все пак водя битки (понякога и доста сериозни). Предполагам интуицията е доста размита в днешно време... Чудя се интуитивно колко ли шоколад могат да изядат, или сладолед, или гранулки хомеопатично лекарство, или захар... Нямам време да се изразя по-ясно в момента, но предполагам се разбира какво искам да кажа... Макар че това си е за отделна тема, впрочем мисля, че ще е доста интересна за този подфорум 

Да, и аз съм си задавала подобни въпроси...Като иска бонбони и шоколади и аз като не му дам около мен се опитват да ме убедят, че сигурно има нужда от сладко........е, като има нужда от сладко защо не близва нито плодове, нито мед....Незнам.....наистина някои храни си ги подбира интуативно......като зърнените например-яде ги във всякакъв вид