С какво ви дразнят свекървите- 71

  • 93 219
  • 798
# 285
Абсурт, приеми, че не всеки възприема раждането като мъчение и натриване на носа на мъжа. Понякога раждането е наистина нещо велико и няма нищо лошо да се сподели с бащата на детето.
Приемам, разбира се.
Раждането си е велико нещо, но не е купон, ми е мисълта.
А, който иска публика, няма лошо, нека си я има, както виждам, вече и свекърви, и деца участват в представлението.
Виж целия пост
# 286
Нито раждането е купон, нито мъжът е публика. Но това една свекърва не може да го осъзнае. Тя си мисли, че нейното мамино златно синче, не трябва да вижда такива гнусни изпълнения, че може да му прилошее и нея няма да я има наблизо да го спасява.
Виж целия пост
# 287
Сякаш пък публиката има видимост към представлението. Мъжа, или който и да е придружаващия, най-често стои до главата на родилката и не вижда реално излизането на бебето. Най-много да среже пъпната връв, голямо страшно, няма що. Дъщеря ми ще излезе по-смела от 80% от мъжете значи.

Нищо, нали на мъжа е отредена тежката задача да се напие след раждането. Даже ми е много странно как някои жени и майки почват на другия ден да съжаляват махмурлията и не дават никой да го закача, че е много зле. Баща е станал, видиш ли, цяла нощ не е спал, щото е пил. Браво на героя.
Виж целия пост
# 288
Сякаш пък публиката има видимост към представлението. Мъжа, или който и да е придружаващия, най-често стои до главата на родилката и не вижда реално излизането на бебето. Най-много да среже пъпната връв, голямо страшно, няма що. Дъщеря ми ще излезе по-смела от 80% от мъжете значи.
Нямам предвид видимостта на публиката, а спокойствието и комфорта на раждащата.
Дъщеря ми беше истинска героиня, след като понесе безхаберното отношение на доктора, цепенето и т. н., та не ми се мисли, ако до главата ѝ имаше и публика.
Както и да е- хората сме различни, някои искат да си свършат работата без да ги разсейват, а други искат атмосфера ала филм на TLC.
Виж целия пост
# 289
Ще поживеем, ще видим, са казали руснаците.
Виж целия пост
# 290
Понякога мъжкото присъствие всява респект и докторите не си позволяват много своеволия  Peace А и аз не бих искала да се правя на героиня като търпя издевателствата на някой си доктор.


Бобка, кому е нужно това злобеене?
Виж целия пост
# 291
Някои мъже са опора, други - само за публика стават. Абсурт, ще приема на доверие, че дъщеря ти правилно е преценила мъжа и от кой вид е. Ако не беше воайор, а беше отишъл да подкрепи жена си, сега нямаше да ни обясняваш каква героиня била, защото търпяла грубостите на лекаря. При мъжко присъствие, най-вероятно щеше да се държи по-човешки. Ама дъщеря ти феминистки изгъзици прави: ще  прави и търпи всичко сама, за да видят всички колко е силна, оправна и да се изкара героиня, да начука канчето на мъжа си и да му покаже че е по-слаб от нея.
Виж целия пост
# 292
Здравейте дами, се оплача и аз от мойта. Още с първия ден в който се запознахме ме издразни тая женица, когато ММ ми каза да карам неговата кола и тя се обажда и казва ” тая дрисла ли ще ни вози” (да спомена тогава имах книжка от 6 г. И не съм спирала да карам). И тя си отвори даже уиски да не усещала пътя. Както и да е по някаква причина си замълчах. След това ушким станахме приятелки до преди месец, когато ММ й звънна да и напомни че има пари да ми връща ( пари защото й бях платила телефона няколко месеца, а не съм длъжна все пак). И тя ми звъни и казва как повече нямала да ни пазарува ( беше купила един боб  и 1 кг ребра, това й е паза от както съм се събрала с мъж ми да живеем заедно). И вече нямала да се обажда когато идвала, на мен естествено ми кипна и й казах, че тя не ни е пазарувала и някога ако изпадна до там да нямаме какво да ядем едвали е опра до нея и тя ми.затвори. Иначе доста неща съм премълчавала но всичко си има граница. Сега от месец не си говорим и не е идвала у нас. И по добре.
Виж целия пост
# 293
Уникални жени! Ще ме нарече тя дрисла, пък аз ще ставам приятелка с нея. Май си заслужавате всичко.
Виж целия пост
# 294
Уникални жени! Ще ме нарече тя дрисла, пък аз ще ставам приятелка с нея. Май си заслужавате всичко.
Не искам да нападам момичето, но наистина, с кой акъл ставаш приятелка с някой, който те е нарекъл дрисла? Все си мисля, че е нормално, ако някой си позволи да те нарече по такъв начин, повече никога, ама никога да не комуникирате, по какъвто и да било повод.
Виж целия пост
# 295
Мен ме разсмя утехата с уискито.
Виж целия пост
# 296
Уникални жени! Ще ме нарече тя дрисла, пък аз ще ставам приятелка с нея. Май си заслужавате всичко.

Мдааа.

П.П. Това се вписва идеално в темата за самоуважението или по-точно липсата на такова.
Виж целия пост
# 297
Заради мъж ми по скоро не, когато го каза не го предопредих. И знаете ли, най интересното беше, когато викам айде може жената да не е лоша той ми вика изобщо не се сближавай с нея животно си е. Аз си викам айде бе не може толко лоша да е ( а те не са изобщо в добри отношения).
Ама то това наистина животно излезна и то голямо.
Виж целия пост
# 298
Заради мъж ми по скоро не, когато го каза не го предопредих. И знаете ли, най интересното беше, когато викам айде може жената да не е лоша той ми вика изобщо не се сближавай с нея животно си е. Аз си викам айде бе не може толко лоша да е ( а те не са изобщо в добри отношения).
Ама то това наистина животно излезна и то голямо.
Не е толкова лоша жената. Само дрисла те нарича. Но като чета какъв речник имате и ти, и мъжът ти, се сещам за гърнето и похлупака.
Виж целия пост
# 299
Минавам и аз да се оплача.
Свекито престана с цирковете, когато я отсвирих. Оплакала се на мъжа ми, че не й се обаждам, а той се направил на луд.
Сега е с нова тактика. Мила, нежна и любезна е, с което ме изнервя още повече. А аз съм студена и дръпната и мълча като пукал. Вече така ми идва отвътре. Просто, когато много пъти си се опитвал да се разбереш с един човек, а той си знае неговото накрая даваш червен картон и се отказваш.
В същото време ми тежи. Не може да не идва у нас, но като дойде ми засяда буца на гърлото. Не обелвам дума с часове. Дори не я слушам какво говори, не ме интересува. Когато си тръгне ме обзема яд на себе си, че съм мълчала толкова време и все съм гледала с доброто. Все уж да не я засегна и да не се обиди и накрая като съм щадяла друг, аз съм емоционално изхабена. И изнервена. Знам, че и сега да кажа всичко, което ми се е насъбрало, ползата ще е нулева. Просто търся начин да се справя с негативните усещания.
Благодаря.  Hug
Виж целия пост

Започнете да пишете...

Страница 1 от 1

Общи условия