Искам да кажа ... (92)

  аз пия по малко...с кеф.Обичам хубава храна, хубаво вино, да ми е уютно, да мирише на хубаво, обичам красотии.  Иначе моята мечта да три дечица!

Току що моята смръдла си открадна една маслина и си я изяде 
А имахме една котка, която ядеше корите от пъпешите. Вадеше си ги от кофата за боклук,... После започна да гризе цели пъпеши, както са оставени да си чакат реда.. Луда гъба беше тя.

Един от най-гадните ми детски спомени е как татко се мъчеше да ме накара да ям русенско варено  Имахме едни жълти купички, това червено-бяло гадно нещо се клатеше вътре и аз категорично отказах да го ям. Доста време ме държа на масата, но аз бях твърда и не близнах  От тогава не са ме карали да ям нищо на сила, но и не помня, да съм отказвала приготвена храна. Явно майка се е съобразявала с вкусовете ни. Не ви критикувам, просто споделям 

Разбирам, че те е ядосал и че проблемът не е в яденето. Знам и че ти знаеш, че решението на проблема не е това, просто искам да ти кажа, че когато се отнесеш несправедливо с едно дете, то няма да те оправдае с това, че си бил ядосан. То просто губи доверие и опора, а по-малките дори се объркват, защото човекът, който най-много ги обича и на когото най-много разчитат да бъдат разбрани и защитени, им причинява болка и ги кара да страдат. Те не могат да си обяснят защо.
Аз знам, че животът е напрегнат и труден, но той и задецата е такъв в голяма степен. И затова няма да се уморя да повтарям - не им се карайте, ако можете. Посочете им грешката и продължвайте напред. И ние грешим, ама няма кой да ни се скара. Като се караш на едно дете, то започва да те лъже и да крие от теб, защото се страхува от наказанието, от конското, което ще му се чете и въобще от всякакви санкции. И децата обичат да им е лесно и спокойно.

Аз без каране и наказания не мога да се оправя При моите деца само с посочване на грешките не става.
И ние грешим, да, и при нас последствията могат да са много по-сериозни от едно скарване, така че не е като да ни се разминава без хич. Предпочитам да му се скарам и да го накажа, че го хванах на таблета в 11.30 в делник, отколкото да го оставя да си търпи страничните ефекти - да ходи като сомнамбул и да сложи 5 диоптъра

Аз нямам проблем, когато децата откажат да ядат нещото, което сме приготвили. Онзи ден и двамата пожелаха да хапнат препечени филии, единият с кьопоолу, другият - със сирене и домат. Рядко се случва, но като се случи, не ми е драма. Баща им повече се дразни, но аз мразя да издевателствам над деца, като не искат - не искат, свободни са да си изберат какво да ядат. Не са залитали в крайни неприемливи варианти от вредни храни.

Аз му угаждам, но и той се държи като другите деца. Като питам какво иска да сготвя ми казва каквото реша, като го наготвя, почва да фантазира. Ами ако си се бъхтал по заявка и накрая мацат филии си е за яд, но аз не се чувствам виновна, че яде филия. Аз съм му сготвила, като не ще здраве да е.

Светалчо, много те уважавам. Права си за много неща. Старая се да съм възможно най-спокойна. Не съм стигала до нещо повече от караници. Но тук идва но-то. Сроред мен няма как да стане само с посочване на грешките. Имам близки, които прилагат тази философия. На детете не му се карат и не му правят забележки. Нещо страшно е от сега, а не ми се мисли като порастне още малко какво ще е. Това е най-глезеното и най-невъзпитаното дете, което познавам.

Изглежда не мога да се изразя разбрано - не казвам да оставите детето да ви се качи на главата и да си прави, каквото поиска. Даже в никакъв случай не трябва да се допуска това. Естествено, че има случаи, в които човек не може да се овладее и избухва, децата са царе да те изкарат от кожата. Но трябва да са възможно най-малко тези неуправляеми кризи.
Искам да кажа, че е добре да определите правила и да се придържате към тях - колко време да прекарват с устройствата, какви задължения имат в семейството и т.н. Да им обяснявате спокойно кое как и защо и да се стараете да ги убедите и мотивирате. И разбира се, че има моменти, в които не се получава. Но гледайте да не губите доверието им и ги уважавайте, те са личности, съобразявайте се и с техните желания. И, най-важното, не бива да се забравя, че нищо не е съвършено и да се приемат спокойно някои несполуки.
Честно да ви кажа, на фона на всички проблеми и трудности с училище, приятелства, съмнения, неувереност, трудна приспособимост (и не-дай-боже болести) неяденето ми се струва никакъв проблем.
И още нещо ще кажа, последно. Когато се карате на детето си, особено когато крещите, бъдете сигурни, че то въобще не чува какво казвате. Виждала съм го с очите си: детето даже потреперваше, докато майката крещи в истерия и сипе обидни думи, даже стискаше силно очи, представям си какво му е било и съм сигурна, че единствената му мисъл е била "няма ли да спре най-после". Даже когато родителите се карат, децата се чувстват зле и им идва да се скрият в миша дупка. И никога няма да забравя очите на едно момче на 8-9 години, на което майка му му изплющя такъв шамар, че му се завъртя главата - защото минал през локва с колелото си. Стисна зъби и не трепна, а погледът му стана стъклен от вътрешен яд и безсилие. Майката е учителка в детска градина. Педагожка, представете си.

Като малка щерката заспа на масата. Аз настоявах да опита цвекло. Тя отказваше. Как пък тогава не се сетих че и аз съм злояда....Ама на, исках да се наложа, и тайно се надявах че ще й хареса. Къде ми е бил умът- па точно с цвекло! От тогава никакво каране за манджа. Въпреки, че скоро ми напомни да направя от  хапките със сос (винен кебап) и после не близна. Вече съм свикнала и претръпнала, но чувството, че не се хранят здравословно ми е заседнало като буца на гърлото. Оня ден изядох една краставица със зехтин. Чинията- кафява седи на плота. Та вместо в чистата чиния, която беше приготвена за пържените картофи, аз ги сложих в тази от краставиците. Ми и двамата се усетиха, че картофите са с "екстри". Дъвчеха, плюеха, аз твърдях, че всичко си е ок и се преструват. Късно се усетих какви съм ги сътворила без да искам.
Ох, размечтах се за куче като на Яна и Светалчо. Да видя доволна физиономия след хранене.

А аз като родител и като педагог в детска градина (с предостатъчно стаж) ще кажа, че всяко едно дете е различно. Това, което при едно върши работа, при друго въобще няма да сработи.
Не желая да влизам в спорове, нито да давам съвети. Всеки сам решава как ще възпитава и ще се отнася с децата си. Отстрани не винаги нещата са такива, каквито са в действителност.

П.П.  Пример - плесвам сина ни през ръцете, защото посяга с пирон към контакта. При положение, че сме разговаряли, знае, че не бива, че е опасно, казва ми "Да, мамо." и в същото време извива ръката зад гърба си и се стреми да бръкне с пирона в контакта. Сестра му е друга работа - от една дума разбира и не се налага повторно да се обясняваме или да се наказваме.

Ето го кучето:

Много сладък този Макс Янче, пусни от снимките дето гледа лакомо тортите ти

Мда, аз последно преди около два месеца шамарих, ама опердаших стабилно двама от моите и то на улицата.... Говорила съм милион пъти да не се блъскат, особено по улицата, точно направих забележка през зъби и средния бъсна малкия пред една кола. Видях как шофьора пребледня, аз вървях точно две стъпки зад тях, всичко видях и посягах да ги хвана. Дали не откачих, а? Ошамарих ги, качествено. Предпочитам да ги е страх и да са живи. Малкия го шамарих, защото прекали, тормозеше средния, средния го шамарих защото блъсна малкия. Големия седи от страни и се прави, че не е с нас

Ситуацията се развива току до Гранда, на Капитан Райчо......

Какъв е накипрен 😘  Яна, послушко е, нали 😋

Осмичка, благодаря! Той ми е пръв помощник за тортите и видеоконтрол го играе . Има го сниман с почти всяка торта  .
blackcat6, е, как - наше лошо има ли! Ако има кой по цял ден да го мачка, гали, да го лигави, ще е най-щастливото куче на света.