ХАЛИТ ЕРГЕНЧ И БЕРГЮЗАР КОРЕЛ В "ТИ СИ МОЯТА РОДИНА" /Vatanim sensin/

http://www.ranini.tv/ozel/20186/1/vatanim-sensin-izledigim-dizi-sen-ol-istiyorum


Това е една много хубава статия в профила на Ранини, не е от нея, от друг човек, който е автор в профила. Разглеждат се добрите моменти в първа серия, но и слабите места. И аз съм напълно съгласна с написаното.
Излязоха и доста други статии, макар и не с детайлни коментари. Но наистина нямам сили да превеждам всичко.

Онлайн серията в четвъртък мога да кажа, че я изгледах на ниво актьорска игра, сценография, операторска работа, режисьорска работа, общо въздействие. Бях в една суматоха, бързах да се прибера, да включа лаптопа, докато се настроя...Не съм се съсредоточавала прекалено много в репликите, как са построени образите, как е разказана историята.

Но вчера, превеждайки, изгледах цялата серия с цялото възможно внимание, на което съм способна, защото трябваше да чуя всяка дума, и след това за мен останаха доста въпросителни около начина, по който е поднесена историята.

Още в началото на проекта имаше рискове, които не могат да бъдат елиминирани даже и с добър сценарий.

Ако зрителите виждаха в Джевдет и Азизе Онур  и Шех, ако виждаха семейната двойка Халит и Бергюзар, ако продължаваше пред погледа им да изплува Сюлейман, това възприятие нямаше как да бъде туширано даже и от най-добрия сценарий. Но такива коментари и критики няма никъде, наистина никъде.
Значи тези рискове са били преодолени.

Другите рискове.

Историческите сериали по правило се гледат трудно и имат по-ограничена публика. Няма да се впускам в обяснение защо, как. Ако се замисли човек, единственият успешен исторически сериал, е "Великолепният век". Даже не за последните пет-шест години, ами изобщо. Аз поне не се сещам за друг. А и историческите сериали се броят на пръсти. Рядко рискуват с тях.

Политическата конюнктура. Да, този период от историята изправя един срещу друг два непримирими лагера в турското общество. Те имат коренно различна ценностна система и винаги ще бъдат на нож. Да, има определена част от обществото, която ненавижда Берг и Халит за участието им в Гези, която вечно ще ги бойкотира и линчува вербално при всеки удобен случай в социалните медии.

Но тези два риска биха могли да бъдат елиминирани с един железен сценарий. Разбира се, ако няма организирана кампания срещу сериала. Но аз поне чак такова нещо засега не забелязвам. Не искам да бъда параноичка.

За мен по-важният проблем е малко немощният начин, по който е разказана историята. Винаги съм си мечтала да гледам сериал по сценарий на хора с писателски талант. Едно е да си писател, съвсем друго писач на сценарии. Добре, не е нужно да си Достоевски, Толстой или Дикенс, но когато разказваш драматичната история на едно разбито от войната семейство, трябва са имаш поне зрънце писателски талант и много добър усет за човешката психология.

Семейните отношения са представени еднопланово и разказани безчувствено и незатрогващо. Никой никого не се опитва да разбере в това семейство. Никаква комуникация. Като гости в хотел са. Необходимо ли е децата да са толкова отчуждени и мразещи се? Без никакви нюанси. Необходимо ли е  да са толкова жестоки и нечувствителни към жертвите, които прави майка им. Всички. Без нюанси.  Майдрийм вчера добре го написа "гледаш, възпитаваш, трепеш се и накрая не знаеш какво ще се пръкне". Ето това е интересната тема. Ето тук трябваше да е акцентът. Защо са такива тези деца? Какво е в душите им? Защо връзката майка-деца изобщо отсъства? Нека Йълдъз е материалистка, Хилал родолюбец и идеалист, Али Кемал изгубен в своите лутания. Но нека имат и своите дилеми. Да не са толкова праволинейни. Йълдъз иска бляскав, вълнуващ, лесен живот. Не е стремеж, който да не можеш да извиниш в едно младо момиче. Но нямаше ли да е по-лесно зрителят да прояви разбиране, ако тя все пак беше показала някакво колебание, угризение, неудобство, тежест в сърцето, че отива да се забавлява, с хората, които са виновни за смъртта на баща й. Али Кемал. Толкова благодатна тема. Той разбра, че е осиновен. Азизе знае, че детето е открило истината. Сестрите му също. Баба му също. И той излива душата си пред някаква певачка. С възможно най-баналните думи.  В семейството тази драма изобщо не бе обговорена, тя не мина през сърцето на никого. Много е хубаво, че майката на Джевдет и Азизе са толкова близки, но и тук нещата са нереално преувеличени. Колкото децата са черни, толкова бабата е бяла. Може ли една майка да каже " Примири се. Джевдет е мъртъв". Да, нека подкрепя Азизе, нека й позволи да продължи живота си, но и тя да покаже, че страда за сина си. Времето лекува, но не и майчиното сърце, в него раната никога не заздравява. Това да ни бяха накарали да почувстваме.
Щях да забравя Тефик. Защо трябва да е толкова еднозначно лош? Колко хубаво щеше да бъде да видим истинско бойно другарство. Това са най-силните приятелства. Или добре, нека Тефик има своите тъмни страни, завист, ревност, ламтеж за пари и постове, но да има и своите вътрешни борби и терзания.

Не знам дали ще внесат повече дълбочина в образа на героите в следващите серии. Дано го направят. Най се ядосвам на пропилени златни възможности. Ако актьорите и техническият екип бяха посредствени, щях да кажа, ами толкова, има някаква летва, която не може да бъде надскочена. Но нещата не стоят така.

Сори, малко дълго стана  

Варна, напълно споделям написаното от теб. Дори между Джевдет и Азизе, които ни показаха страст и любов, това се усети, но оттам нататък - те тотално се разминават по другата линия - Джевдет чуе ли фронт, родина, дълг - за него нищо друго не съществува. Все едно не е той - бащата и любящия съпруг, който се видя в други сцени. Колкото Азизе е човечна, чувствителна, отдадена, толкова другите са отдалечени от семейството си по своя си начин. Определено има моменти, които биха могли да се развият, да се подобрят, да се направят по-човешки, освен, ако идеята на сценаристите не е друга. И характерите да се развиват нататък. Вярно е, че в същото време нямаше минута, в която да не се случва нещо, но определено ми липсва драматизъм. Може би ще се потретя, но, драмата на случващото се беше изразена само с мъката и сълзите на Азизе. Да, бабата го преживя по своему, с мълчаливия поглед, с някакво не точно примирение, а някак си - война е, случват се такива неща, стара съм, кракът ме боли, Азизе е добро момиче, децата са маскари.
Мен и затова Тефик не ме дразни като герой, защото внася нещо различно.

От друга страна - това е само първи епизод. Всичко не може да се разгърне, затова и написах по три думи за всеки герой - това маркираха с тази серия. Мисля, че и статията е в този дух, доколкото си преведох с гугъл - първите впечатления - хубавите неща и пожеланията отношенията и събитията да се случват по определен начин, за да грабват и въздействат още повече.

От друга страна - може пък гл. т. на сценаристите да е тази - война е, преходни времена - всеки се спасява поединично, всеки става по-голям егоист, оцелява и се наглася, който може директно, който не - забива нож, друг приема чуждото и новото, някой става жертва. И мисля, че тази идея на сценаристите я изрече Азизе - долу-горе с думите - ние в едно семейство не успяваме да се държим, сплотим, а какво да се очаква за народа, за родината...

Но това не работи в Турция.

Да си спомним "Карадайъ". Семейство Кара. Имаха много проблеми, драми, даже трагедии, брат се изправяше срещу брат, дъщеря срещу баща, баща срещу син, но любовта в семейството витаеше през цялото време наоколо. Тази червена нишка вървеше през цялото време, избледняваше, ставаше по-ярка, пак избледняваше, но никога не изчезна напълно.

Ето това липсва.

Поединичното спасяване не е в манталитета на турците.

Нека се доверим на сценаристите. И те са турци. Намислили са как да стане, не вярвам да не са предвидили точно това. Не може в един епизод да се случи всичко и всичко да се усети.
КД не беше в условия на война, да не забравяме. Бащата беше стожерът, той ги събираше около масата, заради него решиха да ядат заедно на масата, дори, когато влезе в затвора, братът беше истински син на баща си, отгледан в любов. Не можем изобщо да сравняваме , това са две различни истории, съвсем различни.
Ще претърпят промяна отношенията сигурна съм. Но първо Джевдет, първо блудният син трябва да се завърне. В сърцата им. Защото точно сега - семейството ще преживява драмата на своя баща. Това ще става бавно. Нека да гледаме.

Варна, благодаря за това, което си споделила.

Ти най-точно можеш да усетиш нещата защото разбираш езика.
Серията беше много динамична, играта на актьорите безупречна и ние
гледайки не можахме да усетим всичко. Споделеното от Ранини за съжаление е вярно.
За историческите сериали също съм съгласна. Аз даже и ВВ не можах да изгледам.
И там заради многото и дълги епизоди и безмислици в сценария ми дойдоха в повече.
Екипа, който работи не може да не е наясно с всички тези неща. Те са добри професионалисти
отделен въпрос е, че времето за заснемане и изпипване на детайлите ги притиска.
Ще бъде жалко, ако не се получи един добър проект.
Аз оставам с надеждата, че героите ще претърпят развитие, а поднесената история ще задържи интереса на зрителите.

Другия  път Халит ще бъде вече плътно в серията. Той в две трети от първата отсъстваше.

Няма да има нужда да ни въвеждат в историческата обстановка, да ни запознават с героите, неща, които са неизбежни в началния епизод.

Може би всичко ще е по-фокусирано върху отношенията между героите.

Но пак повтарям, много е важно умението на сценаристите да изграждат образи и да заплитат сюжетните линии. Заплитат, но не и забатачват.

Ще видим в четвъртък. Надявах се днес да пуснат втория фрагман. То има още шанс де.  

МАЙДРИЙМ,ВАРНА  БЛАГОДАРЯ ви за страхотния ,подробен анализ на персонажите от серията,която видяхме.

Има нещо,с което не мога да се съглася,по точно мнението за  Хилал...Да,на фона на останалите е безлична,но мисля че има причина-тя от дете има комплескс за малоценност,много чувствителна,търсеща изява да я забележат и за това може би участва в тази нелегална група,в която е и журналиста,за съжаление убит пред очите и.... убедена съм,че  в проследствие първа тя ще прояви разбиране за "измяната" на баща си и на първо време ще е "връзката" на семейството с "предателя"
Тефик - определено ще е отрицателен образ,но дано поне малко в дадени моменти да е и забавен като Тургут-"Джанджазъма" от КД,по-лесно ще го приема

Краси, аз съм напълно съгласна с това, което си написала за Хилал. Това, че тя докрай ще вярва на баща си, също е много вероятно да се случи. То беше загатнато даже във фрагмана.

Проблемът не е в това, че тя е идеалистка и иска да се бори  наравно с големите  за страната си. Това е и исторически вярно, защото много деца и жени са участвали в съпротивата.

Аз критикувах това, че са прекалено едностранчиви образите.

Но вероятно те ще бъдат разгърнати в другите серии. Първи епизод трябваше да побере прекалено много събития в себе си, може би затова ми се е сторило, че образите са повърхностно щрихирани, както и отношенията между тях.  Но това положение "всяка коза за свой крак" в семейството не бива да продължава. Както й липсата на топлина в отношенията между децата и Азизе. Те може и да са проблемни, но не и лишени от емоция, взаимност. Защото това е в крещящо противоречие, с образа на Азизе, който ни показват. Тя е толкова нежна, чувствителна, обичлива, състрадателна.

Варна,

На мен сценарият, в каквато и да е форма да е, не ми пречи. Много харесвам Берг и Халит. Намирам, че са в страхотна форма и най-малкото ще гледам техните сцени.

Опитах се да погледна на нещата през очите на турската публика, кое би могло да стане причина тя да остане равнодушна към историята и съдбата на героите. Не гледам турски сериали, но чета доста коментари и имам някаква представа за нагласите им.

Някой ще каже, какви бози са някои сериали и пак се гледат. Така е. Но този номер повече минава в сериалите, където действието се развива в наши дни. Ако не историята, ще гледаш скъпи коли, къщи, дрехи, малко цуни-гуни и готово. Но  исторически сериал, и то за период от историята, който възпламенява страстите между кемалисти и османисти,  не може да се радва на този лукс.

И разбира се, разсъжденията ми са базирани само на това, което видях в първа серия. Следващите серии може да ни поднесат съвсем различни неща.

Да се насладим на любимците си. Да не забравяме стотиците ласкави коментари, които се изписаха в ТТ не само вечерта на излъчването, но и два дни след това. Очакванията към Халит и Берг са големи. Особено към проектите, които избира Халит. Счита се, че всеки негов проект трябва да е забележителен, особено след ВВ. Към режисьорите също. Нормално е да се следи под лупа всичко. Нормално е за хората, които мислят, не само гледат картинки, да не им убегнат подобни празноти. Но наистина е рано да съдим за сериала от първия епизод. Едва ли всичко ще ни хареса. Едва ли епизодите ще се случват така, както ние си ги представяме, както са нашите виждания за определен характер, линия, случка. Пак ще заговоря за КД - имаше моменти, в които го зарязвах, не го поглеждах цяла седмица, изглеждаше ми толкова нереално или глупаво и безмислено, но откара над 100 епизода. Не казвам, че това ще е съдбата на ВС. В никакъв случай, защото има много фактори специално за този проект, но някак си усилията на екипа няма да са напразни. Който иска да види съдбата на героите, особено главните , ще гледа.

За минутка влязох в темата и еврика!
Има превод.
Варна  
Много се радвам,защото разбирах за какво иде реч само в кадрите  преведени в
фрагманите.Утре ще прочета всичко след което ще изгледам сериала отново

Това е безспорно. За играта на актьорите лош коментар не съм прочела.

Забравих да напиша вчера. Йълдъз означава звезда, Хилал полумесец. Йълдъз каза на Леон, че баща им е избрал тези имена.


И да отбележа, танцът на Леон и Йълдъз беше много хубав. Хореографията и тяхното изпълнение. Не знам колко са репетирали, но много добре им се получи.

Е, как!   Не само танца...Имаше много хубави моменти и елементи  в серията. Усмивката на Азизе. Мустачките на Тефик. Сините очи на Джевдет в последните минути. Белият костюм на Леон. Баницата на бабчи. Кръчмарят или както е там - е смешна муцуна. Човекът с пръстена беше интересен тип. Гръцкият офицер и той си вярва много. Чакам съпругата му. И много други неща.

Едното огнено кълбо ....



Али Кемал определено не успя да спечели симпатиите ми. Засега.