Показвах му картичките и му четях хубавите пожелания. Поучуди се и сякаш много не обърна внимание и се разсейваше, но със всяко следващо пожелание започваше да надава все повече ухо и да слуша какво чета. Хареса много кученцата на Тути, които бяха предназначени за Рои, но той не разбра. За мен ли са?, пита. Да, за теб са, казах аз, защото реших, че мога да си простя този грях, като цената е да го зарадвам. О, много добър вкус има тя, каза той. Как се казва? Кой?- попитах. "Бабата, която ми изпраща кученцата". Баба Тутулина, казах. "Ами наистина има много добър вкус, какво хубаво име си е избрала".
След това стигнахме до стихотворението на Танита, той вече се беше разсеял. Имаш стихотворение, му казвам. Искаш ли да го чуеш? - За мен ли? Стихотворение? Трябва да го уча ли? - Не, казвам. Написано е за теб. Прочитам стихотворението. Какво значи "сръчко"? пита той. Обяснявам. "Аха, значи е нещо хубаво"...Потвърждавам. И защо ми го е написала? За да те зарадва, казвам. Той помисли малко и каза: "Това е много внимание..."
Та така, зарадва се човекът и аз ви благодаря още веднъж за това.
. Жабуря една бира, гълтам бавно, затоплена, мчи, става ми добре. Ще да е от въглеродния двуокис, в бирата няма натриев цитрат 
( ТУТИ, нищо лично
) Не виждаш ли, че са добавили и пуканки.
, а ние с теб ще бягаме на зиг заг




лоша работа