Разум или чувства

С една жена се познаваме от около 10 години, през последните три години се засичахме по-често. Тя беше с приятел гадже от около 3-4 години и миналата година се ожениха.На мен винаги ми е била симпатична, но така се случи, че не съм задълбавал в симпатията си към нея, но в началото на тази година се видяхме няколко пъти - къде случайно къде не, веднага забелязах, че има нещо което се заражда. Върнах малко лентата и си спомних, че почти никъде не съм я виждал с гаджето и (сега вече съпруг) а когато съм ги виждал не ми приличаха на влюбени дори трудно можеше да се каже, че са заедно.
И така пролетта се оказахме на една хижа за едно парти, мъжа и си легна рано и ние останахме до късно да се веселим. След това парти реших да и споделя, че мисля за нея все по-често и това се оказа нещо като старт на нашата връзка.

Следващите три месеца бяха направо лудост, опознахме се и стана ясно, че си допадаме, влюбихме се, разделяхме се няколко пъти защото не искахме да се крием и лъжем, тя не събра смелост да се раздели с мъжа си - тук не бих анализирал защо, субективните и обективните неща на кратко седяха така: тя беше влюбена в мен, но той не е лош или нещо подобно и на практика нямаше причина да го напусне. Тя не можеше да се откъсне от мен и реши, че единственият начин това да стане е да забременее за да може да се фокусира върху брак си и мъжа си.Така стана, забременя. Аз се съсипах и още не мога да повярвам как един емоционален човек може да вземе такова решение и да го изпълни толкова хладнокръвно. Вероятно се досещате, че мина месец и тя вече съжалява за решението си
Видяхме се, говорихме, плакахме, смяхме се, но положението е такова каквото е, не можем да сме заедно при това положение сега.
Аз съм съкрушен от загубата на сродна душа и в същото време адски ме е страх, че мога да залинея за много време с надеждата тя да се върне.
Бих поговорил с някой, който е преминавал през подобна ситуация