Лежащи мами - 37

Джакомо, честито! Да е жива и здрава и много успехи в живота!

Оооо мила Jacomo честита рожбичка,много се радвам за теб! В коя болница си? Кой лекар беше на раждането? Само.прекрасни.моменти ви предстоят от сега нататък!
Вие момичета как сте? Аз да дам малко отчет вече 30 та седмица, док каза,че към 1-2 януари махаме серклажа. Дано да няма проблеми преди това. Питах за тези кортикостероиди и каза,че смята ,че няма да имам проблеми дано да е така и да не дърпаме дявола за опашката. Беб се обърна седалищно и много ме е яд дано се обърне,че мн искам нормално раждане.Ама все пак каквото дойде.
Ay se как сииии? Banamarama още ли си в болницата? Bimbichka?  Хубав ден момичета гуш от мен вярвайте ,че ще успеете и нека вярваме в децата си  

Честито, Джакомо! Да ви е жива и здрава рожбицата, много да ви слуша и да ви радва! Дай боже всекиму такъв добър финал  

Orchideaa много се радвам за теб нали знаеш, че аз съм след теб само с 3 седмички. А иначе съм добре за сега,направо ве смея да се похваля, но иначе всичко ще разбера в сряда като отида на преглед да видим до къде е стигнало рразкритието.Надявам се да си стои така без да мърда поне още месец
Охх, как се радвам  за всеки изминат ден,не мога да ви опиша.

Оооо супер много се радвам,че си добре всичко ще е наред ще видиш!!! Всяка вечер благодаря за изминалия ден!!!! 

Благодаря момичета! Трупайте дни и седмички да стават големи бебоците
В Аг-то съм орхидейче. На смяна беше Атанас Янев. Не можаха да оддържат положението в патологията заради стероидите ..както искахме. Много бързо получих разкритие. Но беба дишаше добре.Сложиха я за малко на кислород е й така за всеки скучай, но нямаше нужда. И въпреки, че за мен е много малка , акушерките казаха , че е жулаво дете хихихи. Исках да видя и bananarama ,  ако е тук , но не и знам името. Писах и и на лично , но може би няма възможност да пише. Дано да се е прибрала де и всичко да е наред. Надявам се и другите подранили бебенца да са добре. Прегръдки момичета  

Джакомо, не е малка. Моя син се роди само с 30гр. повече в 39г.с. много бързо ще наддаде не се притеснявай. Може да са малки на килиграми, но са жилави ьи издръжливи.

Дано  RN, че е свалила 150гр. към вчера, но си хапва добре и доста спи. Дано бързо върне тегло и наддаде
Твоето момче как е , той май направи месец вече?

Момичета, знаете ли кой е по-добрия препарат между Флостерон и Дексаметазон? Понеже са ми изписани и двата от различни лекарски екипи като терапия за разгръщане на белите дробчета. Видях, че цената на Флостерон е доста по-висока, значи ли това, че е по-добър препарат?

Еднакво добри са и двете лекарства. В майчин дом на мен ми слагаха флостерон, а на бебетата след раждането дексаметазон.

Мерси, bimbaa:)

Здравейте мили мами,аз също май вече съм за тука след толкова страдания и мъки.Накратко да ви кажа за моите случаи.На 36 години съм имам едно дете на осем,което износих и родих в 38 седмица беше ми първа бременност.Решихме се за второ и октомври 2014 забременях, имам много тежки бременности така наречения хиперемезис гравидарум от най тежка степен.И при тази повръщах до 20 седмица почти и отслабнах много,всеки ден жестоки напъни и така избутах до 26 седмичка когато направих бъбречна колика и инфекция, вдигнах температура и родих преждевременно.Бебето живя 2 седмици и почина.Едва се съвзех, но надеждата че ще имам пак ме крепеше.И тАка тази година забременях веднага от първия ни опит,всичко вървеше добреп ,пак повръщах но по малко и почти спря да ми става лошо,минах скринга бебето беше закрепено високо всичко с него беше наред,аз лежах през повечето време,не правех почти нищо и наработа спрях да ходя и бях оптимистично настроена.Отидох в 17 седм да ми се види шийката беше затворена около 3.5 см.И се успокоих че този път ще удържа фронта, до 12 ноември миналата седмица,лежах си цял ден,имах някакво втвърдяване на матката предните дни на не болезнени и не чести,та станах до тоалетна да се изпишкам и ми изпадна мехура и това беше отиде си в 18 седмица.Оказа се че съм имала цервикална недостатъчност и то в доста тежка степен,но как да предположим и знаем за съжаление когато се случи неизбежното.Мили мами всъхнете ми надежда, само една нова бременност би ме успокоила, доктора каза след два цикъла да пробваме и задължителен серклаж в 12 седмица. ИМа ли някой като моята трагична история имам ли шанс да гушна второ бебе някога.Искам да се подготвя отсега, най вероятно ако забременея ще ходя в пловдив в селена, някой пил ли е колаген за шийката и има ли ефект от него поне малко да и увелича устойчивостта.Благодаря и успех на всички лежащи

Разбира се,  че имаш шанс Мони,  но е задължително да ти направят серклаж,  а и това ти е второ детенце и шииката  е по мека. Мен в 16гс ми го направиха на горещо или какато се казва там. После ударна доза магнезии,  нош па и утрогестан вагинално по 2 табл на ден. Някой са пили и колаген,  но те ще се включат и ще ти пишат. Не бива да има контракции и пада едно лежане като натежи бебока,  но надявам се да забравя после всичко.

Здравей Моника, много се чудех дали да ти пиша. Така си описала историята си, че е доста плашеща. Не те упреквам ама тук има момичета, които лежат с месеци и ги е много страх и прочитайки твоята история може би още повече ги е страх да не се случи нещо такова.
Аз ще ти кажа, че шансове винаги има. Но идеята за бебе не трябва да се превръща в мания и фикс идея. Изчакай да се възстановиш физически и психически и тогава, ако лекарите преценят опитай пак. Но недей на всяка цена да искаш тук и сега да се случат нещата. Другото за което трябва да помислиш е дали си готова. Готова ли си за едно преждевременно раждане, защото явно имаш данни за това. Ако бебето бебето се роди в малка седмица ще бъде ужасно трудно и за него, и за теб. Не искам да прозвучи грубо, безчувствено или обидно, но вече имаш едно дете. Помисли за него също, ако трябва да лежиш 9 месеца или недей си Боже пак се случи фал....детето ще има нужда от здрава майка.
Дано си ме разбрала правилно. Успех!

Много съжалявам, дано няма никой с история като моята, вярвам,че са рядкост, но просто исках да споделя.Не не съм готова и май човек никога не е готов за такова нещо, надеждата ни крепи всички и това ми остана и на мен в момента.Да права си за фикс идеята за сега и на момента,но това е май вид защитна реакция за да мога да изплувам искам да се надявам ах колко искам, затова писах тука исках да чуя мнение и подкрепа че маминки със серклаж са успели и че има шансове макар и не сигурни.Аз и предния път така се бях вкопчила за нова бременност но след като мина време нещата се поуталожиха и едва се реших.Дали при всички е така след загуба или аз реагирам не знам.Има ли групички за психологична взаимопомощ, ако някой е наясно да ми пише.