Искам да кажа ... (93)

На мен наставката -к-  в имената не ми харесва. Гена харесвам, Генка не; Тина вместо Тинка, Дона вместо Донка и т.н. Майка ми е Маргаритка. На въпроса защо баба ми не я е кръстила с наистина хубавото име Маргарита, тя отговорила ,,Ами то, мама, цветето си е маргаритка, пък и като те видях толкова малко, сладко бебе, как да те кръстя другояче''. Гаче ли цял живот бебе ще си седи, ама нейсе Аз всъщност скоро разбрах, че не е Маргарита, в едни документи случайно прочетох, тя винаги се е представяла така.

А защо някои имена се приемат зле? Това са все пак комбинации от букви. Гена, сори, че ще ползвам профилното ти име за пример.

За мен то си звучи съвсем добре. Зоя, Сия, Йорданка, също ми звучат добре. Нямам нищо против и срещу Иван, Стоян, Димитър, Стойко, че гори и Гено. Просто имена. Имам против да се кръщават деца по принуда.

Аз никак не си харесвах името в БГ, защото ползваха умалителното му. Сега много си го харесвам.

Ина е кръстена на баба си ХристИна. Добре отбих номера.
ДеЯн трябваше да има Ян в името, за да са Ин и Ян, та така ИНа и ДеЯН. За някои може да е странно това. Ние с мъжа ми сме роденина един ден, зодия близнаци сме и ми се стори някак готино това с именатана децата.
Като тръгнах да раждам нея, между контракциите казах на мъжа ми, че ще се казва Ина, той само каза добре, добре, много се беше спекъл, все едно той щеше да ражда. За Деян го измислих още много в началото, после като бяхме на фетална морфология, в чакалнята имаше именник и там видях значението на името и си затвърдих желанието.
Ина я раждах 28 часа, Деян се роди за 2 часа има няма. Нея я родих на 26 години, него на 34. Искам още едно дете, но нямам сили, възможност, финанси, дом и т.н.

Между другото точно това -к- е било много модерно по време на раждането на нашите баби. Тогава се появяват повечето Йорданки, Иванки,Стоянки, Калинки, Латинки и прочие. Преди това са били Ивана, Стояна, Тана, Гана.

Уфф...малкия е болен.
Сутринта като тръгнах за работа повръща, а оттогава цял ден с температура и лежи и спи.
Сега ще бързам в 17ч.да си тръгна и да го заведа на лекар.
А в неделя му свърши антибиотика заради ларингита.
Направо не знам какво става. От 1месец са само болни.

Джули, погледни в сайта на hm има възможности за комплект http://m2.hm.com/m/bg_bg/productpage.0378161004.genericdevice.html
http://m2.hm.com/m/bg_bg/productpage.0287386001.genericdevice.html
http://m2.hm.com/m/bg_bg/productpage.0378163001.html#

И моята малката е така. Сутринта стана, оплака се от корем, не закусва( нетипично за нея). Нарамихме се да ги свалям до автобуса, като я видях каква е прежълтяла, свалих само кака й от колата. Добре, че я оставих с мен! На десетата минута повърна. После още 3-4 пъти. Сега от обяд не е повръщала, леко е топла, само лежи и гледа тв. Ще видим...

...

Благодаря отново, но майката основно от там пазарува и ми се иска да е нещо различно, иначе и аз първо за тях се сетих Таралеж в гащите си вкарах, викам си фасулска работа, ще има да избирам от море от предложения, а то...Попаднах на едни лотове в Майорал, ако нищо друго дотогава не харесам, от там ще е.

Много вълнуващи и лични истории споделяте, страхотно се разви темата!

Тарти, 

Тарталета 

Тарталета   Много си силна! И мъжа ти! Браво, че сте успели да запазите семейството си след такава ужасна загуба!

Тарталета, Мария 
Никога не съм можела да си се представя с деца. Камоли две. Но факт. Всички знаете историята, избора на имена, раждане. Няма да се повтарям.
Страхотни истории, момичета. С кеф чета.

Досега ви четох и много ми стана приятно, някак сближават тези разговори


Мария я родих на 20 абсолютно не предвидено забременях, при все предпазни мерки и  полу цветна бременност карах, изобщо не бях подготвена. Като се роди никакви майчини чувства не изпитах, раждах секцио, цяла нощ ме бяха метнали и никой не ме погледна, дадоха ми един аналгин и толкоз. Ужасни спомени имах, дълго ми държаха. Мимето, да е жива и здрава беше ужасно бебе! До две години ни побърка, спеше само и единствено в количката, имах тикове после, видех ли количка започвах да я бутам Всяка вечер точно в 19 се започваше неистов рев до към 23 часа... Няма зима, няма лято обикалях,,като гламава с количката, белким заспи. Приспя я и се прибера, ей сякаш сензори имаше вградени! Как влезем и надуе гайдата. Стопи ме буквално! Два месеца след раждането тежах с 8 кг по- малко от преди да забременея.
Никога не засука от гърда и месеци наред се изцеждах. Бях категорично, повече деца не.

Така се стече животът, че съвсем друго стана. Разведох се, омъжих се пак, още отнало си казах позицията- и аз и ти имаме деца, да са живи и здрави, ама да се знае, че повече няма да раждам.
Живяхме си спокойно и щастливо, без драми по темата. Докато мен ме удари някакъв гръм ли що ли и се извъртях на 360 градуса, заисках от все сърце. И точно като аз го поисках, то не ставаше.
Без никаква медицинска причина и двамата с деца, всичко ни наред и не и не.
Две процедури ин витро, първата не успешна. Втория път сполучих, няма да забравя в деня на кръвния тест, че нямах търпение за обикновен, мъжът ми отиде за резултатите, аз спях, той влиза носи листа, нарисувал едно човече и написал бременни сме:) Беше много мило, защото той е последния човек дето си пада по такива лиготии.

Отиваме на първо  4 Д, лекарката вика, уууу глей каква голяма чурка, мъж е! Заминаваме за Мексико, през всичките два месеца, аз си знам че нося син, баща му му говори през пъпа ми, здрасти, сине как си, моето момче. Макс щеше да се казва, Максимилиан. Връщаме се, отивам на второ 4 Д, гледа същата лекарка и вика- пола не съм казала, нали? Честито- мома е! Леле като скочи мъжът ми- бе, ква мома бе?! Син е! Нали имаше пишка! Ядоса се и прасна вратата. Та Макс спешно трябваше да се преименува:)
Първо мислехме Матеа, производно на нашите имена, на свекърва ми не става, съименички сме. Един ден къде на шега, къде на истина свекър ми каза моето име с мен ще си иде. И аз ей така импулсивно викам, що пък, може да реша Жаклин да е, той беше Жак. Всички харесахме идеята и така си остана.

Много дълго стана, но не мога да не ви разкажа най- смешното.

Отиваме да раждам, мъжът ми ще лежи с мен, клиниката имаше таква опция. Аз имах такъв ужас от първия път, че пак няма кой да ме погледне, че дума не е ставало да ходя сама.
Вкараха ме в седем и трисйсет в операционна, свестявам се вече в реанимация и чакам да дойде мъжът ми, да ме поздрави и т.н. Идва човекът, ама бесен.
Аз- как е бебето, добре ли е? Той- звъни винаги в клиниката!( за ин витрото)
Аз-защо? Той- това бебе не е наше, на попа е! ( на трансфера бяхме две жени, аз и една попадия)
Викам как на попа, бе?! Той - ми ей така, рижо е и адски грозно, не е възможно да е наше!

Това пред сестрата, която не знае, че бебето е ин витро, какви очи беше опулила горката, кой знае какво си помисли.

Аз лежа, рева и не ме свърта. Звъня в клиниката, лекарят ми е близък, викам му така и така, бебето много грознио и рижо. Той- аааа, рекламации не приемам, грозно, не грозно ваше си е, 1000% гарантирам!

Казвам на сестрата дайте ми бебето, тя - не може в реанимация. Ми искам да си вървя в стаята тогава, не може казва, трябва да се раздвижите. Така ли, напарво станах на 4- я час и на собствен ход към стаята, откачиха хората, ни болка чувствах, ни нищо. Как да е приведоха ме в стая и ми карат коша с бебето.
Гледам го, колкото пиле- 2450 гр, 45 санта, отгоре плешиво и само едно киче отзад, верно леко рижавеещо. Червено, с подути очи. Изобщо не е за разправяме. Подават ми го и виждам ръбчето на дясното уше! Абсолютно същото, като на кака и, батко и и баща и! Щях да го убия моя, викам виж бе, виж това криво ухо, то на попа ли е?!  
До ден днешен като се сетя и прихвам, такива емоции, такова нещо:) Ама грозничето, стана Овиколепна и най- голямата слабост и радост на всички.


Разчувствах се, вие сте виновни:)

Ох, много хубави истории разказвате, пускам по една сълза с вас по  време на пуш паузата.
А с Жаки, Сбъдваща и Лина се посмях 

Ох, бе Жаки, обичам да те чета!