Искам да кажа ... (93)

Еее, аз и по-рано съм казвала: Господ не на всяка жена давал синове. Не всяка имала данни да бъде свекърва.
Явно аз съм еднакво компетентна проклета и за тъща, и за свекърва. Имам данни  .

Аз си мислех, че на тези ми години ще имам вече поне две, ама друго решила съдбата...Много ме радват големите семейства с много деца и се възхищавам на силите и търпението на родителите.

Аз винаги съм искала три деца, мъжът ми също. Просто още от самото начало си говорехме, че ще имаме три деца. След второто обаче по здравословни причини се отказахме. Остана си ми мечта, но мислех - неосъществима. Мина време, нещата се пооправиха и мечтата пак започна да придобива формата на план Покумихме се 1-2 години, пък се хвърлихме в боя
Разликите - все ми е тая на мене. Предпочитанията са за родителите само. Иначе и деца с малка разлика могат да не се понасят, и деца с голяма - да са изключително близки. Както си ги възпиташ  Единствено, смятам, че гледането на деца с много малка разлика е изтощително за родителите и затова не бих си го причинила съзнателно, но ако бях забременяла случайно, докато някое от момчетата беше бебе, нямаше да го махна, разбира се.
Това, което преди никога не съм предполагала, е че ще имам само момчета. Поне едно мислех, че ще е момиченце. След втория вече бях почти сигурна, че момиче няма да има

Аз не знам коя е удачната възраст за първо дете. На 29 съм и още казвам, че ми е рано... Ама кога ще ми стане време не знам   Предполагам, че ще го усетя.

Благодаря ви за стиснатите палци. Служебния зор мина успешно, личния не чак толкова.

Белинда, може това да е момиче. И да има някаква грешка в ехографа.

Може, разбира се. Ще видим

Винаги съм искала да имам две деца с по-голяма разлика. Вече си имаме 2 разнополови, а дъщеря ми стана кака на чудесната възраст 7 г. и 8 м.

цитирам те, преди да дочета докрай, защото и аз така
с тази разлика, че аз не раждах 3 часа, а 3 дни

Две момичета с разлика от 2 години и половина. За мен се оказа идеалната разлика. Не сме го планували. Знаехме, че ще са две децата, но малката ни изненада  Сега си мисля, че ако не се беше получило така, можеше и да останем само с първата. Иначе мъж ми, ако го питаш, няма нищо против за още едно.
А аз, като видя бременна жена на улицата и ми става жал за нея 

И аз така мислех. Бях убедена, че ще имаме син, но се роди една прекрасна госпожица. Бебе мечта беше тя. Когато забременях с брат ѝ, планирано и желано, усещах твоите страхове и колебания. След като се роди момчето разбрах, че любовта не се дели, тя се умножава.
Разликата им е по-малко от 3 години.
Янтре, абсолютно те подкрепям, нея не разбирам, не се и опитвам.

Аз съм пораснала сама, даже първи братовчеди нямам. Голяма драма ми беш, на всеки празник си пожелавах братче   и винаги съм знаела, че само да сме живи и здрави с едно няма да остана. Мечтаех да си имам момче и момиче, като исках момчето да е по-голямото. Получи ми се 
 След първата бременност и раждане, които бяха песен ( отидох на редовен преглед, а се оказах с 6 см. разкритие без да знам   ) си казвах, че мога да родя още 5. Девойката, обаче ме озори - първите 4 месеца ги прекарах в полунесвяст, толкова лошо ми беше, качих 14 килограма, тежко ми беше, накрая и аз се сдобих с хидронефроза. Отделно малкият си иска неговото и беше много изтощително. Щом още като видя бременна с голям корем и първата ми мисъл е да я съжаля, значи не ми е минало още
Та, след София, рязко реших, че 2 е прекрасна цифра    Разликата им е 3 години и мисля че е идеална. Баткото вече беше по- самостоятелен, разбираше, чакаше я с нетърпение. Ревност почти не е имало, но мноооого говорихме по- въпроса. И двамата са планирани и правени, само на малката зодията не уцелих 

Иначе за любовта към децата - аз много се притеснявах, дали ще обичам второто като първото. Както казах имах лека бременност и раждане, синът ми беше бебе от реклама - само спеше и ядеше. Колики, зъби - нищо не разбрах и много се притеснявах, че ако ми се падне някое ревливо бебе все ще го сравнявам с баткото и няма да ги обичам еднакво. Даже сега ми е гузно какво съм си мислила, обаче наистина изпитвах съмнения......докато я видях - най-красивото грозно и смачкано бебе на света   Тя любовта се появява изведнъж и тук е разликата. С първото някак си постепенно се учиш да обичаш някого повече от себе си, докато се осефериш какво става, докато се научиш да бъдеш майка, докато осмислиш, че това човече зависи от тебе от тук до края на света.....а с второто просто знаеш, сърцето ти е готово. Има една приказка, че любовта на майката не се деляла на децата, а се умножавала  

Та така, отплеснах се малко, но понеже са ми още пресни тия размисли...  

За мен пък бременността и майчинството са изключително удовлетворителни изживявания, въпреки всичките си неудобства. И през ум не ми е минавало да съжалявам бременните, това е благословия А не е като да съм имала лесни деца. Оплаквала съм се и аз...много даже! Но всичко си заслужава, някак си. Не знам защо, просто така го чувствам.

За.децата...2имам и двете родени.под 30г.
Ако . можех, щях да.родя още едно. Много искам повече деца.

Същото, но с обратен знак - неистово исках да имам дъщеря. Толкова тежко беше обаче всичко - от зачеване, износване, както и впоследствие, че мечтата за втора девойка ще проектирам за бъдещото ми внуче, дай боже.

Аз пък моето като го видях и изпаднах в екстаз, нирвана и върховно любовно опиянение едновременно. Заобичах го неистово на се-кун-да-та. Без никакви тревоги, страхове и други съмнения. Майчинското себеусещане ме осени също на момента и въпреки, че заради физиологични особености не можа да засуче, това изобщо не ме сломи, е, поплаках два-три дни, но вътрешно знаех, че притежавам гигантстка сила и ще дам необходимото на бебенцето ми на всяка цена. С какъв акъл съм се изцеждала всеки божи ден цели 11 месеца по няколко пъти на ден... Сега, ако имам второ, знам, че няма да си направя този труд за нищо на света. А дали и любовта ще ме помете също на секундата и дали ще е със същата титанична мощ?