Искам да кажа ... (93)

Йода вика 

Майка с умиление ми е разказвала колко грозно новородено съм била  Казва тя: "Аз бях с едни романтични представи, че ще ми дадат едно пухкаво, сладко бебе, пък ти - червена, сбръчкана и с много черна коса, с голяма глава. А до мене една циганка с трето по ред - бяло, хубаво, оформено... Като тримесечно"    А брат ми, пък, се родил с усукана пъпна връв и с ръката напред, пред главата. Със смачкана глава и посинено лице и кръвоизливи в очите, почти задушен. Майка казва, че ме взели сестрите в родилното да ми покажат бебето, ама ми показали друго, да не се уплаша от пришълеца, а аз съм викала "Аз съм Сандра, аз съм кака (година и три месеца ни е разликата). После я било срам да го извежда, докато му минат отоците и синините и се изчистят кръвоизливите. Пък баща ми го извикали запас точно след като брат ми се родил, видял го за бързо пребит и смачкан. Като се върнал от запас питал майка дали това е същото бебе 

Прекрасни сте!!!! Удоволствие ми е да ви чета. Мъчно ми стана за Мариат и Тарти
Историята с раждането на Овикопелната я дадох и на гаджо да я прочете. Любима ми е!😂

Аз оцелях! Подредихме се най-сетне ама току що сядям. Скапана съм. До сега подреждах, прахосмучех, местих неща, хвърлях...имам още перални да пускам, но обявявам бунт. Моя човек излезе с мотора След малко влизам в банята, след което си сипвам чаша вино и влизам в дзен!!!

Обещах да ви покажа снимки на пустия, скапан гардероб (моля игнорирайте надраното пи стените, нащо куче-добиче дере стени, вече спря, че е на село ама ...)

https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/fr/cp0/e15/q65/149 … 4&oe=58A97F56


https://scontent-fra3-1.xx.fbcdn.net/v/t1.0-9/fr/cp0/e15/q65/145 … 0&oe=589839A3

Но тази спалня я оставяме за гости, въпреки че тв е там. Много скърца..хлопа, не си е работа  

Цвети беше прекрасна. Но е разбираемо. Тя прилича на мен А, Мариана, аххх Мариана.....червена, с черна коса, рошава. Имаше черни косми по ушите и по челото. Бях много притеснена като я видях  

Моите и двете бяха хубави, и още са, де!
Белички, оформени...
Голямата я преносих, та беше много космата по гръбчето, ама русички, хубави космаляци...
Александра и Кристина са - на себе си.

Моя син беше много красиво бебе, бяло, русо, с теменужени очи, не че си е мое ,но много беше хубав. Имаше една жена в града, която ме търсеше по улиците да ми каже колко е хубав и как прилича на малкия принц.
 Дъщеря ми обаче се роди с едно голямо изпъкнало чело, уплаших се че и има нещо. Сега като пораснаха синът ми си е пак хубав, но дъщеря ми направо разцъфна, няма нищо общо с това бебе дето се роди. И сега е едно красиво момиченце, верно ужасно инатливо, но много хубаво. А втората ми дъщеря си беше хубаво бебе за което се надявах да си остане със сини очи но не, никой не можа да вземе моя цвят, който е много хубав.

Много хубави имена, Зайче.

Лаленце, лъвицата във варненската зоологическа градина се казваше Елица. Аз не можах да ползвам хубавото име, но е дошло при теб. (Лъвът се казваше Явор и е наличен.)
Бях доста глупава като млада аз, някакви шантави представи имах, сред които и тази, че мъжкото име не трябва да става на умалително, защото не е мъжествено да наричаш някой мъж с галено име. Другото беше, че в мъжкото име задължително трябва да има "р", защото звучи по-мажорно и като така - по-мъжествено. Някакви момичешки дивотии трябва да е било, но резултатът е налице - и двете ми момчета нямат естественопроизлизащи галени имена и цял живот си кълча езика, когато отвътре ми идва да ги нарека по-нежно. Второто момче се казва Орлин.
А, забравих - и двете деца бяха с отворени очи, когато ми ги дадоха след 12 часа.

Белла, никога няма да забравя как раждахме с теб, за мен си беше голямо преживяване. И колко хубаво новородено бебе беше Тото.

И на мен ми се иска да кажа нещо хубаво  на Тарти и Мари. Някаква дума-прегръдка, обаче думите обикновено са кухи в такива случаи. Иска се много мъжество от една жена да премине през такова изпитание. Знам го много добре, защото моята приятелка загуби пред очите ми детенцето си на година и десет месеца от токов удар. Както каза Тарти, предоляха с мъжа й шока, продължиха напред и родиха трето дете, но празнината си остана. Даже и в мен, защото ние заедно си гледахме децата тогава.

Благодаря за хубавите думи. За съжаление животът понякога ни предлага коварни премеждия.
Никога няма да бъда същата. Понякога имам чувството, че усмивката ми на лицето е само маска. Но, .... продължаваме на пред.
Утре да ми стискате палци. Отиваме на педиатър алерголог в София. Малко музеи, Икеа и т.н.
Гена, Понитата дойдоха на втория ден. Доволна съм.

Сега, убийте ме с камъни, но аз не мисля, че всички деца са красиви и навремето все се чудех дали родителите на по-грозничките деца го знаят. То е ясно, че си ги обичат всякак, ама дали го осъзнават. Та, ражда се Самуил - прекрасно голямо износено бяло и русо бебе. Ясно си спомням как стоях и го наблюдавах в кошчето в болницата и си виках " Боже, съвършен е!" Няколко месеца по-късно като разглеждах първите  му снимки останах  изведнъж видях едно малко зачервено и смачкано бебе. Много се смях тогава.
А София се роди майко мила- черна, космата и подута. Очите й не се виждаха, толкова подути бяха,само 2 цепки. И идва мъжа ми всеки ден в болницата, гледа я леко притеснен, ама не смее нищо да каже. Чак на третия ден само прошепна " Мило, очите й така ли ще останат?" и аз се разсмях, а той вика " Ох, беше ме страх да питам и ако се беше развикала, щях да отрека, че съм задал такъв въпрос!" 

Умирам от смях. Тъкмо малкия и средния се карат, малкото към средния "Не те е срам! Виж се какъв си зъл! Ти си зъл! Бебе такова!" Това произнесено с апломб, с френско р и л-то го завалва. Разпрата е предизвикана защото средния не си дава НЪРФа.

Еха, какви истории сте споделили... развълнуващо е...

Първородния на 20 г. го родих. Спука ми се мехура в 03ч
в едно затънтено село на 120 км. от Варна, 45 дена преди
термин. Майтап ми се струваше всичко, докато не пристигнах
в АГ-то. Разхождаха ме като мечка, докато решат, ще раждам
ли или ще ме хоспитализират за задържане. Докторите гуреливи
в 05:30ч. само до мен им беше. Обадих се на акушерката си,
/майка на най-добрата ми приятелка/, нямаше и 15 минути дойде.
Тя ме пое из по между смяната на смените. В 9 ч. решиха, че
термина ми е объркан, доспукаха мехура. По едно време идва
леля Жани /акушерката/, прави ми знак да изляза от стаята.
Излизам аз, тя ми запрята нощницата и ми хаква една инжекция,
в задника, направо се опулих. Вика ми :След малко ще започнат
контракции, да не си посмяла да викаш и да ме излагаш тука", аз
лапе, с голям респект към нея кимам и се мушкам в кревата. Е, верно
след 10 мин. просто звезди виждах. Ама гък не казвам, мълча като
пукал, да не я излагам.   Колко време е минало идея си нямам,
само се сещам, че като дойде доктора чух :главичката се вижда,
да я местим в родилна. В моите представи, да я местим не включваше
да стана сама и да ходя. В главата ми мисли, как ще смачкам бебето
или то ще се изпльока на плочките. Ужасих се докато ги извървя тези
5 метра. На магарето стана ясно ,че е главично предлежание. Срязаха
ме и на три напъна излезе осмака 2300 гр. 47 см. Мъничък, ама адски
оформен и ококорен. Влюбих се. 15 дена си откинахме двамата в
болницата, че хвана яка жълтеница. Първите дни въпреки, че си имаше
име, му виках "младежо". Не давах да го пипат, беше ми неприятно
друг да го докосва, само мой да си е. Така се появи Калоян.

Пфу, олях се в писането... друг път за другите две диванета ще пиша.

mariat  
Палци стиснати.

Светълчо, дадохте ми много кураж 

Борис беше прекрасен, видях го на другия ден.
Но майка ми има снимки буквално 5мин. след като се е родил.
Розов и рус.

Калина се роди недоносена, видях я на 3ти ден. Беше мъничка, но съвсем оформено човече.

Борис след като цял ден е лежал с температура и пил само вода, в 17.30ч. като се прибрах да го заведа на лекар беше вече ок. и в добро настроение.
При лекаря се дра като заклан...просто е ужасен. Но той от година и половина не беше стъпвал в лекарски кабинет.

Първия син се роди грозен, ама грозеееееен. Синьо-лилав и с ръб на главата Обаче бързо се оправи и стана много хубаво бебе. 3600, 57 см. http://images22.snimka.bg/004686032.jpg?r=0
Втория се роди възедър, над 4ри кг, лакомо като прасенце, суче докато повърне, като повърне му се е освбодило място пак да похапне, качваше по кило и половина. http://media.snimka.bg/1871/009997715.jpg?r=0
Малкото се роди (извадиха го) защото бях болна един месец и спря да расте, 3200 и падна под 3 кила - да ви кажа теглото ИМА значение за едно бебе, 2800 на мишка приличаше, всички дрехи от братоците му висяха, все едно в чували го обличах. И беше злояд, ама злояд, не искаше да суче, давах му с една лъжица. Тъкмо един час съм му давала 50мл и то ги повърне и аз ревна. И при това имам още две почти бебета вкъщи. http://media.snimka.bg/9154/024563674.jpg?r=1

http://media.snimka.bg/8992/024239947.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8536/023327204.jpg?r=0 - средния с бебето
http://media.snimka.bg/8434/023122986.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8438/023131063.jpg?r=0 - ако не сте виждали сърдито бебе, ето
http://media.snimka.bg/8438/023131060.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8438/023131044.jpg?r=0
http://media.snimka.bg/8630/023514395.jpg?r=0 - очевидно с памперси са и бебето и средния, големия тъкмо, ама тъкмо ги е отказал
http://media.snimka.bg/8630/023514402.jpg?r=0 - тия двамата от както се видяха и край, любов


Тъй, остана ли човек в тоя форум да не ми е виждал децата, а?  

Брех, балкона пълен с публика 

МОИТЕ деца гледат