Искам да кажа ... (93)

Захир, то на мен вече ми се прищя трето, та на теб ли  

От сутринта съм притихнала и ви чета, направо....както каза някой все едно сме на кафе с приятелки, много, много приятно  

Моите са Никол и Рая   на двете си баби 

Снощи покрай темата до 11 ч. разглеждахме стари снимки с детето, от бебешкия му период, той не можа да се познае. Посмяхме се хубаво. Много смешно бебе е бил, като дебел китаец пънкар е на някои снимки.


Намерих си и няколко снимки от края на бременността, изглеждам така все едно съм мушнала топка под дрехите.

Гена като спомена Николай Урумов се сетих за Ще те чакам. Една от малкото песни, които винаги ме хващат за гърлото.

Имам да пиша някакво резюме, професионално, в което да се нахваля колко добър професионалист съм. Много ми е трудно. Минимумът е 200 думи, запецнах на 185 и не мога да измисля нищо повече.

Стиснати палци на всички, които имат нужда.

Лято, може да е за добро, този е най- хубав от всички апартаменти 

Другият месец сме на Жена ми се казва Борис, четох че бил много хубав.

Благородният испанец с Рачков обаче е постановката, от която излязохме с мускулна треска от смях всички

Флорче много е сладък ,обаче наистина на китайче малко прилича.
Не съм ходила на театър много отдавна,ще вземете да ме запалите.
Изобщо не ми се работи...личи си нали,само тук вися.

Флорче 
Като сме на постановки - горещо препоръчвам Бел Ами. Значи така съм се смяла, че чак ми беше неудобно,  защото бях на първия ред и буквално избухвах в на актьорите лицата. Калин Врачански, Геро и Луиза Григорова участват и бяха блестящи

И на мен ми предложиха да ходим на "Жена ми се казва Борис". Ще помисля, определено ми се ходи.
Флорче, много сладък.

Прекрасни деца!

Снощи и аз преглеждах снимки на щерката и все едно гледам друго бебе. Като се роди, толкова ѝ се радвах и си виках, че е много красива, но сега като гледам снимките, не ми се вижда толкова красива. Една такава плешива... Понеже вчера стана дума за темата за имената, която съм пускала, та си я намерих и прочетох. Там има снимки на дъщеря ми като бебе, ако на някого му е интересно - клик.

Моята история с бебето ми, вече детенце- забременях на 33 планирано и желано и от двамата. Сега, като се замисля, може би беше по добре да стане малко по-рано, преди 30-тата ми годишнина, но тогава ми дойде музата и се "накумих".
Лека бременнност, работих до 45-те дни болничен преди термин, пътувахме из България, Цари Мали Град, Куршунски водопади, пещери, катерихме се по Перперикон в една жега август месец, ходихме до Гърция на море, минахме на връщане през Златоград...
  Мислех да раждам нормално, в 9-ти месец гледах серии на "Такъв е живота" от Шейново, натуралистични клипчета на раждане, тренирах дишане, абе бях готова и само чаках да дойде момента!
В 36 седмица проблем с тоновете, наблюдение в Патологията, но ми се размина скалпела. Ревах като магаре на 23 декември следобяд, защото само аз останах в стаята, не ме пускат у дома. Лекарите от които зависи да дадат разрешение израждат бебета, заети са, и аз вися като паяк из коридора. Даже се накарах на една лекарка, която реши, че се случва нещо с бебето ми, и явно затова плача.
  Дойде ММ на свиждане, тръгна си, разрешиха ми да си ходя за Коледа и той милия се върна да ме вземе.
Коледа мина и замина, месихме питки, баници, беше хубаво, ние чакаме. Мина и Нова година, отникъде нищо, ходя на записи, доплери, бебето високо горе, плацентата старее, но рогатото се запънало и не ще да излиза.
 И в 41 седмица ме оперираха от бебе, за съжаление не съм усетила какво е да раждам, нямах контракции, изтичане на води, нищо! По време на секциото колабирах, губя съзнание, и викам на анестезиолога до главата ми, които също се притесни " Зарежи ме мен, вадете бързо бебето", тя не остана доволна и ми се накара  
 Както и да е, свестиха ме, показаха ми го, голям, красив, розов и тъмно рус, 3,750 кг. се "роди".
  След това реанимация, спах там,  бързо раздвижване, преместиха ме във Вип-а , ха ха, това става преди обяд, аз стоя в коридора и треперя къде ми е детето, чаках поне час в коридора, като сестрата отвори асансьора, се втурнах и буквално и дръпнах количката с него, познах си го веднага.
 Не знам дали бих се навила на второ, проблеми с кърменето, проблеми с детето, ходене по специалисти, рехабилитатори, и за капак се сдобих с хормонални проблеми! Но не съжалявам и си го обичам страшно много. Не беше "любов от пръв поглед" ,но постепенно го заобичах и сега като тръгна на ясла, страдам, и се чувствам ужасно!

Хахаха, моята бременност може ли да стане повод за още много в темата 

Като гледам как сте се разнежили, направо сте сготвени повечето

Аз сънувах, че усещам бебето Риткаше и се въртеше. Нямам търпение вече

Мойто милинко се роди рано, та рано. 32 седмица, кило и четиристотин. Аз с два тромба в крака. 20 дни след секциото я вадят от кувьоза. Щастлива че ще я гушна за първи път, айде трети път се запушвам. Лежим и двете в болница. Аз отново не знам дали ще оживея. Тя с хиляди усложнения след раждането. Ма мина. Сега е на три и половина. Здрава и права.

sigma, браво на вас. Малката е сладурка, а бащата на Катерина е време да вземе пушка. Очертава се голяма хубавица 

Големи сладури сте показали

Белинде, що да не

Селесте, лека бременност

Празена яхния със свинско?

Прекрасни дечица.. Темата стана толкова прекрасна и толкова пълна..
ето ги моите като по мънички колко си приличаха.Сега са по различни.
Елит благодаря за идеята но вече харесах ето това.
https://www.google.bg/url?sa=t&rct=j&q=&esrc=s&s … v.136811127,d.bGs

Зузи, много са ти хубави щерките и като мънички и като пораснали.

Страхотни бебета и деца!

Ето и моята пуканка каква беше



и каква стана