Искам да кажа ... (93)

Предполагам, че за този случай става дума: https://www.24chasa.bg/region/article/5843372 Жалко за младите хора.

Да, това е! Просто кошмар! Толкова, толкова нелепо! Млади и здрави са, младоженци. Просто от вчера ми е едно такова - егати безсмислената история. Живееш, правиш някакви неща, мечтаеш, правиш си разни елементарни планове, ядосваш се за глупости и като се случи нещо такова и......

Как се е случило, Марипоса?
Нещастен случай, самоубийство, убийство....
Леле, извинявам се, но това е голяма трагедия.
Съни, моя син има книжка с български народни приказки, които нямат нищо общо с приказките от едно време. Много издателства така си трупат продажби.
Ся да ви разведря. Покрай къщите се сетих за една случка.
Живеем в къща
На приземен етаж- баща ми и жена му. На първи етаж- моето семейство. На трети етаж е брат ми и жена му.
Брат и жена са в чужбина и моето семейство, докато правеше ремонт се нанесе на техния етаж.
Спомням си датата(на следващия ден имах рожден де)12.08. ММ е с приятели на бар с пеене, музика и приятел, завърнал се от Италия, певец. Та хората ще си правят пачанга. А аз у дома съм раздразнена, че съм си останала у дома.
Аз съм си легнала с децата.
По едно време слушам някакви шумове и ставам. Отварям вратата на апартамента и освен шумове, говор, слушам и токчета. Дам, женски токчета. И почвам да мисля- Ся моя се напил и си кара приятел с гадже, за да им се похвали как напредва с ремонта. А аз облечена с една смотана пижама- викам си- ок, ММ си прави весело, аз приличам на лелка. И почвам да мисля как да му отвърна на постъпката. Обаче шумовете не престават. Портата се отваря, слушам как токчетата продължават по стълбите за градината и още повече му го набирам на ММ. Той ся пил, бил на бар и ще си допиват в градината, а аз горе с децата по една стара пижама. ...ООО нема начин да не му го върна.
И по едно време решавам да сляза половин ниво и да отворя прозореца на стълбището. И гледам 2 мадами и едно момче. Питам ги какво става- Идвали да спят на горния етаж. ООО как го набирам още повече на ММ. Как си позволява да кани непознати гости, къде ще ги настанявам, от къв зор.... А ММ го няма с тях.
Питам как така- Те- Нали това е "...."улица"? Да. Нали това е номер 1? Да- аз отговарям. И тия напират- Ми значи сме на правилното място- слезте да ни отключите.  Аз обяснявам, че това е частен дом и тук няма апартаменти на чужди хора. Е, разбрахме се. Били за другата къща, която има същия адрес, но и една "А"след номера. И си заминават. След малко идва ММ. За негов късмет- трезвен. И мен пита какво е ставало. Аз, недоумяваща от къде какво знае, че нещо е имало. И ми отговаря, че ''бабата и дядото'' (това са моите родители) чули разговор, тропане и се зауслушвали, та се засекли на вратата с ММ.
И обяснявам че едни хора щяха да ни идват на гости. Та си легнахме.
На другата сутрин отивам да пазарувам и се засичам с нашите. И питат дали брат ми и жена ми са станали. Ми незнам. Те може и да са на работа, не сме се чули. И те... Ама те не си ли дойдоха вчера през нощта? (Брат ми и жена му имат навика да си идват с изненада). Та нашите помислили, че се прибрали и се качили горе, да си оставят багажа. Нашите седнали в кухнята, запалили си цигари, направили кафе и зачакали гостите да слязат. Чакали, час,час и нещо и си легнали отново. Те не посмяли да се качат до горе, за да не събудят децата, и се надявали брат ми да слязат. Е, разбрахме се какво е станало.

Допълвам се- прочетох статията. Съжалявам!

Съни, и аз със същата идея съм тръгнала към книжарницата. Чудех се първо дали на госпожите да не взема ваучер за някоя книжарница, че те са будителите все пак, ама почти съм се отказала. Имам 10 мин до книжарницата да ме разубедите:)
Хелоуин не празнуваме и се дразня на всеки, който дръзне да ме въвлече в този цирк.

Аз за госпожите не смятам да имат личен подарък, по-скоро искам да привлека вниманието на децата.
МариаТ, ние също имаме и хубави и не чак толкова хубави приказки, тоест такива, които уж трябва да са ни познати, а нямат нищо общо.

Изобщо не може да ме подразни празник, който децата обичат и чакат с нетърпение.

Марипоса, ужасно съжалявам, голяма трагедия 
Толкова сме ходили по къщи за гости, много обичаме този тип туризъм, но откакто една година гръмна камина с водна риза и аз вече съм на тръни. Не че някъде си застрахован ама....някои хора искат само пари да прибират, всичко ръкоделие на собстваниците

Марипоса, ужасна трагедия. Съжалявам!

Докато се туткахте с Бела се организирахме да пием. Взимайте светъл пример.

И аз лятото преживях загуба, която ме накара да си дам сметка колко кратък е живота.

Наистина голяма трагедия тази нелепа смърт на младоженците...
Дори не съм знаяла, че печка на твърдо гориво е толкова опасно нещо. И се замислям - в миналото всички са се отоплявали по този начин, никога не съм чувала за такава смърт...
Горките хора, мир на духа им. Още пО горките им родители - да им дава господ сили и кураж.

Белла, Янтра - много ви се кефя. Ха така, приятел в нужда се познава. Да пийнете по едно и за нас.

Рая, майките обикновено не знаят много неща за децата си. Аз, макар че бях голяма приятелка с моите, също научих някои неща постфактум, когато решиха да ми ги разкажат. Като питам защо не са ми казали, отговорът беше, че не искали да се притеснявам излишно . Загрижените за мама те. Аз винаги съм била много разумна (даже от майка и мен аз съм по-разумната ) и майка ми имаше доверие, но, както казваше тя, "нямам доверие на другите". Но децата в крайна сметка господ да ги пази, защото родителите не могат, не и във всички случаи.

За Хелоуин - добре че ме подсетихте, че миналата година не бях подготвена. Имах само лукчетата на мъжа ми, но децата ги отказаха и бяха много разочаровани. Предложих им ябълки - имах много хубави. Неееее!- беше отговорът. Сега ще ида да купя и ще си приготвя едни антенки на пчеличка, които имам от една новогодишна вечер, много смешно се клатят, та като им отворя вратата, поне да ги разсмея.

Марипоса, нелеп нещастен случай. Съжалявам.

Благодаря за стиснатите палци
 

Вечерен час сложиха ли ти?

Марипоса, много нелеп инцидент и аз прочетох вчера  

Руми 


Даунче, сипи си едно вино! Твоята история ме подсети преди години как спях с нож под възглавницата... Та значи живеех аз на квартира в един апартамент, който се пада на приземен етаж малка кооперация. Кооперацията оградена с ограда и входа за нашия апартамент е във вътрешния двор - няма достъп от вън. Решетки на прозорците, метална врата, никога не ме е било страх да оставам сама.
Обаче се оказва, че се опитвали една нощ да ме оберат (пак съм била сама), ама аз не съм разбрала. Усетих се чак когато тръгнах да заключвам от вън и не успях. Тогава видях, че патрона е напъван и бравата е разбита, но не достатъчно, че да отворят. Ама аз нищо - смених си бравата и отидох на работа. Обаче да взема да кажа на майка. И тя като почна "Ама сегааааа, как ще седиш самаааа, извикай някой да спи при теееб, ама ако дойдат паааак" и ме филмира и мен. Лягам си аз, заключвам вратата на моята спалня и слагам един нож под възглавницата. Тъкмо се унасям и осветлението в двора светва (сенозрно) и някой надава боен вик. Скочих с триста, грабнах ножа, ударих тавана със задник от страх и вече си представям как ме изнасят за органи... След 10 минути бясно сърцебиене се сетих, че има мач (който и аз гледах, преди да легна) и комшията вика по него. А лампите светват от котката, дето живееше в двора...

И друга история имам, вече в апартамента с мъжа ми, ама нея после, че стана 100 км. пост

Миналата година закачих на вратата знак със задраскана тиква. Съседите много го харесаха, и си направихме такъв голям, цветен, за целия вход. Нещо такова:


Така децата си знаят, и не звънят, което е много по-добрият вариант, отколкото да се получават конфузни и за двете страни ситуации. Има достатъчно организирани партита из целия град, където човек може да се весели заедно със съмишленици. Не е нужно това да става чрез натрапване и като се безпокоят хора, които не желаят да са част от събитието.