Кое е престижно и за какво ни е?

Виж ся, не е нужно да е чааак толкова стар. Обаче погледни темите в СО. Някакви неориентирани момичета се хващат с муньовци, раждат там някакви деца...ама защо, как ще се възпитават, как ще се изгледат тия деца...

Дори да не говорим за род и сой, то поне малко мислене и планиране, някаква визия трябва да има. В родовете обикновено има визия, предават си я на децата. Съответно децата обмислят какво правят.

И понеже в момента възпитавам деца- много е важно как ще се тръгне, да има визия и идея. Иначе лесно се скапва работата.

Винаги ще има разлика между детето на кифлата и муньото и децата (защото обикновено в семействата от сой има и по повече, понякога) на хора от стабилни родове, с дългосрочна визия, с усещане и за минало, и за бъдеще, не само с планове за чалгатека в петък.

Стар род и аристократичен род не е едно и също. От страна на майка ми съм издънка на стар род, имало го е още преди Освобождението. Прапра(пра?)дядо ми е бил кръстник на бащата на Ботев, двете семейства са били близки. Писала съм и друг път, вече не помня в коя тема. Дядо ми, лека му пръст, се гордееше в това родство повече отколкото с двете си деца. Та, стар български род, но в никакъв случай аристократи или нещо подобно.

Имам и прадядо, който е бил заможен зелевладелец. По негова линия, преди години, наследих стотина декара ниви и няколко декара гори. Не е бил аристократ, но е бил чорбаджия, с много ратаи и прочие. Комунистите са му таковали майката.

Трънско-македонската жилка, както вече изяснихме, ми е само за пяна  

Не знам кое е престижно и кое не, но пък съм абсолютно убедена, че с теми като настоящата потребители, които претендират за престижна позиция в социума на форума, пък и извън него, много си подкопават позициите. Лъха адска евтиния от подобни изяви

Не знам, малко ми е смешно понятия за "род" и "сой" да си ги мерим с български аршин. 1-2 поколения не правят род, особено като се сетя за гербовете на благородническите фамилии в Западна Европа, които и до днес си съществуват.

И не съм убедена, че задължително има корелация между рода с визия и идея и децата като продукт. Те и Хилтън са род на над 100 години, ама Парис... Трудно оправдава името си.  

Таис,

Имам предвид гледната точка към идеята за род, престиж и прочие, която се култивира в последната една седмица. То е ясно, че за да сме стигнали дотук, зад нас има дълга родословна линия и почти във всяко семейство има някой велик човек по нея. Просто идеята, за престижния род, сребърните лъжички и класическото образование за децата, приложена към нашенската действителност, е леко забавна.

В България сой и род се използва по една прагматична причина: ясно е, че всички сме селяни общо взето. Обаче има два вида хора- едните съзнателни и трудолюбиви, другите малко развейпрах.

Сега животът е лесен, но във времената, когато е бил по-труден, никой не е искал да се сродява с ненадеждни хора.

А в "девойка от сой" се съдържа и идеята не само за състояние, ами и за добро здраве, а донякъде и за благочестивост. Защото никой не иска деца от жена с ковренски нрав. А нравът донякъде е продукт на средата, както вече си говорим. Та- девойката да не е "изпусната", дива, затова- да е от сой.

SilverSign, някак е нормално да е български аршинът, при условие, че все пак се намираме в БГ. Или трябва да мерим нашенските родове с английски/френски/руски аршин? Да, бе. Приказки за сребърни лъжици не съм прочела. Както писах и в лютеничната тема, която споменаваш, аз самата имам повече общо с гъските на село, отколкото със смокиновото сладко.

Коя е ''престижната позиция'' тук, Джо? Питам съвсем сериозно. За n-ти път се опитваш да прокараш идеята, че едва ли не всички, които пишем се домогваме до някакви титли или до всенародна обич.

Аз например деля потребителите на Кефи ме (по Ники), Безразличен ми е, и WTF. Деветдесет и кусур процента от списващите са ми в средната категория, и ми е през плитките дали ме харесват или не. С тези, които са в първата си се знаем, а в злополучната трета категория са точно двамца.
 
И кое е това ''навън''?

След като родът е оцелял до ден днешен да разказва, значи е бил оцеляващ, силен, корав. А това не е малко.

То така само с присъствие ако ставаше....

Става, става. Ако неусетно си попил да сядаш с книга, да разучиш нещо...си много напред от хора, които тепърва трябва да си усмиряват животинските инстинкти.

Факт е, че родовете произвеждат таланти. Семейство Писаро произвежда много художници с тая фамилия. Има и потомствени писатели- и как няма, когато си ходил прав под масата и си слушал как големите автори на епохата си говорят, а после някой от тях те взима под крилцето си.

Преди дни прочетох в тоя форум мнение, че доста от студентите на някакъв преподавател споделили, че като деца с тях не си е говорил възрастен. Ама така да седне и да си говори напоително, да обяснява неща, дето не се учат...всичко това си е стъпалце нагоре. А като научиш 2-3, 5-6 ценни неща, това ти отваря вратички и докато се усетиш, си доста напред и то благодарение на неща, научени между другото, у дома. Без усилие.

Всички имаме минало , а понякога има роднина занимаваща се с издирване на роднини и близки по родословие много назад във времето. Получава се интересна информация с такива родословни дървета условно казано. Щом сме оцелели , както се  писа  и сме на тази земя , значи имаме дълбоки корени, но за мен това не означава, че сме корави, силни и от сой. Не ми е ясно защо всички свързвате думата " от сой" с богатство, издънка на нещо си и някой си. Това го има в аристокрацията в другите държави . По време на турското робство чорбаджията не винаги е имал девойка от сой за женене. Хората са гледали трудолюбието, чистотата, здравето и красотата на девойката. Такова и потомството се е считало, че ще бъде. Искали са не "чиста кръв" , а здрава жилка , читава и трудолюбива (не само кърската работа е определяща била, а да създаде уют в дома си, да пее хубаво, да шие , да се смее и да е "гиздава". Не случайно за бедна девойка са се нареждали най-личните и богати момци да я искат. Сега ... сме доста далече от тези ценности. Това ,че някой си има чорбаджия в рода (то и ние си имаме де, половин град е бил наш , ама дядо ми е взел мома без зестра почти) не е определящо за сой и род. Българите са били мъдър народ, затова и оцелял. Ценели са други неща и добродетели, защото условията не са били хич аристократични , както в другите държави. Днес сой и род нямат подплата и реално ги няма. Няма и как , защото хората са се познавали , разпитвани са били роднини , съседи, всичко се е знаело. Правело се е "сгледа " на момата, бе... къде се отплеснах и аз ама...някак ми се струва, че по-добре са живели хората и са били по-добри и задружни, с чест и достойнство .

О, и сега я има тази сгледа  В моя случай обаче - на момчето. Като ме поиска навремето един велинградски момък, първата работа на баба ми беше да го провери до девето коляно. Това преди даже някой да ме е питал АЗ какво мисля по въпроса, ма искам ли го, не ли.. 

Има я, да, но наистина вече за мъже. Участвала съм в такава бекграунд проверка. Направо си е ЦРУ.

Сой и богатство- защото в крайна сметка ако в един род се въдят положителни черти, ще има и богатство. Изключват се някои сътресения, войни и други, както и богати на база психопатски черти.

Точно. Баба ти е била мъдра жена, знаела е какво иска да влезе в рода и смеси кръвта. Хич не е за подценяване като се замисли човек. Нашите баби и дядовци може да не са имали висше и титли аристократични , но подсъзнателно са уцелвали нещата и знаели, че всичко се предава най-важното на поколението -вид (външен), способности, интелект дори, заболявания родови и др. Но, баба ти е имала възможност къде да проучи и хора дето да попита. Сега ти за дъщеря си или сина си и да искаш няма да можеш нищо да разбереш.

Ей всичко това се включва в идеята на "човек от сой".

Преди време закарах хлапето на един панаир за животни. Та там се продаваха овце, които бяха breeding stock- екземпляри, които ще предадат най-чистите и качествени черти на породата, без изненади.

При растения и животни най-много си личи сорт и порода. И при хората го има, само че понякога се позамазва с образование, постижения, прическа и грим.

Затова и проверката- защото най-силно проличава от какво е направен партньорът, когато се родят децата. Тогава си виждаш соя и гените.

Сирен, няма да се връщам към любимия си просташки аргумент, че съм социолог, защото наистина е просташки, но ти говоря за друго. Няма смисъл да сравняваме с Бангладеш или третия свят, имаме си достатъчно примери. Хубаво е човек да има добър старт, важно е, но не е достатъчно, нито можеш да се гордееш с род и постижения на други хора. Това си е просто късмет да се родиш в добра среда, пък този късмет те и задължава, защото като дойде някой от по-малко от сой и те отвее като малка гара на някоя писта става леко срамно...Както е и срамно изтъкването по линия произход. Все едно да се изтъкваш, че си спечелил от тотото.