Кое е престижно и за какво ни е?

Да де, ама хищникът не е лош. Той си е такъв. Природа..
Да не завиваме в подобни дискусии, темата ти е готина, само не разбирам защо ти е важен списъка..)

Трябваше да се кандидатирам за кмет, тю!

Престижно е.
Защо пропусна?

Кой е казал, че ми е важен? Просто ми е интересно. Ето, че няколко дни върви темата, а информацията е малко. Може и никой да не се престрашава да каже какво е престижно за него, а може и да няма оформен обществен престиж. Йерархията по много показатели у нас е особена изначално.

Ама аз не се вълнувам от това, кое е или не е престижно.
Вълнувам се от това дали на мен ми добре, комфортно и дали ми носи положителни усещания.
Предполагам - с повечето хора също е така.
За това е трудно да се конкретизира или да се прави списък.

Никой не говори за вълнения и то лични. Тук опитвам да говорим за онези неща, на които се възхищаваме и ценим. Ето, аз се възхищавам на добрите музиканти. Значи ли, че имам този възглед, защото аз съм музикант? Не се занимавам с музика, но ценя това. Така обществото е считало престижно и ценно един човек да е лекар, архитект, учен. Престижно е било да си състоятелен, значи успял. Това са ценностите на обществото, неговото добро. Ако не знаем кое считаме за добро към какво се стремим, какво поощряваме?

И темата е, защото някак всички знаят какво е пошло, лошо, все някой ни развращава и затъпява, еми, хайде, да се каже кое не е пошло, кое е хубаво и тогава да се чудим защо се налага друго. Или в този дух и ред на мисли.

Престижно е да си черешката на тортата)) А сега де))
За мен престиж е да си вътрешно удоволетворен , но това е личен комфорт.
За обществото престижа е може би да си високо в йерархията . Да си известен, да имаш последователи (хора , които искат на теб да приличат и ти се възхищават) , да имаш достъп до всички важни места, да си канен и желан гост и събеседник . Да имаш възможности да си позволиш и имаш  сфера на влияние в твоята област , да не те е грижа материалното за утрешния ден.

Е, не е толкова трудно.
Просто вадим неща, които никой член на обществото не би отказал, ако му бъдат предложени, ако "му излезе късмета" или ако успее да си ги постигне сам. После ги систематизираме по отношение на това той какво мисли и предизвикват у него (възхищение, завист, желание за постижение и пр.) хората, които ги притежават и воала, списъкът е готов.  

На това описание най-точно отговаря Евгени Минчев. Освен Бойко Борисов, разбира се.

Извън шегата, да, това търся. Онова, на което човек би подражавал, онзи, в когото би се вслушал, онзи, за който гордо би казвал "Познавам го, имам общо с него". С всички условности на тези неща в наши дни.

Именно. Сега само наум ще си се питам дали мълчината по списъците толкова време е, защото никой не иска да си споделя, дали защото не е ясна целта на темата или защото е срамно да мислиш за престиж. А последното ми се струва най-вероятно, което е и най-лошо, защото не е срамно да си просяк, даже е свято, но е ужасно срамно да се опитваш да си милионер/нобелист/CEO.

Замислих се, ако имам възможност на кой бих искала да приличам, чии живот искам да изживея и на чието място да бъда. Не мога да реша, на никой. Ако някой има едно , то няма друго. Все нещо липсва, нещо недостига. Пиша за известните личности , които донякъде познаваме и знаем неща за тях . Може би има хора постигнали много , с прекрасни семейства, с уреден живот и всичко на 6, само дето аз не се сещам за такива в БГ пространството в момента. Ако извадим някой такъв и решим , че всичко му е наред, може би той -тя ще ни покаже какво трябва да се включи в един т.н. престиж.

Ама аз не искам да съм музикант, само се възхищавам. Не мисля, че е нужно да искаш да си на мястото на престижния и да мечтаеш за живот на концертиращ пианист. Или изтъкнат учен. И все пак можеш да го цениш и обществото да цени това и подобните му изяви, прояви, качества.

Ами аз затова постнах по-назад следното и ще го повторя пак, за да е ясно сега, след дискусията от последните страници:

Доволният човек няма печалба за вземане. Той няма заплата за губене. Няма овации. Няма критика. Когато поглежда нагоре, не е със завист. Когато поглежда надолу, не е с високомерие. Мнозина го гледат, но никой не го вижда. Спокоен и отдръпнат, той е извън всяка опасност. Дракон, скрит сред хората. Гъ Хун

За мен хората, които са доволни от живота си (колко ли са те в днешно време?), са еманация на престижа. НО проблемът е, че никой не ги вижда...Което ще рече, че престижът крие в себе си доза ексхибиционизъм - трябва да се покажеш, инак никой няма да разбере, че си това, което си...

Мога да кажа за даденият по-горе списък. Има много неща от него, които нямам, защото не ги искам, а не защото не мога да си ги позволя материално. Ако си ги позволя, ще е именно да покрия нечии чужди представи за "престиж", а не моите вътрешни нужди. А аз се грижа за собствения си комфорт, а не за това дали околните ме класифицират като "престижна" или не.
Елементарен пример - не съм ходила на почивка в Дубай, Бали, Малдивите. Не ме влече, не планирам и да ходя. В същото време на годишна база давам може би двойно по-големи суми, за да ходя на концерти и музикални фестивали из Европа, на групи и постановки, които харесвам. Може да не е "престижно" за другите, но прави щастлива МЕН.
Същото и с жилището. Живея на място, което е удобно като логистика на цялото ни семейство, и отговаря на някакви наши си критерии. Нито кварталът е "престижен", нито апартаменът - голям и аранжиран като за показване във Фейсбук и Инстаграм   Обаче това си е нашето вкъщи, на този етап. Като ни писне, ще го сменим. Но пак поради собствено желание, а не за покриване на нечии чужди критерии.

Това, което имам, като наследственост, възпитание, образование, лични постижения - никой не може да ми вземе, както и където да живея. Това, което нямам и ми е непосилно (говоря пак за наследственост, възпитание, образование и лични постижения) няма как да придобия, още по-малко пък да купя, колкото и да се пъна.
Напъването и опитите за надскачане в гонене на някакви актуални представи за "престиж" са смешни, затова си ги спестявам.

Не, престижът се оформя, защото престижният е ценен за обществото. Няма как да е ценен и скрит. Затова престижно е било да си лекар – човек умен, учен и с работа важна за околните. Сега лекар не е престижно, но се питам кое е, освен, че е много престижно да не ти дреме дали си престижен, което пък си е чиста хипстърия от някаква гледна точка.

  Трябва да се питаме кой е щастлив човек , той е и успял тогава. Ама и щастието е доста относително. За едни нещо малко ги прави щастливи , други... до човека си е. И все пак престиж е свързан с известност, популярност сред хората.