Кое е престижно и за какво ни е?

Мога да ви споделя от личен опит, че човек се чувства невероятно свободен, когато не му пука какво ше кажат другите. Не отделям дори секунда в парадиране - пазарувам това, което ми харесва, не се изхвърлям да давам маса пари за някоя специална марка. Имам нов телефон, но нямам идея каква марка е. Така е за всичко - купуват се неща, които ни харесват и цената да е разумна. Нямам никакви други вълнения от сорта "моделът е от преди пет години", "колата ми е на 10" и други подобни. Но кагато се прибрах едно лято в Бг ми направи впечатление как деца на 6 -7 години веднага знаеха какъв ми е телефона и какво може да прави. И това само от бегъл поглед , докато говоря по телефона. Дъщеря ми получи телефон (стария ми) за тринайсетия си рожден ден. За България знам, че това е все едно да пишеш с паче перо през 2016. Изобщо в БГ съм се нагледала на невероятна необятна показност.
Тук ми харесва, че хората са много практични - щом нещо работи , ако ще да е на 100 години - то си се и ползва. Никой няма да тръгне да си сменя колата или косачката , защото, видиш ли, какво ше кажат комшиите - пет години все с тази кола, и о ужас, цяло семейство само с една кола.
Поради тези причини тук е сложно да разбереш кой е богат или не. Е, като отидеш на гости и видиш, че си имат вътрешен басейн и мраморни статуи по стаите можеш да се досетиш. Но иначе всеки ден пътуваш с този или онзи богаташ в същия автобус и си дрънкаш за какво ли. Няма такова разделение за каквото беше говорил някой по-нагоре - всички сме много омешани.

Изхвърлят се ако родителите са парвенюта. Само те коментират пари, кое колко струва и какво е. Уверявам те, че останалите не само няма да кажат "имам Плейстейшън 3", но и няма да разберат защо някой би го казал. Независимо, че могат да имат и имат Плейстешън и още много други неща.

Няма елитни квартали, няма и гета в класическия смисъл. В големи градове като Париж, Барселона и прочее, завиваш от една хубава и нормална улица и попадаш в малкия Харлем, малкия Пекин, малкия Афганистан, малките червени фенери и прочее. Друг свят, тотално гето, в което е и опасно и е вътре в града и не е едно. Хубавите квартали са си изцяло хубави, улиците са хубави, сградите са хубави, цените са високи, училищата са престижни и тн.

Тук такова нещо няма. Не се сещам за нито един елитен квартал. До палатите на мутрите има къщурки на скромни хора, които гледат кокошки, а пред панелен блок може да има кола за 100 000 евро. Всякакви хора съжителстват рамо до рамо.


Ето, това е. Ти не знаеш колко са, нито как са постигнати, но ти е ясно, че няма как само, защото ти не знаеш как. Почти 30 години минаха от началото на промените, сигурно има как. Примери много, да не говорим в последните години с АйТи бизнеса, от който много млади хора натрупаха съвсем законно и с ум и милиони, ако човек другото не може да си представи как.
Та едно е да е очевидно за всички, че има нечестно натрупани пари в страната, друго да се броят всички пари за такива. Това третираше като изследването, което цитирах.

И въпреки всичко изброено е престижно да си богат. Как става това? Къде е бъга?


Сийке, права си, че хората живеят зле и че това е видно от цитираната сума като начално мерило за богат. Тук сме малко като в Индия, пропастта между бедните и останалите е огромна, а количеството бедни също е огромно.

Хвалят се само тези, на които им е обяснено, че нещото е скъпо и другите го нямат. Често идва и моментът с "другите ще ти завиждат" , "ще ахнат, ако знаят", "всички ще искат да си играят с теб". Затова понякога се стига до моменти като: деца не искат да играят с някого, той удря юмруци и крещи: "пък вие си нямате еди-какво-си, нека ви". Обикновено, детето и представа си няма от пари и престиж. И на мен точно това ми харесва средата, в която съм. Хората умишлено не искат другите да знаят. Не може да знаеш дали човекът е спестявал за Малдивите като луд или просто е махнал с ръка Изключвам тези, които познаваш лично, разбира се.

Не съм съгласна, че няма елитни квартали.
Белащица до Пловдив - истински ме впечатли.
Красиво, инфраструктура и имения само.

Кой говори за специалистите в ай-ти сектора? Да, богати са, натрупали са някакво състояние за приличен дом, добри почивки, добър стандарт, ама не вярвам да имат милиони в сметките си и да въртят бизнес за милиарди или да имат банки такива. Не завиждам на лекари постигнали много , спасили живот на безброй хора като някой лекар примерно (то и той не знам да е богат , защото работи в БГ и е честен) Не завиждам на специалисти с добра заплата в пъти над стандартната в бг. Не защото аз не мога да имам и взимам такава, а защото те имат правото , имат потенциала и знанията да са полезни и да се докажат. Как пък всяко нещо все в завист и злоба изкарвате? Нима не виждате и не можете елементарни сметки да направите ? Нима не четете , не знаете кой -какво има дори обикновен човек , като мен вижда без да имам претенции да съм вип, от сой, с престиж. Да, дразни ме, а не завиждам. Защото точно това е което се изтъква , изнася напред и които ще диктуват след години всичко у нас. Това е престижа , който ще ни се наложи и вече е наложен. Това са ценностите на които се подчиняваме и към които децата ни се стремят в повечето случай. Сигурно един ай-ти специалист за 30 години е натрупал в бг състояние да има заводи, банки, хотели и вериги заведения или каквото се сетите. Ние някой сме на черешата вярно май.

Не е невъзможно за 30 години някой да изгради работещ "завод", каквото и да значи това "завод". Това, че има някои едри собственици у нас, които са хайдуци, никак не значи, че всеки заможен човек е такъв.

То така може да се каже и за "обикновените хора" *, ето: Обикновеният човек Коце, заварчик от Ловеч, попийва и пребива жена си всяка вечер. Значи всички обикновени хора са насилници и пияндурници? Или всички заварчици са такива? Или всички от Ловеч? Няма такава логика, нали?

Проблемът в генерализациите не е, че обиждат някого незаслужено, а че ни отдалечават от истината.

* _{това е едно от най-неясните ми и най-използваните клишета.}

fanfanito, изобщо не те обсъждам, още по-малко да те обвинявам в завист, нито теб, нито хората. Разсъждавам върху две неща, които си противоречат, а и двете са логични по своему.  
Олигархията, липсата на демокрация, заради нея и тн са факт, няма какво да дискутираме. Не вярвам някой да е на различно мнение. Но си има хора с производства, почтени бизнеси и това е нормално. Сигурно си ги знаят регионално, не са по медиите поне известните на мен.
Но това е друга тема. Тук темата е за престижа. хем хората се гневят, до голяма степен справедливо и не харесват богатите, хем всеки втори се окичил с богаташки атрибути на престижа. Това е парадокс.

Excuse me, екскюз ми, обаче пет "имения" на хълм не е разделение на хората по квартали според социалния или материалния статус. Засега у нас хората живеят заедно, независимо от доходите си и няма разделение. Изключвам маргиналите и най-вече циганите, които си живеят традиционно отделно.

Чакай малко - дай определение на елитен квартал?

Защото - аз не коментирам броят и статуса на живеещите там, а визията и усещането, което получавам там.

Иначе за мен "елитен" квартал в СФ са жълтите павета, Докторската градина и част от Лозенец, Изток и тн.
Но точно там са и най-големите контрасти, за които ти говориш..)

Аз не виждам в темата да се проектира гневът на "парии презрени" и "роби на труда"; очевидно недоволството не е срещу програмиста, лекаря, адвоката (освен ако не става дума за "двете каки" и подобни типажи); недоволството е срещу корупционно придобитото богатство, политическите протекции, соцноменклатурата, криминалното забогатяване.

 Добре обобщено.

Какви са тези програмисти - милионери? Май са доста преувеличени тези слухове.

Ако пък Бояна се пита как въпреки това недоволство изброеното от мен се свързва с "престижа", навярно трябва да се обърне към някого извън тази тема; може би към онези "хиляди, маса, народ", заради които вчера затвориха "Орлов мост".

Смятам, че това се корени в цялостното благосъстояние на населението и икономическата сегрегация. В България след социализма, всички са се омешали. Едва напоследък започнаха да се обособяват по-богати квартали, а средна класа почти няма - всички, които не са богати, са еднакво бедни. Поради това всеки се старае да е по-така по неговите си аршини - аз затова казвам, че престижът се мени с времето и средата. Ако живееш в богат квартал и посещаваш училището на богатите, няма с какво толкова да им се хвалиш. Но ако живееш в Люлин, бизнесмен си и имаш маааалко повечко от съседите, то това си личи по придобивките, а и самоизтъкването. Винаги са ми били смешни хора, които живеят в не особено престижен квартал, но карат лъскав джип...Уж престижни, ама не съвсем...А не е като да няма примери в това отношение дори през социализма - филмът Вчера добре ги е обрисувал - бедният, но ученолюбив младеж в среда на деца на дипломати, партийни лидери...

Ами аз познавам няколко такива. Дивелъпъри, които са си направили собствени фирми.

Те не харесват богатите, но не отричат, че богатството дава повече възможности, богатите се водят успели хора, следователно съвсем в реда на нещата е бедните да се стремят да подражават /без конкретика/ на богатите. Трудно човек ще си признае, че се е провалил и поради това е беден.
От една страна окичването с богаташки атрибути е стремеж към успех, от друга, начин да се прикрие неуспеха. Парадокс не виждам.