А престижно ли е да си завършил като отличник на випуска?
Кое е престижно и за какво ни е?
- Публикувана: 27 окт. 2016, 10:56 ч.
- Последно мнение: 4 дек. 2016, 20:14 ч.
# 810
4 ноем. 2016, 11:08 ч.
Виж целия пост
Престижно е, но зависи къде си учил и какво. Даже и тук имаш много привилегии при търсене на работа ако си първенец. А и за училище е престижно ако ти е добро училището. В моето имаше само две девойки със златен медал, защото не пишеха 6-ците ей така. Едната беше след това в първите в света на САТ и TOEFL, а другата изкара пълни 6-ци на всички изпити в СУ, на които се яви. Т.е. зад отличието им наистина стоеше нещо солидно.
# 811
4 ноем. 2016, 11:17 ч.
Аз съм кандидатствала с природна наука. Без уроци.
Знам какви бяха критериите по мое време и в природните, и в хуманитарните науки и не предполагаха задължителни извънкласни занимания, за да ги покриеш.
Виж целия пост
Когато ги чета някои с твърдения, че са кандидатствали с литература, не искам и да си представям критериите за входно ниво 
Знам какви бяха критериите по мое време и в природните, и в хуманитарните науки и не предполагаха задължителни извънкласни занимания, за да ги покриеш.
# 812
4 ноем. 2016, 11:23 ч.
Офтопик.
Лимонадена Джо, така като ме гледаш, аз кое нямам - поне "малко" мисъл, отличен правопис или боравене със словото?
Питам, защото никога, ни-ко-га не съм успявала да се докопам в гимназията, а и преди нея, до оценка по литература, по-висока от 4+. Не се шегувам изобщо, нямам претенции към оценяването и става дума за най-обикновена неспециализирана гимназия в началото на 90-те години. С никой друг предмет не съм имала такива проблеми, каквито имах с литературата. Всъщност това е практически единственият предмет, който ми е създавал проблеми, ако не се брои пеенето, когато ни караха да пеем.
Какво точно е "боравене със словото", впрочем? Да можеш да се изразяваш гладко във форум, в писмо, във всекидневието? Да можеш да пишеш като литературен критик или като писател, или...?
Виж целия пост
Цитат
...и сега да се хвана, и преди 15 години да бях решила, щях да изкарам шестица на изпита по литература в СУ без нито един урок. Иска се малко мисъл, боравене със словото и отличен правопис- ннищо повече и нищо, което да е задължително да добиеш с уроци.
Питам, защото никога, ни-ко-га не съм успявала да се докопам в гимназията, а и преди нея, до оценка по литература, по-висока от 4+. Не се шегувам изобщо, нямам претенции към оценяването и става дума за най-обикновена неспециализирана гимназия в началото на 90-те години. С никой друг предмет не съм имала такива проблеми, каквито имах с литературата. Всъщност това е практически единственият предмет, който ми е създавал проблеми, ако не се брои пеенето, когато ни караха да пеем.
Какво точно е "боравене със словото", впрочем? Да можеш да се изразяваш гладко във форум, в писмо, във всекидневието? Да можеш да пишеш като литературен критик или като писател, или...?
# 813
4 ноем. 2016, 11:24 ч.
Лимонадената Джо, обикновено съм съгласна с мненията ти, но тук не си права. Освен ако не говориш за последните години - сега в университетите се влиза и само с матура, така че няма конкуренция и битка. Обаче до края на миналия век не беше така, на изпитите по български език и литература (за българска филология например бяха 2) обикновено имаше поне 40% двойки, 1-2 шестици, а понякога нямаше и нито една шестица. Най-добрите оценки се изкарваха с уроци и то при определени хора; или пък по линия на олимпиади. Позволявам си да взема отношение, защото съм вътре в тази система, познавам механизмите ѝ.
Виж целия пост
# 814
4 ноем. 2016, 11:31 ч.
Разгеле, един човек да каже как са нещата отвътре, а не само да се кара на "а пък, аз не ходих на уроци, а влязох"!
И за да станат нещата още по-объркани, дори циркулираха апокрифно теми от съответния подготвящ и се купуваха от хора, които вече са влезли.
(спомням си колко се карах с нашите, че отказах да ходя на уроци и затова не влязох първата година, а на всичко отгоре категорично отказах да кандидатствам медицина - беше една малка трагедия. На следващата година се примириха, че няма да ставам медицинско лице и всичко беше доста по-лесно. Но компенсирах от това, че имах зверски учителки по биология и химия, които ни изстискваха като лимони и по СИП си развихме темите. Но ако исках да ставам лекар, със сигурност нямаше да отказвам уроците)
Виж целия пост
И за да станат нещата още по-объркани, дори циркулираха апокрифно теми от съответния подготвящ и се купуваха от хора, които вече са влезли.
(спомням си колко се карах с нашите, че отказах да ходя на уроци и затова не влязох първата година, а на всичко отгоре категорично отказах да кандидатствам медицина - беше една малка трагедия. На следващата година се примириха, че няма да ставам медицинско лице и всичко беше доста по-лесно. Но компенсирах от това, че имах зверски учителки по биология и химия, които ни изстискваха като лимони и по СИП си развихме темите. Но ако исках да ставам лекар, със сигурност нямаше да отказвам уроците)
# 815
4 ноем. 2016, 11:33 ч.
Аз й вярвам на Джо.
Синът ми също като нея е запален по химията и без да е взимал специализирани уроци-влезе желаната специалност в НПМГ.
Ходи на общи курсове по БЕЛ и Математика - заради матурите. На които изкара средна оценка.
П.С - да питам по темата:
Престижно ли е да имаш добра колекция от картини и да направиш вернисаж?
Виж целия пост
Синът ми също като нея е запален по химията и без да е взимал специализирани уроци-влезе желаната специалност в НПМГ.
Ходи на общи курсове по БЕЛ и Математика - заради матурите. На които изкара средна оценка.
П.С - да питам по темата:
Престижно ли е да имаш добра колекция от картини и да направиш вернисаж?
# 816
4 ноем. 2016, 11:35 ч.
Аз също мисля, че не беше необходима подготовка с частни уроци, макар че такива се взимаха. Аз не съм взимала и влязох в СУ. С Бояна сме завършили една и съща гимназия и от моя клас 70% не ходеха на уроци.
Виж целия пост
# 817
4 ноем. 2016, 11:38 ч.
Excuse me, имам предвид ситуацията от миналия век, до към 90-те така стояха нещата.
Down Under, влизането беше възможно, разбира се, ама тук говоря за шестиците. Те се постигаха или с уроци, или с олимпиада, или с НГДК - като оценка от дипломната работа, но тази оценка пак беше от преподаватели от СУ. Сега, ако става дума за гении, може и да е имало изключение, но имам предвид не изключенията, а масовия случай.
Виж целия пост
Down Under, влизането беше възможно, разбира се, ама тук говоря за шестиците. Те се постигаха или с уроци, или с олимпиада, или с НГДК - като оценка от дипломната работа, но тази оценка пак беше от преподаватели от СУ. Сега, ако става дума за гении, може и да е имало изключение, но имам предвид не изключенията, а масовия случай.
# 818
4 ноем. 2016, 11:39 ч.
Преди 22-3 години по литература се учеше доста за изпит. Задължително се четяха критици, освен произведенията, имаше си точно определен модел и набор термини, които трябва да използваш, иначе нямаш шанс за повече от 3. С едното "боравене със словото и мисълта", каквото и да значи това, никой нямаше никакъв шанс. Сега нямам представа как е.
Виж целия пост
# 819
4 ноем. 2016, 11:40 ч.
Аз съм на мнението на Аглая Епанчина, но представа нямам как тогава да си обясня неграмотността на претендиращи завършили СУ и приети с литература. Някъде по време на следването изглежда са изпадали познанията кога се пише пълен/непълен член, или как се пише народо-психология, или народопсихология , опасТност...
Excuse me,
отговориха ти вече
Имам съученичка, която стана художник, ходя понякога на нейни вернисажи/ах, къде излетя прекрасна дума - изложби/, не и разбирам много изкуството, фотографиите и са доста по-добри.
Друга наша съученичка отиде на село и гледа био крави, домати, нея изобщо не я интересуват картините на първата, разглежда брошури и вернисажи на трактори
Сега, в аспекта, в който задаваш въпроса, мога да ти кажа, че за много парвенюта им е престижно да кажат, че имат платно на Ротко в лятаната си вила край морето, но ако ги попиташ на кое течение е представител няма да могат да отговорят.
Надявам се разбираш какво искам да кажа.
Също така, интерес към вернисаж ще има точно толкова, колкото и към гаражна разпродажба, стига да е правилно позиционирана рекламата/а ти прекрасно умееш това/.
Виж целия пост
Excuse me,
отговориха ти вече
Имам съученичка, която стана художник, ходя понякога на нейни вернисажи/ах, къде излетя прекрасна дума - изложби/, не и разбирам много изкуството, фотографиите и са доста по-добри.
Друга наша съученичка отиде на село и гледа био крави, домати, нея изобщо не я интересуват картините на първата, разглежда брошури и вернисажи на трактори
Сега, в аспекта, в който задаваш въпроса, мога да ти кажа, че за много парвенюта им е престижно да кажат, че имат платно на Ротко в лятаната си вила край морето
, но ако ги попиташ на кое течение е представител няма да могат да отговорят. Надявам се разбираш какво искам да кажа.
Също така, интерес към вернисаж ще има точно толкова, колкото и към гаражна разпродажба, стига да е правилно позиционирана рекламата/а ти прекрасно умееш това
/.
# 820
4 ноем. 2016, 11:44 ч.
Имаше си определени ключове за разпознаване в т.нар. теми, които отпращаха към съответния подготвител. Четеш текста и си казваш: "Този е готвен от Валери Стефанов, този - от еди кой си". Това беше, за съжаление.
Виж целия пост
# 821
4 ноем. 2016, 11:45 ч.
Е, ако искаш да се докараш Ентелектуалка, със сигурност ти трябват картини. 
Виж целия пост
# 822
4 ноем. 2016, 11:46 ч.
Да прибавим и диплома от Пернишкия Университет все пак
Виж целия пост
Е, ако искаш да се докараш Ентелектуалка, със сигурност ти трябват картини.
Да прибавим и диплома от Пернишкия Университет все пак
# 823
4 ноем. 2016, 11:47 ч.
Октобър,
"нищенето" тръгна от тук:..))
А за вернисажа - съм изцяло на твоето мнение.
И за това се чудя на хората като го правят и събират публика "от кол и въже" да го видят.
Виж целия пост
"нищенето" тръгна от тук:..))
Сетих се за нещо престижно покрай училищните теми - престижно е да твърдиш, че твоето дете е влязло в някоя от елитните гимназии без допълнителна подготовка. Така слушателят трябва да си направи извода, че детето е поне полугениално. Нищо, че после се оказва друго - или вкъщи мама го подготвя, или е в СМГ, или ходи на уроци, или в ЧУ има направен курс за подготовка... Също престижно е да се казва "аз с детето домашни не пиша, дори не зная какво учи" още от първи клас, което пак е намек за гениалност.
А за вернисажа - съм изцяло на твоето мнение.
И за това се чудя на хората като го правят и събират публика "от кол и въже" да го видят.
# 824
4 ноем. 2016, 11:50 ч.
Цитирах ти шестици от моята гимназия. Завършиха със златен медал и без уроци. Голям процент от останалите също не изкарахме лоши оценки.
October*, не всички кандидатствали с литература са учили след това филология или имат претенции в претенции в областта. Това не е като колелото, други дейности, включително и други езици бъгват и правописа, да не говорим за граматиката и пунктуацията с времето.
А вернисаж за какво? Да не е намерил някой 100 неизвестни му картини на тавана на замъка на прадядо си?! Иначе не виждам повод за подобно нещо, освен ако човекът не е Боян Радев, но той би направил изложба, не вернисаж, защото той знае каква е стойността на колекцията му.
Виж целия пост
Excuse me, имам предвид ситуацията от миналия век, до към 90-те така стояха нещата.
Down Under, влизането беше възможно, разбира се, ама тук говоря за шестиците. Те се постигаха или с уроци, или с олимпиада, или с НГДК - като оценка от дипломната работа, но тази оценка пак беше от преподаватели от СУ. Сега, ако става дума за гении, може и да е имало изключение, но имам предвид не изключенията, а масовия случай.
Down Under, влизането беше възможно, разбира се, ама тук говоря за шестиците. Те се постигаха или с уроци, или с олимпиада, или с НГДК - като оценка от дипломната работа, но тази оценка пак беше от преподаватели от СУ. Сега, ако става дума за гении, може и да е имало изключение, но имам предвид не изключенията, а масовия случай.
October*, не всички кандидатствали с литература са учили след това филология или имат претенции в претенции в областта. Това не е като колелото, други дейности, включително и други езици бъгват и правописа, да не говорим за граматиката и пунктуацията с времето.
А вернисаж за какво? Да не е намерил някой 100 неизвестни му картини на тавана на замъка на прадядо си?! Иначе не виждам повод за подобно нещо, освен ако човекът не е Боян Радев, но той би направил изложба, не вернисаж, защото той знае каква е стойността на колекцията му.
Препоръчани теми