Кое е престижно и за какво ни е?

Няма как да се разбере дали е щяло да е по-добре да заминат по-рано. Чужбината, дори да е доста добре осигурен материално един студент, си има своите житейски предизвикателства. Някои се справят, на други им идва в повече. Можем да хвърляме боб само и да гадаем.

Зависи от специалността и възможностите. Още по мое време някои заминаваха още по време на следването по Еразмус например, и не оставаха за следващата степен, други предпочитаха да завършат. Зависи и с какъв език си, и много други неща.

Така или иначе чужбина не е универсално решение. За много специалности няма никакъв смисъл ако след това човек смята да се върне тук.

Но щом вече мнозина имат възможност да заминат в чужбина поне този престиж отпадна. Не виждам предишните възторзи по други страни, а още по-малко по хора, които са там само, защото са там.

Ами тогава що за престиж има НБУ? Това показва, че не държи на качеството, а на количеството. Щом са всеядни - приемат лесно студенти и те завършват лесно означава, че не е добър университета. Колкото по-трудно се влиза и се завършва даден университет, с малко бройки и поради това - скъп, толкова по-високо е нивото на студентите, повече качествени кадри произвежда, които се реализират добре впоследствие и толкова по-желан става. Съответно - по-престижен. Престижът е нещо, към което много хора се стремят. Проблемът в България е, че хората се стремят към висшето като един вид самоцел, а не поради бенефитите, които може да донесе впоследствие. Това бива използвано от всякакви университети и университетчета да прибират парите на студентите без никаква гаранция за бъдещата полза от такава една инвестиция, която последните правят.

Добре  е да завършиш престижен университет , но ако после не можеш да се реализираш ,никак не е престижно.
Има и такива хора-едно висше,второ висше,мама и тати се скъсват да плащат и накрая детето е безработно,защото в чужбина са расисти,а у нас връзкари....

Мда и като отидат в някое университетче в Германия, което е на нивото на българско университетче, обаче, разбирате ли, е в Германия и си мислят, че са хванали Господ за шлифера. А то...преоблякъл се Илия, като погледнал - пак в тия...

Обаче ако завършиш унилерситет от нивото на Харвард, ще се реализираш и още как...(въпреки, че напоследък и там започнаха да се разхайтват....и приемат малко прескуп за грош). Това е поради причина навъдилите се много други "лесни" университети, обедняването на хората и намаляването на раждаемостта при заможните люде.

О, да. Той е бил много добър майстор и точно на мястото си. Просто не е бил впечатлен от образованието на майка ми, която също е била на мястото си. 

Ама от край време си е престижно да имаш ВиШу, какво го бистрим толкова..
Ясно е, че без реалзация си е само хартия, както и че въобще не е гаранция за бляскаво бъдеще и тн.

Ако е толкова престижен университета няма да си безработен като завършиш или няма да го завършиш. Само у нас има някакви голи престижи на думи. И наистина, едното вишУ нищо не означава, а и работа не намира. Затова в други страни много хора изобщо не пънат да си губят време и пари 4-5 години да учат, за да продават после домати на сергия. С цялото ми уважение към продаващите домати, разбира се.

Като гледам през последните десет години - не по лош от този на другите вузове. Държавните са като партията-столетница - разчитат на стара слава, то условията им клонят към... мизерия, сори че го казвам. Библиотеката на СУ е като Бастилията - няма влизане там, човек не може да се ориентира, освен по каталог, а ако не знае точно какво заглавие или автор му трябва, по-скоро му иде да си излезе. Всичко в библиотеката на СУ е под запор - трябва да си го изискаш, да минеш през библиотекар да ти одобри поръчката, пък да чакаш, пък евентуално може би... Аз като студент или като външен потребител, който чинно си е купил карта, искам да вляза и да не ми се излиза от тази библиотека, да мога да видя поне част от книгите, да има един свестен каталог и намесата на библиотекарите да е по-малка или тогава, когато имам нужда от нея. А за материалната база и тоалетните не ми се говори дори. Затова писах, че студентът там е най-излишното нещо - натрапник, който се мотае в краката на служителите и им вгорчава живота дори с поздрава. Като гледам, и там вече взеха да приемат твърде лесно - то не бяха втори, трети, четвърти изпит, то не бяха оценките от матурите, то не беше просто диплом. В НБУ поне държат ТОП, та малко да се помъчат и за най-мижавата специалност. Все повече студенти не предпочитат ужким безплатното държавно и гръмкото име на старите вузове или единствено отиват заради относително ниските семестриални такси и възможността за общежитие. Та, каквито са студентите в държавните - такива са и в частните. Преподавателите също са по гастроли, та и те са същите в общи линии.

Андариел, в СУ има библиотеки към всеки факултет и катедра, и те наистина не са за външни посетители. В интерес на истината, по време на моето следване без тези библиотеки нищо не ставаше, защото често имаше по 7-8000 страници за изпит да се прочетат и бяха налични само там. А университета е огромен, стар, с много сгради на различни места и трудно се поддържа. При всичките основателни критики това за сапуна в тоалетната е последна грижа. Някои сгради едва ги спасяват да не се разпаднат. Наистина са много, университетът е огромен.

Сори, ама в НБУ няма външен и невъншен посетите. Разликата е само в това, че студентите имат право да вземат книги за вкъщи и зареждат картата за библиотеката с някаква сума за безплатни услуги като ксерокс, сканиране, подвързване и т.н., май последно беше 20 лева на семестър. Външните посетители си купуват карта и също като студентите имат достъп до всички рафтове и читалнята. Естествено ,че има книги, които са в хранилищата, но тях трябва да ги заявиш при всички случаи и те се ползват само в читалня. Ще използвам клишето - въпрос на желание за организация, включително като електронна система и философия.
Колкото до сапуна и тоалетната хартия, си спомням преди доста години, когато все още и аз смятах НБУ за менте, имаше интервю с един от преподавателите, който е име и още от самото начало там, разказваше как  през първите години тоалетната хартия, сапунът и салфетките за ръце се крадяли, а тоалетните били в ужасно състояние. И въпреки големия разход за тези консумативи и за поддръжка, заповедта е била независимо от кражбите тоалетна хартия, салфетки и сапун да се зареждат. И о, чудо, аз сама го видях - вече не се крадат. Защо ли? Просто в един момент кражбите са спряли или поне са намаляли чувствително. А е можело да си спестят този огромен разход, нали така! Явно хората са оценили положителното, пък дори да е в тоалетната хартия и сапуна.

В СУ се изливат страшно много пари, това е витрината на висшето образование. Трудно ми е да повярвам, че е от липса на пари. А ако няма пари за сградите - да си поискат - проекти колкото щеш по всякакви направления от ЕС.

Andariel, НБУ е частен университет и то нов. Никой не оспорва положителните му страни. Само казвам, че на СУ сапуна в тоалетните да му е дерта, там отдавна се задълбочават съвсем други проблеми и вече се съмнявам, че е особено престижен. Ако ще си върнем на темата.

Аз не разбрах, защо Джо скочи, като състоянието на образованието е такова, каквото Бояна го описва и запада все повече и повече. По времето, когато аз правих доктурантура бройките поне бяха силно ограничени. Мисля, че в годината, в която аз кандидатствах, бяха 3 в моята катедра. Хуманитарните специалности нямат нужда от лабораторна работа. Аз четях в къщи, но трябваше и да преподавам, което тотално ме отказа от тази кариера. Нивото на студентите беше отчайващо.

НБУ има база, повечето преподаватели преподават и в СУ, а и в други от народилите се университети. Няма как да не се девалвира образованието, когато критериите са ниски, а и когато за щяло и нещяло искат диплома. Няма логика да търсиш секретарка с диплома от университет.

Престижът на едно учебно заведение не се ли определя основно от реализацията на завършилите го!
По мое време право премиерно се учеше в СУ. Завършилите го се реализираха не просто като специалисти, а такива с високи доходи. Това си се водеше елитна специалност. Сега право може да се завърши в няколко ВУЗ-а, но пък много от завършилите стават просто служители със средни /та дори и по малко/ доходи.
Когато едно нещо стане масово и достъпно за широк кръг от хора, престижът му намалява.

Не е за пренебрегване и другата възможност. Завършилите не особено престижни учебни заведения, но амбициозни и находчиви, се реализират много добре, печелят добре, живеят добре.
Престижът не е всичко, но е някакъв коректив. Понякога може и да е напълно фалшив, измислен, но това само потвърждава необходимостта от него.

НБУ дава за щяло и нещяло диплома в най-лошия случай толкова, колкото и другите университети. А преподавателите там ги стягат повече, отколкото другаде, защото има система за контрол, включително по време на час могат от учебен отдел да влязат и да видят дали има занятие и колко хора присъстват. Ако ще има пропускане на занятие, преподавателят е длъжен своевременно да уведоми и да насрочи дата и час за пропуснатото. Работата е там, че хората не дремят, а работят нещата да се подобряват.