И все пак лично имам едно неразбиране, защо хората вярват, че с пари могат да си решат всички проблеми и липсата на конкретност, превръща печеленето на пари в самоцел.
Поколебах се, дали да коментирам, защото написаното би изглеждало много клиширано.
Това, че парите могат "да ми решат всички проблеми" го мислех, след като завърших гимназия. Никога не сме живели много зле, но сме си имали трудните моменти.. като повечето семейства. Чувствах се неориентирана, не знаех какво искам, към какво да се насоча, кандидатствах единствено защото "това се очакваше от мен". Сега, седем години по-късно, разбрах, че не парите са най-важни (ето това е клишираното
). Няма какво да крия - за мен парите са важни и умея да ги ценя, НО определено не носят пълно щастие (не винаги са фактор да носят онази вътрешна одухотвореност у човек!) Важни са дотолкова да ти осигурят нужното самочувствие и стимул да се насочиш пряко към онова, което би ти носило личен престиж.
За мен това е по-важно от каквито и да било общоприети представи за "престиж"!
/ нещастни.
освен други три езика.
. 
. За мен е престижно да работиш като физик в ЦЕРН, за друг да прави чупки всяка вечер в Beso, за трети да язди кон, за четвърти - да играе шах. 
, но едно е сигурно/за мен/ - всяко отговарящо на условието за претиж е или скъпоплатено или скъпоструващо. 
