Предстои ми Инвитро/ИКСИ - Да поговорим - тема 62

Nandin, не съм разбрала, че така са се развили нещата при теб, съжалявам много...  
Мерита, вие ще прецените кое е най-добре за вас самите да направите. Щом не може смесен трансфер, аз бих сложила ембритата на ММ.
Каквото и да решите, от все сърце ти пожелавам успех 

В 8 + седмица им спряха сърчицата.
В четвъртък ми беше абразиото.
Сега съм мн. притеснена, защото вчера на прегледа се видя хематом в матката, сложиха ми някакво хапче, за отпускане на шийката и контракции, обаче освен силни болки, нищо друго не се случи
Ще видим в понеделник как ще е положението и какво ще ме правят

Нандин, много,много съжалявам.

По въпроса за успеваемостта с мъжки фактор,ние нямаме такъв,но и при нас не се получиха нещата до край.

Нандин, за съжаление много добре знам как се чувстваш...много съжалявам за загубата ти...
Дано занапред всичко е наред и нещата се случат, но наистина до края  
Надявам се в понеделник всичко да е наред. Ще бъде.  

Благодаря за съпричастността момичета. Очите си изплаках тези дни, сълзи не ми останаха, но няма как да се променят нещата за съжаление.
Надявам се да се възстановя поне физически по-бързо и без последствия.

Много е тежко наистина...надявам се времето да ни помогне и болката да намалее 

Жана,

Ще отмине и това , гледайте да се разсейвате.

Моя кюретаж беше най-кошмарният ден в живота ми.
Аз забременях естествено, първо се изплаших, понеже не беше планирано и с моя си бяхме гаджета на 2 години.
После решихме да се женим, казахме на роднини, аз организирах сватба, дати...мисля го как на сватбата ще съм бременна в 5ти месец.
И в 8ма седмица се записвам на ЖК и док посърнал- няма пулсации.....
Айде пак шок и ужас- обаче аз се държа !
И в деня на кюретажа ме викат сутринта в 8.00, док влиза за операция и се усложняват нещата и чак в 13.00 ми идва реда !
5 часа сама чаках ! На какво се наслушах и нагледах - думи нямам.
И като ми дойде реда и аз почвам да рева и да се треса от нерви ! И една ужасна лекарка ( няма да я забравя) ми вика : "Е , що ревеш сега ? Нали аборт искаш, нали за това си дошла ? "
 
Добре че ми сложиха упойката , иначе щях да я убия.
И така се омъжих абортирала, но ни беше весело с мъжа ми някак напук на всичко.

После док ме посъветва, за да не психясвам , да не използвам изрази като "бебето ми", "детето ми"  ( понеже бях почнала) и каза следното - това н е бебе или дете  ! Това е едно мехурче , което е спряло развитие ! Точка.
Може да звучи цинично , но е така ! Хората преживяват  по-страшни неща.

Сега пак стрес с това инвитро !
Обаче нямам друг избор , така че Януари с нови сили за втори цикъл ! Аз съм на мисия !

Сори за лиричните отклонения, обаче е това положението !
Трябва да се стягаме ние, жените , понеже целият процес на нашите плещи. !  

Само дето при мен такива с "мехурчета" няма как да ми минат, щото си имаха и ръчички и краченца... а и все пак съм ги учила тези неща.
А и всички процеси са си само и единствено мой, за зло или добро, минавам през всичко съвсем сама. Само се моля всичко с мен физически да е на ред, за да имам все пак шанса да стана майка

Надин, ще станеш майка! И винаги можеш да разчиташ на нас за подрепа
Ела на дните на донорството в Надежда да се запознаем на живо.

Благодаря Електра  , ще се опитам, дано да съм се посъвзела до тогава

Нандин, сърцето ми се къса като те чета, много, много ми е мъчно 
Този хематом пък от какво се получи?
Дано се оправят нещата, поне това да не мислиш 

Ами Таричка, явно шийката ми е мн. стегната и не е позволила на кръвта да изтече. Утре ще видим какво се случва.

Нандин, дано мине бързо и поне това не мислиш, че много ти се събра 

Nandin, много съжалявам! Както е казала Elektra, ние винаги сме насреща, за да окажем морална подкрепа. Ако не бяхте вие момичета, да се разбираме и подкрепяме взаимно, едва ли толкова лесно щях да преодолявам всичко.  
Maya Bee, наистина е било много неприятно, но е минало. А такива "лекари" грубияни има за съжаление и никаква човещина не е останала в тях. То бива претръпване към професията ама някои прекаляват. Разбирам, че не им е лесно, но пък какво са виновни хората, които са потърпевши. Както и да е, да не се отклонявам от темата
Загубата за всеки, без значение на какъв етап е била, е болезнена за него самия!

Относно избора между донорски и наши, и аз бих избрала нашите на 100% и колкото и да обмислям другите варианти все този ми е предпочитан, макар и да осъзнавам риска и голямата вероятност за неуспех. Но всеки сам си преценя колко още може да издържи на не леките процедури, а и финансово.

драмата с решението приключи преди транфера. 2те бяха спряли да се развиват